ПРИЧИНИ ЗА СКЪРБИТЕ

Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло. (Рим. 2:9)

През много скърби трябва да влезем в царството Божие. (Деян. 14:22)

След грехопадението човешкият живот се изпълни с труд, болести и страдания. И затова добродетелта търпение е абсолютно необходима на християнина (като под съвършено търпение разбираме благодушно понасяне на скърби и страдания). Има много видове страдание. Страданието има много причини и цели. Освен страдания, изпращани от Бога, има и самоволни страдания и трябва да умеем да се ориентираме в страданията си. Скърбите и страданията могат да поразяват и тялото, и душата, и духа. Поразяват тялото с болести, глад, студ, непосилен труд и оскъдност във всичко необходимо. Поразяват душата с печал, сърдечна тъга, страдание от затваряне в затвор, от раздяла и т.н. Духът пък може да страда от мъчения на съвестта, от състрадание към мъка на близки, от печал за греховете им и т.н. Има много причини, поради които ни биват изпращани скърби и страдания. При това не бива да мислим, че изпращаните страдания, нещастия и беди могат да идват от хора. Всички кръстове идват от Господа Бога, Който е както безпределно милостив, така и безпределно премъдър. Една от основните причини за изпращаните ни страдания е нашата греховност. В този случай страданията ни биват пращани като средство, противодействащо на вредата, нанасяна на душата от греха и от наличието в нея на страсти и пристрастия. Както пише светият праведен Йоан Кронщадтски, „докато страстите действат в нас, докато вехтият човек в нас живее и не умре, ще ни се налага много да скърбим от различни изкушения през живота, от борбата на вехтия човек с новия“. Страданието може да се разглежда като духовно лекарство против вредата от греха. Страданието (например във вид на болест) често спира действието на греха. Който е пострадал по плът, престанал е да греши (1 Петр. 4:1). Страданието за грях е Божий глас, вразумление за грешащия човек; то е удар по ръка, вършеща беззаконие. Заедно с това страданията смекчават вината за греха, в известна степен уравновесяват вината по действие на закона за възмездието и справедливостта. Оттук е очевидно, че страдащите в този свят общо взето ги чака по-благоприятна участ в бъдещия век в сравнение с живеещите лек живот. Сам Господ говори за това в притчата за богаташа и Лазар (вж. Лук. 16:19-31). Ето защо трябва да скърбим повече за тези, които тук имат пълно житейско благополучие, задоволеност, комфорт и водят разсеян живот, и по-малко за тези, които вървят тук по тежкия път на нуждата и страданията. Може би възниква съмнение в необходимостта от страдания като средство за изкупление, щом като жертвата на Христа е достатъчна да покрие вината на греховете на целия свят? Действително, спасението се дава даром (Рим. 3:24) от Господа. Но то се дава на онзи, който по своя воля го потърси, и не спасява всички хора сякаш по необходимост. И ако човек не отива със сърцето си при Христа за помощ и за опрощение на греховете, и живее разсеян живот, не обръщайки внимание на заповедите на Христа, изкупителната жертва на Христа не ще го спаси; той сякаш сам се отказва от нея, отказва се от предлаганото лекарство и не получава опрощение на греховете, пренебрегвайки тайнството покаяние. В този смисъл апостол Павел казва на колосяни: И вас, които някога бяхте отстранени от Бога и Негови врагове поради разположение към лоши дела, сега ви примири в тялото на Неговата плът, чрез смъртта Му, за да ви представи свети, непорочни и безукорни пред Себе Си, ако само пребъдвате във вярата твърди и непоколебими, и бъдете непоклатни в надеждата на проповяданото на всяка поднебесна твар благовестие (Кол. 1:21-23). Както се вижда оттук, силата на изкуплението се разпростира върху нас само при условие, че сме непоколебими във вярата и в надеждата на благовестието. И тъй като всички сме недостатъчно внимателни към греховете си, не търсим и не се ползваме в пълна мяра от тайнството покаяние, то всички се нуждаем от страдание за смекчаване на последствията от греха ни. Ето защо и Господ, и апостолите, и всички свети Отци говорят за необходимостта от страдания и скърби за християнина. В света скърби ще имате (Йоан. 16:33) - казва Господ. А апостол Павел казва: През много скърби трябва да влезем в царството Божие (Деян. 14:22).

„Няма ли скърби, няма и спасение“ - казва преподобни Серафим. А преподобни Симеон Нови Богослов ни наставлява: „Както е невъзможно да очистим дреха, изцапана с кал и цялата омърсена с някаква нечистота, ако не я перем дълго във вода, така е невъзможно да очистим и душевната риза, осквернена с кал и гной на греховни страсти, по друг начин, освен с много сълзи и търпене на изкушения и скърби“. По думите на свети Йоан Златоуст за християнина има три степени за спасение: а) да не греши; б) ако съгреши, да се кае; в) който се кае лошо, да търпи случващите му се скърби. А кой може да каже, че се кае достатъчно усърдно? Оттук пътят на избавлението от страдания за своите грехове е покаянието. Силата на покаянието трябва да е в съответствие със степента на греха. Покаянието като доброволно страдание (на самолюбието при изповед) помирява с Бога и отменя необходимостта от недоброволно страдание. А ако нямаме достатъчно съзнание за грях, ако нямаме сила за дейно, дълбоко покаяние, трябва със смирение да приемаме пращаните ни страдания и да благодарим за тях като за милост, като за признак на Божията грижа за нас. Старецът Варсануфий Оптински казвал: „Непрестанните скърби, пращани от Бога на човека, са признаци на особена Божия грижа за човека“. Ето защо духовните хора наричат страданията и нещастията „Божие посещение“. А когато грешник живее лек спокоен живот, те виждат в това изоставяне на човека от Бога и такъв човек е застрашен от страшна участ в задгробния живот. Колко често страдащи души просят от Господа прекратяване на страданията! Но това ли трябва да просят? Не е ли грехът в основата на страданията? И ако той бъде отстранен с искрено покаяние, би било отстранено и страданието. Когато донесоха разслабения при Господа, Той първо му опрости греховете и едва след това като следствие от опрощението му дарува и изцеление (вж. Мат. 9:2 - 8). Друг път страданията биват пращани не за някакъв грях, а за да предпазят християнина от грях или да го упътят от лек и разсеян живот към съсредоточен живот и живот в Бога. В такива случаи се изпраща продължителна болест, заточение, каторга и т.н. Това напълно променя живота, дава на човек възможност да се замисли за него, за някои - да постоят в уединение. Подобни страдалци, които в началото често изживявали тежко промяната в съдбата си, впоследствие или към края на живота си горещо благодарели на Господа за пратената им някога трудна промяна в живота (вж. например животоописанията на схимонахиня Нектария, на княз Меншиков и др.). За третата причина на страданията преподобни Макарий Велики казва: „Бог знае човешката немощ, че човек бързо се превъзнася. Затова го възпира и допуска той да бъде в непрестанно упражнение и вълнение“. Бог, знаейки немощта ти, по Свой Промисъл ти праща скърби, за да станеш смирен и да потърсиш по-ревностно Бога. По същата тема епископ Вениамин Милов пише: „Скърбите смиряват дълбоко човешката гордост и съкрушават в човека опората на самолюбието и надменността. Много пострадалият престава да греши. Той чувства нищожността си и неволно търси стабилност в Божията сила и чрез молитва се отваря за приемане на благодат от Бога. Скръбта претопява човешкото настроение от греховно, самозатворено в свято и отворено към Бога и връща всеки грешен блуден син в Бащиния Божи дом“. В четвърти случай християните биват изпитвани по отношение на вярата и праведността си. Както пише преподобни Варсануфий Велики, „мъж, който не е изпитан чрез изкушения, не е изкусен“. След създаването си Адам първоначално бе безгрешен и понеже бе чист по сърце, виждаше Бога и беседваше с Него. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8). Но знаем, че той не бе твърд в добродетелта и падна в грях.

Децата също отначало са чисти по сърце, но след това всички стават подвластни на греха. Така че само чистотата на сърцето, без да е изпитана твърдостта ѝ, няма пълна стойност. Ето защо Бог е допуснал в света съблазни. Господ казва: защото съблазни трябва да дойдат (Мат. 18:7).

Преподобни Антоний Велики пише: „Никой не може без изкушения да влезе в Царството Небесно. Ако няма изкушения, никой не би се спасил“.

Н. Е. Пестов

Из книгата "УНИНИЕ И ДЕПРЕСИЯ Сходства, различие и лечение"- Димитрий А. Авдеев