Сребролюбието
затваря очите и запушва ушите на човека; прави го по-свиреп от зверовете; не му
позволява да мисли за съвест, за дружба, за единение, за спасение на
собствената му душа; но тутакси, като го отклони от всичко, прави го, като
някой зъл тиранин, свой жалък пленник. И което е най-лошо от всичко в това
жалко робство - то заставя жертвите си да се наслаждават сами от себе си: и
колкото повече му се предават - толкова повече удоволствието им се увеличава.
Поради тази проява и болестта е неизлечима - от това именно и този звяр е
неукротим. Сребролюбието е направило Геезия от ученик и пророк на прокажен;
сребролюбието съблазни Сапфира и я уби заедно с Анания; сребролюбието направи
Иуда крадец и предател; сребролюбието развратило иудейските първенци, които
обичали приноси и с това ставали съдружници с крадци; сребролюбието е погубило
хиляди души. Сребролюбието е предизвикало безбройни войни; проляло е реки от
кърви; изпълнило е със сълзи и плач села и градове; направило е вечерите
нечисти, трапезите осквернени, самите ястия изпълнени с беззакония.
Затова и Павел е
нарекъл сребролюбието идолослужение - но и от това никой не се е уплашил. А
защо пък го нарича идолослужение? Мнозина, които имат богатство, не смятат да
се ползват от него, но го считат за светиня и го предават всецяло на внуци и
потомци, не смеейки да се докоснат до него, като нещо посветено Богу. Когато
пък са принудени да го засегнат - едва ли не считат, че са извършили грях! От
друга страна - както езичникът огражда и пази идола, така и сребролюбецът пази
златото с врати и брави: и вместо храм - прави му ковчег и слага в сребърни
съдове. Нима той не се кланя на златото - както езичникът на идола?! Почти не
по-малко уважение отдава на златото! По-нататък - езичникът е готов да си даде
очите и душата, но не и идола: точно такива са и онези, които любят златото.
Сребролюбецът ще възрази: аз не се кланям на златото - и езичникът казва, че не
се кланя на идола, а на демона, който живее в него. Така и сребролюбецът, ако
не се кланя на златото - кланя се на демона, който вмъква в душата му страст
към богатство: сребролюбието е по-страшно от демона - на него се кланят по
земята повече, отколкото на идолите. Апостолът е казал, че "користолюбците
няма да наследят царството Божие" (I Кор. 6:10); изглежда, обаче, че това
никак не ги плаши. Нека бягаме от тази демонска страст и се избавим от това
страшно безпокойство - имало е време, когато хората не са познавали златото и
среброто: затова тази страст не произлиза от човешката природа - тя е внушение
на злия, за изкористяване на благата, дадени от Бога за наше добруване и
спасение!
Из
книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар