Тялото е роб на душата, а душата е царица и затова често по Божие милосърдие се случва тялото да бъде изнурявано от болести. От това страстите отслабват и човек идва на себе си. А и самата телесна болест се ражда понякога от страсти. Премахни греха и няма да има болести. Защото те възникват в нас от греха, както твърди свети Василий Велики: „Откъде е недъгът? Откъде са телесните увреждания? Господ създаде тялото, а не недъга; душата, а не греха“. В такъв случай какво е най-полезно и нужно? Съединяване с Бога и общение с Него посредством любов. Изгубим ли тази любов, отпадаме от Него, а отпаднем ли, ни връхлитат различни и многообразни недъзи. Болестта бива вменявана на този, който я понася с търпение и благодарност, за подвиг или даже за нещо повече.
Един старец, който страдал от водянка, рекъл на дошлите при него с желание да го лекуват братя: Отци, молете се вътрешният ми човек да не се разболее от подобна болест. А що се отнася до тази болест, моля Бога да не ме освобождава изведнъж от нея, понеже в каквато степен външният ни човек тлее, в такава вътрешният се обновява (ср. 2 Кор. 4:16).
Из писмените наставления на преподобни Серафим Саровски
Когато сме болни, чувстваме, че човешкият живот е подобен на цвете, което, щом цъфне, почти веднага повяхва, и на облак, който се разсейва и не оставя следа; че дните ни изчезват като сянка; че тялото ни съхне като полска трева; че животът и на най-здравия и силен човек е само лъх; че с всяко вдишване и издишване той намалява и че биенето на пулса му подобно на удари на метроном го приближава до последния час, който почти винаги настъпва в миг, когато човек си мисли, че до този час има още много време.
О, болест, горчиво, но силно лекарство! Както солта предотвратява загниването на риба или месо, така и всяка болест опазва духа ни от греховна гнилост и тление и не позволява в нас да се зараждат страсти, душевни червеи. Независимо дали при страдание ще търпим или няма да търпим, то няма да ни отмине и с нетърпение на страданието не ще избегнем онова, което Божият Промисъл ни е отредил. А от нетърпението не ще последва нищо друго, освен вреда и пагуба. Чрез търпението се облекчава всяко страдание. Погледни тези, които боледуват продължително или които лежат дълго време в затвор - чрез търпение те така са свикнали с бедата си, че сякаш не я чувстват. Скръбта поражда търпение (Рим. 5:3). Обратно, чрез нетърпение болката се увеличава...
Светител Тихон Задонски
У хората страхът за тялото е толкова силен, че вследствие на него те нерядко остават неспособни да извършат нищо достойно за похвала и уважение. Но когато върху страха за тялото проникне страх за душата, телесният страх избледнява пред душевния и изчезва като восък от силата на поглъщащ огън, Когато си болен, си кажи: „Блажен е удостоеният да бъде изпитан от Бога в това, за което ще наследим живот“. Защото Бог праща недъзи за здраве на душата.
Преподобни Исаак Сирин
Моля те, сине мой, търпи и благодари за срещаните при заболяването ти трудности и изпитания, по думите на казалия: Приемай на драго сърце всичко, що и да ти се случи (Сир. 2:4), та намерението на Промисъла да се изпълни върху теб, сине мой, така, както Му е угодно. И тъй, бъди мъжествен, укрепвай в Господа и се уповавай на грижата Му за теб.
Бог да бъде с теб!
Преподобни авва Доротей
Болестта бива пращана понякога за очистване на съгрешения, а понякога - за да смири превъзнасяне.
Преподобни Йоан Лествичник
Всичко е от Бога - и болестите, и здравето, и всичко, което е от Бога, ни се дава за наше спасение. И ти приемай така болестта си и благодари на Бога, че се грижи за спасението ти. Може и да не изследваш точно с какво пратеното ти от Бога служи за спасението ти, защото може би не ще и узнаеш това. Бог праща някои неща за наказание, като епитимия; други за вразумление, с цел човек да се осъзнае; други - за да избави човека от беда, в която би попаднал, ако би бил здрав; други - с цел човек да покаже търпение и с това да заслужи по-голяма награда; други - за да го очисти от всяка страст, и по други причини... А ти, когато си спомниш за греховете си, казвай: „Слава на Тебе, Господи, че ми наложи епитимия за наказание!“. Когато си спомниш, че преди невинаги си си спомняла за Бога, казвай: „Слава на Тебе, Господи, че ми даде повод и ме учиш да си спомням по-често за Теб!“. Когато си помислиш, че ако беше здрава, вероятно би сторила и някои недобри неща, казвай: „Слава на Тебе, Господи, че не ме допускаш до грях“, и така - за всичко. Така и благодушествай!
