ЛЕНОСТТА И ТРУДЪТ- Св. Йоан Златоуст

Нека безразборно не считаме богатите за щастливи, а бедните да унижаваме и окайваме - да не страним и се срамуваме от занаятите: нека считаме за безчестие празноста и безделието, а не честния труд! Ако работата беше безчестие, с нея не би се занимавал Павел и не би я възхвалявал, говорейки: "Ако благоветствувам, няма за какво да се хваля. А каква ми е наградата? Тази, че, проповядвайки Евангелието, благоветствувам за Христа даром, без да се ползувам от своето право в благоветствието" (I Кор. 9:16-18). Само едничък грехът води към безчестие, - той пък се поражда от леността: тя е майка не само на един, на два, на три, а на всички пороци! Заради това и премъдрият, посочвайки леността като учителка на всяко зло и беседвайки за живота на слугите, казва: "Употребявай го на работа, за да не остане празен" (Сир. 33:28). Ако занаятът беше безчестие - Павел не би заповядал: "Който не иска да се труди, не бива и да яде" (2 Сол. 3:10). Каквото е юздата за коня - това е и трудът за човешката природа. Ако мързелът беше добродетел - земята би родила всичко, без сеитба и разработка: тя, обаче, нищо не ражда без труд. Някога Бог ѝ заповядал всичко да дава без разработка - сега, обаче, велява на людете да впрягат волове, да държат ралото, да правят бразди, да хвърлят семена и с разни средства да разработват лозята и градините, с цел да ги ангажира в работа и ги отклони от всяко зло. Макар и да звучат като наказание и мъка словата: "С пот на лицето си ще ядеш хляба си" (Бит. 3:19) - всъщност те са важно внушение и полезно вразумление, и дори необходимо лекарство за раните, причинени от греха. Затова и Павел непрестанно е работел - не само денем, но дори и нощем:

Защото помните, братя, нашия труд и мъка, работейки денем и нощем, за да не отегчим някого от Вас" (I Сол. 2:9). За Павла трудът е бил не само удоволствие и душевен отдих, както това е за мнозина от човеците - но той влагал голямо усърдие в труда, за да бъде полезен и за другите: "Сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене, ми послужиха тези мои ръце" (Деян. 20:34). От безгрижието и леността са произлезли всички родове злини в живота. Мнозина считат за голямо достойнство да не се занимават с никакъв занаят: и дори крайно позорно - да се окажат сведущи в някое изкуство! Павел, обаче, никога и пред никого не считал за срамно едновременно да държи в ръката си нож, да шие кожи и да беседва с хора от висши среди - нещо повече: хвалел се със занаята си когато го посещавали хиляди славни и знатни люде!

Водата, като стои, се вмирисва; желязото, като не е в действие, ръждясва; земята, като не се обработва, нищо не ражда; душата, когато изпадне в леност, се опорочава. Нека не презираме труда и да не служим на безделието: за да не се лишим от спокойствие на земята и вечни блага на небето!

Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов