Който има едно
добро дело, а друго такова му липсва - такъв човек още не е съвършен. Каква
полза, например, от това: ако някой се моли прилежно, но милостиня не дава
щедро? Или пък щедър е във дарения, но лихварствува и притеснява длъжниците си,
или пък прави милостиня за показ пред хората, за да бъде видян? Или пък дава
милостиня с пълно усърдие и явна угода пред Бога, но в същото време се
превъзнася и много мисли за себе си? Каква полза също и от това: ако някой
дълбоко се смирява и строго пази постите, но в същото време е особено привързан
към земята, страда от скъперничество и е голям сребролюбец, което нещо е майка на всички злини? Нима
сребролюбието не е корен на всички пороци и страдания? Нека се плашим от това
зло - нека избегнем този грях! Сребролюбието е възмутило цялата вселена: всичко
и всички е довело до хаос - нали то ни отстранява и от блаженото служение на
Христа, Който казва: "Не можете да служите на Бога и на мамона!"
(Мат. 6:24).
Христос казва:
подай нещо на нуждаещия се - а прости на тези, които те обиждат и зломислят - а
мамонът противното: кови козни против хората, които нищо не ти правят! Христос
повелява: бъди кротък и човеколюбив - а мамонът заповядва: бъди жесток,
презирай сълзите на бедните! Това ни готви мамонът пред деня на общия съд - там
всички наши дела ще се изправят пред очите ни: обидените и обраните от нас ще
ни лишат от всяко опровдание! Ако Лазар, в нищо не е обиден от богаташа, а само
лишен от неговото подаяние, станал строг негов изобличител горе, и не допуснал
богатия да получи какво да е снизхождение - кажи ми: какво оправдание могат да
имат онези, които не само не дават милостиня от своето съкровище, но още
присвояват и чуждото, като разоряват домовете на сираците?! Ако онези, които
само са нахранили гладния Христос, навличат толкова страшен огън на главата си
- какво могат да очакват другите, които обсебват чуждото, водят много дела
несправедливо и разорявят невинните?
Прочее, да се
освободим от тази страст! Защото както порокът, още тук, преди виждане на
истината, обикновено носи страдание за тези, които е заробил - така и
добродетелта, преди още царството на блажените, още тук доставя наслада за
онези, които ѝ служат, като краси живота им с приятни надежди и постоянно
удоволствие. Нека прегърнем добрите дела, та и ние да живеем с такива надежди и
удоволствия и се сдобием с венеца на правдата!
Из
книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар