Змей Горянин
Видях Христа. Той беше в две очи
усмихнати и пълни с топла влага, –
и чух Гласа Му кротко да звучи
във детска реч – забъркана и блага.
Видях го във възторга несравним
на майката, която с нежна тръпка
следеше, как несмелият ѝ син
в живота прави първата си стъпка.
В тъмница бях. И там видях Христа:
в окови обкован, покрит със рани, –
и чух Го със попукани уста
да благославя Своите тирани.
И онзи ден пред портата ми там
пак Той бе скрит под просешката дрипа,
а нямах къшей хляб да Му подам,
нито лъжичка гостба да Му сипя…
Глава приведох тих и наскърбен
и изумен видях Христа в сърце си
и от Лика Му светъл осенен
изпях за него тази проста песен.
София, 1948
Из „Майчина вяра”
Видях Христа. Той беше в две очи
усмихнати и пълни с топла влага, –
и чух Гласа Му кротко да звучи
във детска реч – забъркана и блага.
Видях го във възторга несравним
на майката, която с нежна тръпка
следеше, как несмелият ѝ син
в живота прави първата си стъпка.
В тъмница бях. И там видях Христа:
в окови обкован, покрит със рани, –
и чух Го със попукани уста
да благославя Своите тирани.
И онзи ден пред портата ми там
пак Той бе скрит под просешката дрипа,
а нямах къшей хляб да Му подам,
нито лъжичка гостба да Му сипя…
Глава приведох тих и наскърбен
и изумен видях Христа в сърце си
и от Лика Му светъл осенен
изпях за него тази проста песен.
София, 1948
Из „Майчина вяра”
Няма коментари:
Публикуване на коментар