СЛАВОЛЮБИЕТО- Св. Йоан Златоуст

Няма страст, която да не е вредна за човешката душа. Както бурните ветрове, нападайки тихото море, го размътват до дъно, така че пясъкът се смесва с вълните, така и различните страсти, като се втурнат в душата, размътват всичко в нея и парализират мислителната ѝ способност: това особено се отнася за страстта славолюбие. Да презреш богатство и блага не е трудно нещо; да презреш, обаче, честта от хората и славата на земята - са нужни много усилия, голяма мъдрост, високо благочестие, ангелска душа! Защото няма, наистина няма друга страст толкова силна и навсякъде властна, макар и в различни степени, като страстта за земна слава. По какъв начин можем да победим това зло - ако не напълно, то поне отчасти? Можем само ако обърнем очи към небето, ако имаме Бога в сърцето си, ако поставим мислите си по-високо от всичко земно. Когато пожелаеш каква да е слава - представи си, че си я получил; размисли за мъките и последствията от нея - ти няма да откриеш нищо смислено в това; помисли си колко злини причинява и от какви блага лишава; на какъв труд и опасности се подхвърляш, а какви са плодовете и наградата от всичко това?! Суета и гибел. Спомни си, че мнозина от хората земята са лоши, и се откажи от славата им; размисли за всеки от тях какво е той и ще видиш, че славата му е достойна за смях; ще узнаеш, че тя е повече срам, отколкото чест; и тогава отправи поглед към небето и възвеси сърцето си над земното!

За нас е по-добре да отбягваме почестите - и дори когато ни се предлагат, да ги отхвърляме. Нека отклоняваме от себе си суетата - да изкореняваме от сърцето си такова положение. Това казвам еднакво и за началници, и за подчинени, защото душа, която жадува за чест и слава, няма да види царството небесно! Това не са мои думи - нито пък от себе си говоря: но от Духа Светаго. Такива хора няма да станат членове на царството небесно, ако и да са упражнени в други добродетели: защото те получават наградата си (Мат. 6:5). Аз не забранявам да се търси слава - но слава истинска, вътрешна, духовна, която произлиза от Бога, както говори Апостолът: "Нему похвалата иде не от човеци, а от Бога" (Рим. 2:20). Да бъдем благочестиви в тайно, да не се обличаме в гордост, притворство и лицемерие, да не сме вълци в овчи кожи - нека бъдем истински овци. Няма нищо по-нищожно от човешката слава. В театъра и цирка играчите си служат с различни маски - колко те са хубави, колко благообразни, как са доведени до степен на съвършена красота! Можеш ли, обаче ми показа такива лица в действителност? Не. Защо? Защото това е пуста маска и тленно изкуство! Това е подражание на красотата, но в действителност не е красота. Може ли тогава да се възбуди в тебе любов към маските? Така пуста е и човешката слава - тя само подражава на славата, но всъщност не е слава! Постоянна и надеждна е само една слава - единствената и вътрешната, а другата, външната - тя е често и прикритие на безобразието; впрочем, прикритие само от хората и то само за кратко време; като свърши представлението маските се снимат и всеки се явява това, което е: така ще бъде и с всички човеци на съдния ден! Увещавам ви да се освободим от робството за слава, която на земята не принася полза и ни лишава от царството небесно - нека търсим слава не земна и не от човеци, а духовна слава, чрез добродетели от Бога!

Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов