КЛЕТВАТА- Св. Йоан Златоуст

Не е ли странно, че слугата не смее при всеки удобен и неудобен случай да назове господаря си по име, а ние лекомислено и с пълно небрежение, постоянно и навсякъде произнасяме името на Господаря на ангелите? Искаш ли да знаеш, как можеш да Се освободиш от тази лоша привичка да се кълнеш? Аз ще те науча на един способ, и ако ти го приложиш, непременно ще победиш тази привичка. Когато видиш, че или сам ти, или някой друг е пленен от тази лоша страст, и независимо от постоянните увещания, не се поправя - тогава заповядай да легне да спи без да вечеря. Наложи това наказание и на себе си, и на другиго -наказание, което не принася вреда, а полза. Език, който е подложен на такава постоянна мъка даже и без припомняне от някого, получава достатъчно внушение - макар и да бихме били съвсем безчувствени, но получавайки цял ден напомняне от такава мъка, ние не бихме се нуждаели от какъвто и да е друг съвет, да не кълнем напразно. Премъдрият Иисус син Сирахов казва: "Както роб, когото постоянно наказват, не се избавя от рани, тъй и който се кълне постоянно в името на Светия, не ще се очисти от грях. Човек, който се често кълне, ще се изпълни с беззаконие, и от неговия дом бичът не ще отстъпи" (Сир. 23:10-11). И тъй, нека си наложим да се освободим от лошата привичка да се кълнем и да станем по-добри и по живот и по отношения.

Какво може да бъде по-леко от това: да не се кълнем? Това е работа само на привичка - не на някакъв телесен труд. Впрочем, аз говоря само за това, щото ние да прекратим излишните клетви, които произнасяме без причина и без нужда - вкъщи, на улицата, между другари, пред слуги и другаде. Какво оправдание и прошка можем да очакваме, ако след толкова поуки ние все още се предаваме на порока да се кълнем? Как ние ще просим от Бога избавление от постигналите ни нещастия, когато се оказваме не в състояние да изпълним даже една Божия заповед? Как можем ние да очакваме благоприятна промяна в живота си? Как ще се молим? С какъв език ще призовем Бога? Не е ли безразсъдно да изпълниш и най-трудната заповед на царя, а заповедта на Бога, макар и лека, да я пренебрегнеш и да се оправдаваш с лоша привичка? Да не бъдем, моля ви, да не бъдем до такава степен небрежни към своето спасение, да се боим от Бога, както се боим от човека, защото Бог поразява с меч не само този, който се кълне лъжливо, но и неговия дом! Знайте, че е безразсъдно царските закони да се изпълняват с точност, а Божествените заповеди, дадени от небето, лекомислено да се пренебрегват.

Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов