ЗA СВETA ПAРAСКEВA

Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев (Пс. 67:36 - слав.) Благослови, отче! 

Благочестиви християни! Когато си спомняме за Божиите чудеса и хвалим Неговите светии, получаваме голяма полза. И ако живеем праведно, като светиите и постъпваме съгласно Божиите заповеди, като тях, ставаме угодни на Бога. Защото те винаги са имали в ума си страх Божий и са постъпвали според Неговите заповеди. За това и Бог прослави тялото им с чудеса, а душата им с красота. Така и ние, когато постъпваме според Божиите заповеди и живеем чисто, тогава празнуването ни е угодно на Бога и приятно на светиите. Но когато празнуваме светиите, трябва да мислим, че и те са били хора с тяло, като нас, но са живеели чисто и праведно, с пост и молитви, и за това са прославени от Бога. И ние ги празнуваме не за друго, а за да чуем и да разберем, как са живеели те и как са покорявали тялото на душата, та и ние да живеем, като тях и да правим онова, което душата и чистият разум искат. Да победим бясната воля на нашето тяло и лукавите хитрости на дявола, както всички Божии угодници - мъже и жени - са ги победили. Както и днешната преподобна Параскева, която сега празнуваме и почитаме за нейните добродетели, с които е живяла на този свят. За което и Бог я прослави и опази тялото и толкова години в земята да не изгние, както ще чуете сега от нейната история. Света Параскева била от Епиват, близо до град Каликратия /Мраморно море/. Родителите и́ били чисти и праведни християни, украсени с много добродетели. Те постоянно учели света Параскева на Закон Божий и на добри дела. Когато починали, света Параскева почнала да живее в големи лишения и да изнурява тялото си с пост, молитви и бдения. И като пламнала от любов към Бога, напуснала многометежния свят и отишла в пустинята, където живеела ангелски, защото се хранела само с трева и плодове, които се намирали на онази планина, но и от тях по малко. Там живеела на зимен студ и лятна жега, гледала само към Бога, пред Когото проливала сълзи, като река, плачела и въздишала на голата земя, полагала усилия да умъртви плътта и да просвети душата, там, където не я виждал никой, с изключение на Божието око, което вижда всичко. Не мислела за този свят, денем и нощем се грижела само за душата си и казвала: „Господи, постоянно мисля за Теб и Те желая! Кога ще дойда пред Теб, та винаги да се веселя?“. Докато тя се молела така и живеела чисто, дяволът много пъти се преобразявал на различни зверове и тичал, към нея, за да я уплаши, но тя се прекръствала, разкъсвала дяволските хитрости, като паяжина и побеждавала дявола, както Давид - Голиат. Защото Сам Бог живеел в нея за голямата ѝ чистота. След като живяла там много години, една нощ ангел Божий дошъл при нея и рекъл: „О, девице, напусни сега пустинята и иди в родния си край, защото там трябва да предадеш тялото си на земята, а душата си на Бога“. Като научила за скорошното си представяне, макар да и било мъчно за пустинята, в която живеела, като ангел, света Параскева отишла първо в Цариград, където влязла в „Света София“ и във „Влахерна“ и се поклонила, а оттам отишла в родния си край в Епиват, където поживяла известно време в пост и молитва. И като разбрала, че скоро ще се представи, помолила се на Бога за душата си и за целия свят, предала блажената си душа в Божиите ръце и я погребали на едно обикновено място. Но Бог, Който искал да прослави тялото на света Параскева заради добродетелите и, след много години го явил по чудесен начин. Защото близо до мястото, където било заровено тялото на света Параскева, имало стълб, на който се подвизавал един постник. И един ден минал кораб, от който изхвърлили трупа на починал моряк на брега до стълба. Трупът стоял доста време непогребан и почнал да смърди зловонно. И постникът, понеже не можел повече да търпи, казал на няколко души да го закопаят дълбоко в земята, за да не мирише. Копаейки, тези хора намерили тялото на света Параскева цяло и здраво, но понеже били неуки, не разбрали, че това е свято тяло (мощи), а отново го заровили в земята, заровили там и вонящото тяло и си отишли. Тогава един от тези хора, чието име било Георги, видял насън през нощта една царица на блестящ престол с много войници, която му рекла, „Георги, защо не почетохте онова тяло, което е на света Параскева? И защо го погребахте зaeднo с онова смърдящо тяло? Бързо идете да извадите тялото ми оттам и да го сложите на избрано място, защото вече не мога да търпя онова смърдящо тяло, понеже и аз съм човек и съм от Епиват, в което и ти живееш сега“. Същото сънувала и една жена. На сутринта те съобщили това на хората, новината бързо се разпространила. Местните жители взели свещи, отишли със страхопочитание и като извадили мощите на света Параскева, ги занесли в Епиват и ги поставили в църквата. Мощите извършили много изцеления на болни и бесновати, които идвали с вяра по тези места. След много години българският цар Иоан, като чул за тези чудотворни мощи, изпратил Преславския митрополит Марко с много свещеници, които донесли мощите от Епиват в престолния град Търново и ги поставили в царската църква, където те извършвали различни изцеления. А турският султан Селим Втори, като завладя цяла България, взе и мощите на света Параскева, занесе ги в Цариград и ги даде на цариградските християни, които ги поставиха в патриаршеската църква. По-късно за тях чул молдавският княз Иоан Василева. Той поискал да ги пренесе в Молдавия и по Божия воля получил това. Защото, щом ги поискал от цариградския патриарх Партений, той му ги изпратил с трима митрополити: Иоаникий, Партений и Теофан, които занесли светите мощи в Молдавия, в столичния град Яш в 1641 година след Христа и ги поставиха в храма „Св. Три светители“. Християни, виждате ли как са живели праведните хора? Те не са ламтели за много пари и голяма слава, а денем и нощем се трудели да очистят душата си. Затова и Бог ги прослави на небето и на земята, та вечно да бъдат прославяни и почитани. Така и ние, като чухме как са живели те, трябва да се потрудим да украсим душата си с добродетели. Защото всички ще умрем, както са умрели и всички преди нас, и ще даваме отговор за всички дела, с които сме сгрешили през живота си с празнословие, с непослушание, с лукаво гледане, с блудство и с други лоши неща. Но сега е време да изоставим всичко това, да угодим на Бога и да станем наследници на Небесното царство по молитвите на днешната Божия угодница света Параскева и с помощта на Иисус Христос. Нему слава във вечните векове, амин.
Из Нeдeлник, Софроние или Поучително Eвангелие от Софроний Епископ Врачански - 1806г.