Да бъдеш глупав
по природа - не представлява вина; но да станеш глупав от злоупотреба с ума -
не е извинително и влачи след себе си голямо наказание. Такива са онези, които
вследствие на мъдростта си високо мислят за себе си и изпадат в крайно
високомерие. Нищо друго не прави човека толкова глупав, както високомерието;
затова и пророкът нарича варварина глупец: "простакът говори
глупости" (Ис. 32:6). А за да отсъдиш за неговите глупости от собствените
му думи, послушай какво говори той: "Размествам границите на народите и
разграбвам съкровищата им; ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе
от Божиите звезди; ще бъда подобен на Всевишния" (Ис. 13:14; 13:13-14).
Кажи ми: какво по-глупаво има от тези думи? Ако пък подробно ти преразкажа
всички речи на високоумните, ти трудно ще различиш - от високомерни ли са
казани или пък от глупаци, защото и в едните и в другите недостатъкът е един и
същ. Друг пък някой варварин казал: "Аз съм Бог" (Иез. 28:2). Такъв е
бил и описания от пророка безумец, който в размислите на сърцето си рекъл:
"Няма Бог" (Пс. 13:1). Такъв също е бил и Каин, когато казал на Бога:
"Нима аз съм страж на брата си?" (Бит. 4:9). Сега ти ще различиш ли:
кои думи са казани от високомерци, и кои от глупаци?
Високомерие,
което не спазва умереност и надценява дарованията си, ражда глупци и тщеславци;
затова, ако началото на премъдростта е страхът пред Господа - то начало пък на
глупостта е високомерието и отричането на Бога! И така: ако познаването на Бога
е мъдрост - неверието в Него е глупост; неверието пък произхожда от гордостта,
понеже начало на гордостта и отричането на Бога: следователно, гордостта е крайна
глупост! Гордият човек е душевно разслабен, той губи мярка на благоразумие:
става и жалък, и дързък. Както тялото, след като изгуби равновесието на
жизнените сокове, става разстроено и се подхвърля на всякакви заболявания, така
и душата, като изгуби своята възвишеност и смирение, става болезнена и изпада в
дребнавост, дързост, безумие и дори почва да не познава сама себе си! Който пък
не познава себе си, как ще познае това, което е по- високо от него? Както
умопобърканият не познава себе си, нито пък това, което е пред очите му; както
окото, когато е сляпо, помрачава цялото тяло - в такова състояние е и душата на
човека, когато изпадне във високомерие и надменност! Затова високомерните са
по-нещастни от умопобърканите и от глупците по природа: умопобърканите извикват
състрадание, глупците смях, а високомерните всякога отвращение!
Из
книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар