Светител Теофан Затворник
Неправилните движения не биха били така свирепи, ако не бяха подпомагани от близко стоящите до тях техни родители - светът и бесовете. Светът е материализиран свят на страстите или ходещи страсти в лица, обичаи, дела. Като го докоснеш с някоя своя част, е невъзможно да не раздразниш и съответна рана или страст в себе си поради тяхното сходство и подобна нагласа... И бесовете като източници на всяко зло, обкръжавайки навсякъде хората с пълчищата си, ги научават на всеки грях, действайки чрез плътта, най-вече - сетивата, и чрез стихията, в която се намират душата и самите бесове. Затова всяка страст и всяко греховно движение може да бъде отнесено към тях като към причина. Но в греховния кръг има нещо, което само бесовете могат да внушат и на което при цялата си развала естеството е неспособно: такива са например, хулните помисли - на съмнение, на неверие, на необикновено отвращение, помрачение, различни видове прелест и въобще страстни, надменни изкушения например - неукротима блудна страст, упорита омраза до смърт и така нататък. Освен тези невидими атаки от бесовете, има и видими нападения от тях, усещани чрез тялото - това са различни видове привидения, стигащи дори до упражняване на власт над тялото. За разпознаване на цялото коварство на бесовете е полезно да прочетете житията на Нифонт, Спиридон и други (1, с. 272-273).
Неправилните движения не биха били така свирепи, ако не бяха подпомагани от близко стоящите до тях техни родители - светът и бесовете. Светът е материализиран свят на страстите или ходещи страсти в лица, обичаи, дела. Като го докоснеш с някоя своя част, е невъзможно да не раздразниш и съответна рана или страст в себе си поради тяхното сходство и подобна нагласа... И бесовете като източници на всяко зло, обкръжавайки навсякъде хората с пълчищата си, ги научават на всеки грях, действайки чрез плътта, най-вече - сетивата, и чрез стихията, в която се намират душата и самите бесове. Затова всяка страст и всяко греховно движение може да бъде отнесено към тях като към причина. Но в греховния кръг има нещо, което само бесовете могат да внушат и на което при цялата си развала естеството е неспособно: такива са например, хулните помисли - на съмнение, на неверие, на необикновено отвращение, помрачение, различни видове прелест и въобще страстни, надменни изкушения например - неукротима блудна страст, упорита омраза до смърт и така нататък. Освен тези невидими атаки от бесовете, има и видими нападения от тях, усещани чрез тялото - това са различни видове привидения, стигащи дори до упражняване на власт над тялото. За разпознаване на цялото коварство на бесовете е полезно да прочетете житията на Нифонт, Спиридон и други (1, с. 272-273).
Врагът има сякаш закон - да не започва веднага от страст, а от помисъл и да го повтаря често. Прогонен първия път с гняв, втория, третия път може да бъде приет по-снизходително, а после ще се роди желание и страст, а оттук до съгласието и делото е една крачка. Продължителните помисли са тежки, убийствени; предимно на тях принадлежи названието изкушаващи. За тях трябва да знаем, че те не са от природата, макар да са ѝ свойствени по естеството си, а винаги са от врага; че Господ ги допуска със специално намерение, с цел нашето очистване, за да изпита и укрепи нашата вярност, вяра, постоянство и умение да изграждаме вътрешния човек - затова трябва да ги търпим благодушно, макар да са твърде оскърбителни за новото благодатно сърце, каквито са хулите, отчаянието, неверието. Главното е - през цялото време по никакъв начин да не се съгласяваме с тях, да не ги усвояваме и да държим сърцето си свободно от тях, като ги отделяме от себе си и от нашата свобода с мисъл и вяра (1, с. 286-287).
Никой не е свободен от вражески нападения, смущения и поразявания на сърцето. Така е устроен животът ни. Но това не ни е за гибел, а за спасение. Вследствие на падението в нас се крие всякакво зло. Трябва да очистим сърцето си от това зло. Но за да го очистим, трябва да го видим; за да го видим, е необходимо, то да излезе от своята скритост... И щом излезе, трябва да го отсечем - със съпротива, молитва и омраза. И трябва да правим това всеки път, щом злото излезе от скритостта си. Изкушенията - от плътта, света и дявола - правят тъкмо това. Те извикват навън скритото в нас зло. Нашата работа е - щом го видим излязло от сърцето, да го посечем. И това е добро за нас. Както натравянето на организма се проявява навън под формата на обрив, така и скритото в нас зло излиза под формата на лоши мисли, чувства, желания и пориви. Както обрива не го вкарват вътре, а го изчистват, и тогава вътрешните сокове се очистват, така и в душата, когато лошото се показва в мислите, чувствата и желанията, не го крият вътре, а го посичат, тогава душевната чистота вътре укрепва (10, с. 101).
Никой не е свободен от вражески нападения, смущения и поразявания на сърцето. Така е устроен животът ни. Но това не ни е за гибел, а за спасение. Вследствие на падението в нас се крие всякакво зло. Трябва да очистим сърцето си от това зло. Но за да го очистим, трябва да го видим; за да го видим, е необходимо, то да излезе от своята скритост... И щом излезе, трябва да го отсечем - със съпротива, молитва и омраза. И трябва да правим това всеки път, щом злото излезе от скритостта си. Изкушенията - от плътта, света и дявола - правят тъкмо това. Те извикват навън скритото в нас зло. Нашата работа е - щом го видим излязло от сърцето, да го посечем. И това е добро за нас. Както натравянето на организма се проявява навън под формата на обрив, така и скритото в нас зло излиза под формата на лоши мисли, чувства, желания и пориви. Както обрива не го вкарват вътре, а го изчистват, и тогава вътрешните сокове се очистват, така и в душата, когато лошото се показва в мислите, чувствата и желанията, не го крият вътре, а го посичат, тогава душевната чистота вътре укрепва (10, с. 101).
Няма коментари:
Публикуване на коментар