СВЕТЦИТЕ

архимандрит Серафим

Земята е засъхнала от жажда,

и многото пропукани места

са като че разтворени уста,

отдето се отчаян вик обажда.

А малкото реки и езерца

са в брегове водите си вградили,

ревниво пазят свойте бистри сили,

към сушата с безчувствени сърдца.

Тъй, вместо да дадат от свойте дари

на жадната земя, де всичко мре,

те дигат се към синьото небе,

превърнати във леки, тънки пари.

Но стигнат ли надземний край веднъж,

те трупат се и буреносно дишат,

гърмят, и дигат се, и пак се снишат

и се изливат в благодатен дъжд.

Не тъй ли случва се и със светците,

тез живи извори в пустинний свят?

Те бягат от живота и летят

нагоре — към небето и звездите.

Но стигнат ли при Бога, те назад

 очи обръщат къмто свойте братя

и почват да разливат над земята

божествена, велика благодат!