Нека се отклоним
по мисъл и желание от работите на настоящия живот и да насочим житейския си път
към небето! Защото можем, стига да желаем, и тук желаейки, да бъдем на път към
небето: когато започнем да вършим достойно за небесата; когато не се
пристрастяваме към благата на света; когато не търсим суетната слава на
настоящия живот. Презирайки всичко нека се постараем да достигнем друга слава:
Истина,
доброволна, вечна: нека не се занимаваме с разкоша на дрехите и не се грижим за
украсата на тялото; нека цялата тази грижа на външна украса я принесем за
нуждите на душата; нека се погрижим да не остане душата гола - лишена от
одеянието на добродетелите; нека изоставим излишното в храната, нежността,
пиршествата и чревоугодието; нека бъдем доволни от необходимото според
наставлението на Апостола: "Като имаме прехрана и облекло, нека с това
бъдем доволни" (I Тим. 6:8). Кажи ми : каква е ползата от излишното?
Пресилената храна разстройва стомах и тяло - неумереното пиене помрачава
разсъдъка и убива душата! Не от тук ли се пораждат всички злини за тялото и
душата? Павел счита сребролюбието за корен на всички злини - няма да сгрешим,
ако кажем, че и неумереността е начало на всички страсти, - защото, ако ние
бихме се отказали от излишното в пиене, в храна, в облекло, и жилище, и бихме
се задоволили само с необходимото, тогава човешкия род би се освободил от много
страдания.
Това мое
увещание го отправям особено към жените! В тях намирам най-много излишество,
украса и сласт - те се суетят към коприна и злато, към украса на глава, на шия,
на уши и други части телесни. Кажи ми: колко гладни биха се нахранили и колко
бедни биха се облекли само от това, което окачват жените на ушите си - и то без
всяка нужда и полза, а с колко вреда и зло с душата? Затова учителят на
вселената, като ни увещава да бъдем доволно от малкото в храна и облекло, казва
на жените: да не се гиздят с плетенки, със злато, с бисери или скъпоценни дрехи
(I Тим. 2:9). Моля ви да избягваме излишното в живота и да не прекрачваме
границите на нуждите си! Истинското богатство и неоскъдното имане се състои в
това: да желаем само необходимото и благородно да разполагаме с излишното.
Човек който живее така - никога не изпада в бедност, не търпи скърби не изпитва
безпокойство, а е чужд на клеветата, свободен от злоумисъл, живее в мир, радва
се на спокойствие! Най-важното от всичко, обаче, и по-високото от всички блага
е това, че то“ ще получи великата Божия милост, като верен разпоредител с имота
на своя Господар - защото речено е: "Блазе на онзи слуга чиито господар,
като дойде, го намери, че постъпва тъй" (Лук 12:43).
Из
книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар