Как да разрешаваме конфликтите по християнски?

Когато се срещам с разнообразни прояви на конфликти, винаги се убеждавам, че разрешаването им с помощта на агресия, жестокост, мъст и т.н. е дълбоко погрешно. Този път е и безполезен, и непродуктивен, и най-важното - дълбоко греховен. Ето един най-прост пример. Гневите се като че ли справедливо на някой човек и ви се струва, че това е обосновано. Според вас той е постъпил отвратително, гнусно и заслужава само осъждане. Но опитайте да се погледнете отстрани в момент на такива размисли. Какво виждате? Лицето ви е напрегнато, сърцето бие силно, главата ви сякаш е стисната със стоманен обръч. На пръв поглед - странно. Виновен е някой друг, трети, пети, а ние самите изпитваме много неприятни усещания. Господ казва: Царството Божие вътре във вас е (Лук. 17:21). Но това е друго състояние. То съвсем не е рай, а по-скоро е преизподня. (В дадения случай нямам предвид справедливия гняв.) Един познат ми призна: „Веднъж така се ядосах на човек, който ме бе обидил, че почувствах някакво прималяване и болка в сърцето. В този момент разбрах, че съм в плен на страсти. И реших да се помоля на Бога за себе си и за неприятеля си. Щом произнесох от душа: „Господи, спаси и запази Твоя раб (името) и помилуй мене, грешния“, и направих земен поклон, цялата злост изчезна някъде. Просто смайващо. Стана ми мирно и тихо на душата“.

Именно затова Господ ни учи да обръщаме лявата си буза, ако са ни ударили по дясната. И това не е пораженческа позиция. В това има велика сила, има истина. Към какво ни призовава Христос? Към любов, към смирение. Можем ли да си представим човек, преизпълнен с любов и смирение, да е жесток и отмъстителен? Невъзможно е. Няма такова нещо. Злото не съзижда нищо. Желанието за скандал не ни обещава нравствени придобивки. Да си спомним евангелската история за Закхей. Той бил митар и бил далече от благочестието. Спасителят не го упрекнал с нито една дума, а се обърнал с любов към него. И как реагира Закхей? Душата му напълно се преобразила. Половината от имота си давам на сиромаси и ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно (Лук. 19:8) - ето какво казва Закхей след срещата си с Господ.

Възлюби ближния си като самия себе си. Най-голямата заповед за любовта. Така че трябва да обикнем и ближния, и себе си. А какво да обикнем в себе си? Богоподобието. Всеки човек е Божий образ и подобие, притежател на безсмъртна душа. Като лекар и психолог често виждам, че като не се възприеме и не се обикне както трябва, човек компенсира това с атаки на невротичност, душевна немирност, агресивност. Например понякога много се чудя как, да речем, младежки пъпки или нещо друго от този род могат да загрозят душата на човек. Разбира се, пъпките не загрозяват душата, а самият човек е твърдо убеден, че точно те са главният проблем, центърът и причината за нещастния му живот. Образуват се така наречените комплекси за непълноценност (както съвременната психология обича да ги нарича), които буквално изяждат душите на носителите си. А причината е в друго. И е важно да разберем това. Известният гръцки йерарх митрополит Иеротей (Влахос), автор на книгата „Православна психотерапия“, пише: „Днес много се говори за психологични проблеми. Убеден съм, че така наречените психологични проблеми са проблеми на помислите, на помрачаването на ума и на нечистото сърце. Именно нечистото сърце, както го описват светите Отци, помраченият и скотоподобен ум и нечистите помисли създават тези тъй наречени проблеми. Ако вътрешно се изцери, отвори сърцето си, очисти умната част на душата си и освободи разумната ѝ част, човек няма да има и психологични проблеми. Ще чувства блажен и нерушим мир Христов (разбира се, казвам всичко това, без да вземам предвид телесните болести, възникващи вследствие на умора, изтощение, старческа немощ и износване на организма).

Из книгата "УНИНИЕ И ДЕПРЕСИЯ Сходства, различие и лечение"- Димитрий А. Авдеев