СВЕТИТЕ ОТЦИ ЗА ГОРДОСТТА

В творенията на свети Ефрем Сирин има слово, озаглавено „За побеждаване на гордостта“. Там прекрасно е описана природата на гордостта и на  противоположната добродетел смирение: Без смиреномъдрие е напразен всеки подвиг, всяко въздържание, всяко  подчинение, всяка нищета, всяка многоученост. Защото както началото и краят  на доброто е смиреномъдрието, така и началото и краят на злото е  високоумието. А този нечист дух е изменчив и многообразен. Затова  употребява всякакви усилия, за да обладае всички, и залага мрежа всекиму,  по какъвто и път да върви. Улавя мъдрия чрез мъдростта, силния - чрез  силата, богатия - чрез богатството, благообразния - чрез красотата, красноречивия - чрез красноречието, имащия хубав глас - чрез приятността на гласа, художника - чрез изкуството, сръчния - чрез сръчността. По подобен начин не престава да изкушава и водещите духовен живот и залага мрежа на отреклия се от света в отричането, на въздържания - във въздържанието, на безмълвника - в безмълвието, на нестяжателния - в нестяжателността, на многоучения - в учеността, на благоговейния — в благоговението, на знаещия - в знанието (впрочем истинското знание е съпроводено от смиреномъдрие). Така високоумието се старае да посее плевелите си във всички. Затова, познавайки жестокостта на тази страст (понеже, щом се вкорени някъде, тя прави и човека, и целия му труд негодни за нищо), Господ ни даде за победа над нея средството на смиреномъдрието, като каза: „Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни“ (Лук. 17:10).

В творенията на светителя Тихон Задонски има следното разсъждение за гордостта: Гордостта е премерзък грях, но малцина го разпознават, понеже е скрит дълбоко в сърцето. Начало на гордостта е непознаването на самия себе си. Това непознаване заслепява човека и така човек се гордее. О, ако би опознал себе си, ако би осъзнал бедността, нищетата и окаяността си, човек никога не би се гордял! Но човекът е още по-окаян с това, че не вижда и не осъзнава окаяността си. Гордостта се познава по делата, както дървото се познава по плодовете. (Творения иже во Святъгх отца нашего Тихона Задонского, Плотъ и Дух, Книга 1 — 2, с. 246).

Признаци на гордостта:

1. По всякакъв начин да търсиш слава, чест и похвала.

2. Да предприемаш дела, надвишаващи силите ти.

3. Самоволно да се набъркваш във всякакви дела.

4. Без срам да превъзнасяш себе си.

5. Да презираш другите.

6. Ако бъдеш лишен от чест, да негодуваш, роптаеш и да се оплакваш.

7. Да си непокорен към по-високопоставени.

8. Да приписваш доброто на себе си, а не на Бога.

9. Във всичко да се стараеш да покажеш себе си.

10. Да одумваш делата на другите.

11. Да преувеличаваш грешките им, да намаляваш похвалите.

12. В словото и постъпките да показваш надменност.

13. Да не обичаш поправяния и увещания, да не приемаш съвети.

14. Да не търпиш да бъдеш унижаван и т.н.

Светият праведен отец Йоан Кронщадтски пише в дневника си „Моят живот в Христа“: Който е заразен от гордост, е склонен да проявява презрение към всичко, даже и към свети и божествени неща. Гордостта мислено унищожава или осквернява всяка добра мисъл, дума, дело, всяко Божие творение. Това е умъртвяващ дъх на сатаната (Париж, 1984г., с. 10). Зорко наблюдавай за прояви на гордостта. Тя се проявява незабележимо, особено във вид на огорчение и раздразнителност от другите по най-маловажни поводи (Москва, 1894 г., том 1, с. 25). Гордостта във вярата се проявява с това, че гордият дръзва да се поставя за съдия на вярата и на Църквата и казва: „Не вярвам в еди-какво си и не призна вам еди-що си. Считам това за излишно, това за ненужно, а пък ето това за странно или смешно“.

Някои психологически характеристики на гордия човек

Високомерие 

Не търпи критика 

Обидчивост 

Упорство (инатене)

Завист

Не вижда грешките си

Егоизъм или самолюбие

Самоувереност

Голямо самомнение

Не обича да му дават съвети

С нищо не можеш да го учудиш

Неумение да общува

Не може да се открива

Не може да говори за слабостите си

Не може да се надсмива над себе си

Не иска помощ

Липса на благодарност

Не помни благодетелите си

Не може да прости

Не може да се извини или да се покае

Злоба към жертвата си

Помага на нуждаещи се, за да се превъзнася

Ще посоча още едно много важно духовно наблюдение:

„Врагът падна поради гордост. Гордостта е началото на греха. В нея са съсредоточени всички видове зло: тщеславие, славолюбие, властолюбие, студенина, жестокост, безразличие към страданията на ближния; мечтателност на ума, усилено действие на въображението, демонично изражение на очите, демоничен характер на целия облик; мрачност, тъга, отчаяние, ненавист; завист, потиснатост, у мнозина падане в плътска похот; мъчително вътрешно безпокойство, непослушание, страх от смъртта или обратно, търсене на начин за самоубийство и накрая, нерядко, пълна лудост. Това са признаците на демоничната духовност. Но докато не биват проявявани ярко, те остават незабелязани за мнозина“

(Архимандрит Софроний Сахаров. Из книгата „ Старецът Силуан Атонски “).

Борба с гордоста

Като лекарство против гордостта по-често прочитай следните и други подобни места от Писанието, насочени против нея: Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни (Лук. 17:10).

Което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога (Лук. 16:15).

Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си (Мат.11:29) - казва Господ. Господ си спомни за нас в нашето смирение и ни избави от враговете ни (Пс. 135:23, 24 - слав.).

Смирих се и ме спаси (Пс. 114:5 - слав.).

Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа (Притч. 16:5). Преподобни Ефрем Сирин

У теб няма нищо добро, което да не си получил от Бога. Тогава защо се превъзнасяш с чуждото като със свое? Защо се хвалиш с даденото ти от Божията благодат като със своя собствена придобивка? Молитвата на смирения скланя Бога, а просбата на гордия Го оскърбява.

Преподобни Нил Синайски

Гордостта е крайна бедност на душата, която си въобразява, че е богата, и намирайки се в тъмнина, мисли, че е в светлина. Гордият е подобен на ябълка, която отвътре е гнила, а отвън блести от красота.

Преподобни Йоан Лествичник

Из книгата "УНИНИЕ И ДЕПРЕСИЯ Сходства, различие и лечение"- Димитрий А. Авдеев