Тялото е материалната, земната част на човешката природа, "защото пръст си и в пръст ще се върнеш" (Битие 3:19). Душата е тази обаче, която дава живот на тялото и тя е нематериалната, небесната част в природата на човека. Свети Йоан Дамаскин описва душата, така: „Душата е жива, проста и безтелесна същност; по природа невидима за телесните очи; безсмъртна, надарена с ум и разум, нямаща определена форма; действа с помощта на физическото тяло и му придава живот, растеж, сетивност и сила за раждане. Умът принадлежи на душата не като нещо друго, отделно от нея, а като съществена част от самата нея. Каквото е окото за тялото, това е и умът за душата. Душата е независима, надарена със способността да желае и да действа; подвластна е на изменение, а именно, на изменение от страна на волята, както е присъщо на сътворено същество. Душата е получила всичко това естествено по благодатта на Създалия я, по която е получила и битие, и определена природа“ (из „Точно изложение на православната вяра“).
Свети Максим Изповедник казва, че душата има три сили: „От душевните сили, едната храни и възраства тялото, другата предизвиква мечтите и желанията (афектите), а третата e разумната сила“. Растенията имат първата сила. Животните имат първата и втората. Хората имат и трите (митрополит Йеротей (Влахос), стр. 106).
Ето какво казва Св. Теофан Затворник: "След като е възприела всички телесни потребности за свои, душата счита за своя работа задоволяването им и се грижи за храна, вода, сън, облекло, подслон и за всичко останало, като по всякакъв начин желае да постигне това на тялото да му бъде осигурен покой и то да не я безпокои с досадните си изисквания. Това отношение на душата към тялото, към което тя се придържа, без да се е учила на него, а от само себе си, по някаква вътрешна принуда се проявява в нея като своеобразен инстинкт - любов към живота, любов към тялото, желание да осигурява покой на тялото и да доставя всичко необходимо за това."
Плътски човек е този, който поставя за своя главна цел и грижа покоя на тялото или всестранното задоволяване само на телесните потребности при забравяне за душата, а да не говорим за духа. Този пък, който пренебрегва тялото, а се грижи за духа е духовен човек. Постът е един вид ограничаване на тялото, за да се засили действието на духа.
Според Св. Теофан Затворник "действията на душата са разделени в три разреда - на мислите, на желанията и на чувствата, като са наречени всеки от тях отделна страна на душата- мислителна, желателна и чувстваща... Мисловността на душата започва именно от пораждането на въпроси, раждат се мисли в отговор на тях или се приема от другите вече готови мисли. Въображението и паметта не мислят. Те са черноработници, подчинени сили. Способността на душата, от която произлизат тези въпроси и чрез която се изнамират и пораждат мисли в отговор на тях, се нарича разсъдък, работата на който е да разсъждава, да обмисля и да намира търсените решения... При желателната страна действаща е силата, волята, която желае да придобие, да употреби или да направи каквото счита за полезно, нужно или приятно за себе си. Областта на чувството е сърцето. Кой не знае какво голямо значение има сърцето ни в живота! В него се натрупва всичко, което влиза в душата отвън и което се изработва от мисловната и деятелната част; през него преминава и всичко онова, което душата забелязва навън. Затова то се нарича център на живота." Затова предполагам, при някои трансплантации на сърце, приемащият /реципиентът/ възприема чувствата от сърцето на донора.
Св. Теофан Затворник казва: "Най-лошо постъпват онези, които си поставят за цел на живота сластите на сърцето и наслаждението, както казват, от живота. Тъй като плътските и чувствените удоволствия и наслаждения се възприемат по-ярко, то такива лица винаги изпадат в груба чувственост и застават под чертата, която отделя човека от другите живи създания."
Третата част на човешката природа е духа, „дъхът” на Бога (Бит. 2:7), който животните не притежават. Пак Св. Теофан Затворник казва: "Макар в нисшата си част да е сходна с душата на животните, във висшата ѝ, човешката душа е несравнено по-превъзходна от нея. Това, че тя е такава в човека, зависи от съчетаването ѝ с духа. Като се съчетал с нея, вдъхнатият от Бога дух я извисил значително над всяка нечовешка душа. Ето защо забелязваме вътре в себе си освен това, което се вижда в животните, и това, което е свойствено за одухотворената човешка душа, а още по-високо - и това, което е свойствено само за духа.. Духът, като излязла от Бога сила, познава Бога, търси Бога и само в Него намира покой. Уверявайки се чрез някакво скрито духовно сетиво в произхода си от Бога, той чувства пълната си зависимост от Него и се самоосъзнава като задължен да Му угажда по всякакъв начин и да живее само за Него и чрез Него. По-осезаемите прояви на тези движения на живота на духа са: страх Божий, съвест и жажда за Бога." Прочетете за тях..
Няма коментари:
Публикуване на коментар