Как се развиват страстите

Светител Теофан Затворник
Главният вид, в който враждебното се появява в нас, е помисълът (1, с. 274). Начинът на образуване на греха от мисъл в дело е описан съвсем точно от светите Отци, като също така съвсем точно е определена виновността на всеки човек на всеки етап от развитието на този процес. Цялото развитие на процеса се описва така: отначало се появява прилог, след него - внимание, после - изпитване на съчувствие, след него - желание, от него произлиза решимост, и накрая - дело (Виж: Преподобни Филотей Синайски. “Четиридесет глави за трезвението”, гл. 34 и нататък. “Добротолюбие”, т. 3. Славянобългарски манастир “Св. вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон, 2000 г., с. 141). Колкото е по-далеч дадена степен от началото и колкото е по-близо до края, толкова тя е по-значима, по-развратна и по-греховна. Върхът на виновността е в делото и тя почти липсва в прилога.

Прилогът е проста представа за нещо, представило се пред нашето съзнание или под действие на чувствата, или под действие на паметта и въображението. Тук няма грях, тъй като раждането на образи не е в наша власт.

Вниманието е насочване на съзнанието или на окото на ума към родилия се образ, за да го огледа, сякаш за да поразговаря с него. Това е забавяне в единичен или сложен помисъл. Това действие е в по-голяма степен във властта на човека, тъй като родилият се против волята образ може да бъде изгонен веднага. Затова то е и по-виновно...

Изпитването на наслада (услаждане) е приближаване до предмета след ума и със сърцето. То идва, когато вследствие на вниманието към предмета той започне да ни харесва и намираме удоволствие да го гледаме с ума си, галим го в мисълта си. Изпитването на наслада от греховни предмети вече определено е грях.

От изпитването на наслада има една крачка до желанието. Разликата между тях е, че душата, която изпитва наслада, пребивава в себе си, а желаещата, напротив, изпитва влечение към предмета, стреми се към него, почва да го търси. То по никакъв начин не може да бъде невинно, тъй като се извършва чрез съгласието или се ражда едновременно с него, сякаш изпод него; а съгласието винаги е в наша воля.

Решимостта се различава от желанието по още един признак. В състава или в условието за раждането ѝ влизат увереност във възможността и виждане на средствата. Желаещият е изрекъл съгласието си да извърши делото, но още не е измислил и не е предприел нищо за постигането на целта си; при решилия всичко вече е обмислено и решено, остава само да се задвижат членовете на тялото или други сили за съответно осъществяване на делото.

И когато най-накрая и това бъде извършено, тогава приключва цялото делопроизводство на греха и се появява самото дело - плод на развращение, заченато вътре и родило беззаконие навън (2, с. 156-159).