За всичко благодарете на Бога. И за боледуването си благодарете. На мен отстрани ми е лесно да говоря така, но на вас на дело може би не ви е лесно да чувствате така. Във всеки случай заедно със словото за търпение и се моля Господ да ви даде да търпите благодушно болестта и боледувайки, да се научите на нещо. Би ли могъл някой да отгатне защо Господ ви върза така? Но е несъмнено, че и това е допуснато да ви се случи, за да подпомогне постигането на целите в живота, който сте избрали и към който се стараете да се придържате. Така че може да не изследвате повече от тази гледна точка въпроса за болестта си. В минути на усилване на страданията търсете мъжество за благодушно търпение освен в казаното, и в спомена за търпението на всички светии и особено на мъчениците. Колко и как търпяха?! Трудно е и да си представим. А и за всички важи, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие (Деян. 14:22). Обещаното от Господ се нарича венец. Защо? Защото там не може да се влезе без страдания. Пътят натам е един - кръст доброволен или недоброволен.
Ангелът пазител да ви носи утешение и благодушие! Не тъжете, че шумът в главата не ви позволява да задържите мисълта. Бог съди душата по това, което зависи от самата нея, а не по онова, над което тя няма власт. Дръжте в сърцето си намерение да не се отделяте от Господа и Той ще приеме това.
Сега трябва да изоставите постническото си правило. После ще си постите, ако на Бог Му бъде угодно да ви вдигне на крака. А сега, докато сте болна, във вид на лекарство може да ядете всичко по съвет на лекар. Има болести, на чието изцеляване Господ налага забрана, когато вижда, че за спасението болестта е по-нужна от здравето.
Из писмата на светителя Теофан Затворник
Болестта е Божие вразумление към нас и ни служи за преуспяване, ако благодарим на Бога. Иов не беше ли верен приятел на Бога? Но какво ли не претърпя, благодарейки и благославяйки Бога? И накрая търпението го доведе до безпримерна слава. Потърпи и ти малко (в болестта) и ще видиш славата Божия (ср. Йоан. 11:40). А за това, че (по време на болест) не можеш да постиш, не скърби. Бог от никого не изисква трудове свръх силите му. Освен това какво е постът, ако не наказание за тялото, за да усмирим здравото си тяло и да го направим немощно за страстите, по думите на апостола: Кога съм немощен, тогава съм силен (2 Кор. 12:10). А болестта превъзхожда това наказание и даже е по-ценна от него. Който я понася с търпение и благодари на Бога, чрез търпението получава плода на спасението си. Вместо човек да отслабва силата на тялото чрез пост, то вече е отслабено от болестта. Тъй че благодари на Бога, че си се освободил от труда да постиш. Дори и по десет пъти на ден да ядеш, не скърби. Няма да бъдеш осъден за това, тъй като постъпваш така не в своя угода.
(Към униващ болен.) Целувай страданията на нашия Спасител - сякаш и ти заедно с Него търпиш хулите, унизителните рани, оскърблението чрез заплюване, упрека на багреницата, позора на трънения венец, оцета с жлъчка, болката от забиването на гвоздеите, пробождането с копие, изливането на вода и кръв - и взимай от това отрада в болезнените си страдания. Господ не ще остави труда ти напразен и безплоден. Той допусна да претърпиш малка болест, за да не бъдеш чужд на светиите, когато в оня час ги видиш носещи плодове на търпене на скърби и прославени, а да им
бъдеш съучастник и съучастник на Иисуса, имайки дръзновение пред Него и светиите. Не скърби. Бог не те е забравил, а се грижи за теб като за Свой скъп син, а не като за незаконороден.
Св. св. Варсануфий и Йоан
Всичко е от Бога - и доброто, и скръбното, но едно е по благоволение, друго - по домостроителство, трето - по допущение. По благоволение - когато живеем добродетелно; защото е угодно на Бога живеещите добродетелно да се украсяват с венци на търпение. По домостроителство - когато, падайки в прегрешения, биваме вразумявани. А по допущение - когато и бидейки вразумявани, не се обръщаме. Също така домостроително Бог наказва нас, съгрешаващите, за да не бъдем осъдени заедно със света, както казва апостолът: бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света (1 Кор. 11:32). В този смисъл в града няма зло, което Господ да не е допуснал (вж. Ам. 3:6), като например: глад, епидемии, болести, природни бедствия, войни. Защото всичко това служи за очистване от грехове. Бог допуска и изоставя напълно онези, които или не искат да живеят без грях, или, бидейки вразумявани, не се обръщат, а пребивават в грях. Бог ги предава на извратен ум, тоест позволява на свободата им да върши онова, що не прилича (вж. Рим. 1:28).
