АКО ЛИ НЯКОГА…

Змей Горянин

Ако ли някога бих могъл
да бъда пак така невинен,
както в детинските години
в забравения роден град, –
възправил бих очи към Бога
и небесата ведросини
орал бих с поглед, като ниви,
за да посея благодат.

Посял бих малко, малко зрънце,
/аз си го взех от Иоанна,
когато в горест и безсъници
над страниците му стоях/ –
и то било би ново слънце
над Родината изтерзана,
изгряло ласкаво и чисто,
та да прогони мрак и грях.

Посял бих Словото, което
в начале е било у Бога,
и със което Бог създал е
необозримия Си свят; –
посял бих него – то да свети
в тез дни на трепет и тревога,
и то да води и да гали
залутания в мрака брат…

Посял бих словото Христово,
написано със кръв на кръста:
предвечно слово – вечно ново,
за път предвечен – вечно нов.

О, слово Божие:  Л ю б о в!

Из „Майчина вяра”