Преподобни Ефрем Сирин
Щом някой болен се настрои благодушно да търпи болестта си и я претърпява, врагът, знаейки, че по този начин той ще укрепне в добродетелта на търпението, пристъпва скришом, за да разстрои това негово благоразположение. За целта започва да му посочва мислено множество добри дела, които би могъл да извърши, ако бе в друго състояние, и се опитва да го убеди, че ако би бил здрав, би послужил много добре на Бога и би принесъл голяма полза и на себе си, и на другите - би ходил на църква, би провеждал беседи, би чел и писал за назидание на ближните и т.н. Щом забележи, че тези мисли биват приемани, врагът по-често ги влага в ума, умножава ги и ги разкрасява, довежда ги до чувство, предизвиква желания и пориви към съответните дела, представяйки пред болния колко успешни биха били едни или други негови дела и възбуждайки съжаление, че болестта му е вързала ръцете и нозете. Малко по малко при чести повтаряния на такива мисли и движения в душата желанието преминава в недоволство и досада. Така предишното благодушно търпение се разстройва и болестта вече бива възприемана не като лекарство от Бога и поприще за добродетелта търпение, а като нещо, пречещо на делото на спасението, и желанието на болния да се освободи от нея става неудържимо, все още с цел получаване чрез това на простор за добротворство и всестранно угаждане на Бога. След като доведе болния до това състояние, врагът отнема от ума и сърцето онази добра цел на желанието за оздравяване и като оставя само желание за здраве заради самото здраве, кара болния да гледа намръщено и недоволно болестта не като на спънка за добро, а като на нещо неприятно само по себе си. От това нетърпеливостта, нелекувана с добри помисли, взима връх и преминава в ропот, и лишава болния от предишния покой от благодушното търпение. А врагът се радва, че е успял да го разстрои.
Точно по същия начин врагът разстройва бедния, който търпеливо понася участта си, обрисувайки пред него с какви добри дела би се украсил, ако би притежавал състояние. Този, който, имайки опитен ръководител, съветник и събеседник, следва със смирена покорност указанията им, с лекота се избавя от всички тези изкушения. А който поради някаква причина е лишен от това благо, нека внимава в себе си и строго да се учи да различава доброто от злото според християнските начала, по които трябва да се устройва животът на всички ни. Ако случаите, пречещи, както ни се струва, на добротворството ни да се разгърне по-нашироко, не зависят от нашата воля, а биват пращани от Бога, ги приемай с покорност и не слушай никакви внушения, отклоняващи те от тази покорност. След като изпрати такъв случай, Бог не очаква от теб нищо друго, освен да се държиш и действаш така, както налага и както дава възможност посетилият те случай. Ако си болен или беден, търпи. Бог не иска от теб нищо друго, освен търпение. Като търпиш благодушно, непрекъснато ще се намираш в добро дело. Когато и да те погледне, Бог ще вижда, че вършиш добро или пребиваваш в добро, ако търпиш благодушно, докато при здравия човек добрите дела са с промеждутъци помежду си. Защо, желаейки промяна в здравословното си състояние, желаеш да промениш по-доброто в по-лошо?
Преподобни Никодим Светогорец
Болестите и неприятните случаи ни биват пращани за наша душевна полза и най-вече за наше смиряване и за да живеем по-внимателно и по-разсъдливо.
Може ли да се лекуваме при лекари и да пием лекарства? В това няма никакъв грях, защото всичко - и лечебните средства, и самите лекари - е от Господа Бога. И грехът не е в това, че човек прибягва към медицински средства, а в това, ако болният възлага цялата си надежда за оздравяване единствено на лекаря и медицинските средства, като при това забравя, че всичко зависи от Всеблагия и Всемогъщ Бог, Който Единствен оживотворява и умъртвява които иска (ср. Йоан. 5:21).
Преподобни Амвросий Оптински
От всеблагия Бог произлиза само добро, а не зло. Дори и болестта ти е добро, а ти роптаеш, проявяваш малодушие, униваш. Търпи, благодари. За самоволните наслади на младини - недоброволни болести на старини.
Страдащият по плът престава да греши (вж. 1 Петр. 4:1). Ето защо страданията, кръстът са необходими за християнина. Без страдания, без изнуряване плътта върши глупави неща, беснее, греши, разгневява Бога, причинява беди на себе си и на душата. О, окаяна, многострастна плът, заради която са всички беди в човечеството! О, многострастно, скверно сърце! Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, користолюбие, злоба, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство. Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека (ср. Марк. 7:20- 23). Ето къде е изворът на злото в човека - в сърцето!
Светият праведен Йоан Кронщадтски
Авва Пимен каза: „Следните три неща са равни: когато някой безмълвства правилно, когато е болен и благодари на Бога и когато пребивава в нелицемерно послушание. Тези тримата имат едно и също дело“.
Из Отечника на светителя Игнатий (Брянчанинов)
Из книгата "УНИНИЕ И ДЕПРЕСИЯ Сходства, различие и лечение"- Димитрий А. Авдеев
Няма коментари:
Публикуване на коментар