архимандрит Серафим
Но що е туй, що виждам? Не лъжат ли очите?
О, кой е Този, Който на радостта в зарите
с венец от тръни, с дреха, опръскана от кръв,
след векове от сълзи ни носи радост пръв?!
Отде е Той излязъл? Защо Му са ръцете
пробити? И защо са тез рани по нозете?
Отде ли Той е минал? По Неговия гръб
личат от бич следите! В лика Му грее скръб!
Очите Му, по-чисти от зрака на звездите,
със кротост носят мълком на сълзите следите!
Сърцето Му ранено кръв капе над света
и дето капка капне, там цъфва Любовта!
Той колко величаво пристъпя към земята!
Победно знаме носи десницата Му свята!
И ангели безбройни около Него в хор
изпълват с химни светли небесния простор!
Той чашата изпил е на пъклената злоба.
За чужди беззакония преминал е през гроба.
Но кой е Той? — Вий, братя, поставяте въпрос-?
Та Той е нашта светла надежда: Сам Христос!
Той бе живял, умрял бе и в гроба бе! И ето,
възкръсна! И — безсмъртен— живее на небето,
превърнато във Негов лазурен, чист олтар.
Оттам се Той явява във блясък като Цар!
В тържествено пришествие крачи Той победен,
че завоюва всичко, срази врага последен!
Смъртта се гърчи жалко във славните нозе!
Той разгроми и ада и плячката му взе!
И ето Го — на облаци — идва на земята,
безсмъртие заветно донесъл на сърцата!
Подир живот преходен и смърт безчестна,
в слава Творецът на живота към нас се приближава!
Че правдата не можеше вечно да е в гроб,
и Силният да бъде на смърт безсилен роб!
В онуй свещено утро на нов живот зората
изгря от гроба мрачен и озари сърцата!...
И виждам аз нивята широки на живота,
борбите де били са на злото и доброто.
Там облаци се трупат, и мълния проблясва,
и цялата вселена от гръм велик се стрясва.
Тръби победни свирят и планини разтърсват.
Гробове са разтварят, и мъртвите възкръсват.
А живите немеят от ужас и почуда
пред туй предизвестено и непонятно чудо —
да бъде гробът нам към безсмъртие врата!
Тук няма синур между живота и смъртта!
В миг всичко се обръща: престоли с трясък падат;
безбройните си жертви повръща бързо адът.
Небето като свитък се свива и отдръпва,
и всичко пред Властителя на света потръпва.
И живи и умрели при тоя сетен трус
попадат на колене пред живия Иисус.
И всичко старо рухва! И ето, над света
безсмъртие изгрява! Изгрява вечността!
Небето свети ново! И нова е земята!
Тук правдата царува! Пленен е сатаната!
И няма вече пролет, живот що обещава,
а щом надежди цъфнат, без жал да отминава!
И няма вече есен над нас като прокоба
да се надвесва страшна и да ни блъска в гроба!
Спасителят, надмогнал живота и смъртта
с безсмъртие венчава копнежа на света!
Около Него греят апостоли, светци
като звезди блестящи, окичени с венци!
Тук светят ореоли, сияят мъченици
и нимбове лъчисти на майки и девици!
О, вижте и дечица, умрели за Христа!
И те са живи в Него, участват в радостта!
И ето: бедни духом, души добри смирени,
и сиромаси кротки — във ангелски премени!
Очи, в живота плакали, тук сияят в радост!
Сърца, за мир жадували, тръпнат в дивна сладост!
Тук виждам чистотата, светото въздържание,
и вярата, надеждата и любовта в сияние!
И всяка добродетел, безсмъртна и красива,
тук свети с вечен блясък и се оказва жива!
Христос на трона сяда, очите Си повдига,
и ангели разтварят пред Него вечна книга.
А Той обгръща с поглед туй множество безбройно,
по име призовава живелите достойно.
И чува се гласът Му — глас сладък и могъщ,-
що капе по сърцата като в засуха дъжд.
„Дойдете, Мои люде, от век благословени!
Живота наследете! Царувайте със Мене!
Вий носихте ярема на жребий лют и твърд.
Опитахте живота, вий вкусихте и смърт.
И предани на Мене се оказахте докрай!
В безсмъртието влезте! Живейте в Моя рай!
Елате всички вие, от вяра осветени,
вий, борци за правда, от злото наранени.
И вие, победители храбри на греха,
служители на Бога, витязи на Духа!
И вий, монаси бедни, живели в подвиг светъл,
но скрили във смирение свойта добродетел!
Герои тихи, неми, дошли от всяка местност,
не търсещи прослава, умрели в неизвестност.
И вий, съпруги верни, и вий, души добри,
сърцата си раздали на братя и сестри!
Елате, влезте всички в небесните чертози,
де вашите молитви ухаят с дъх на рози!
Дойде денят заветен на праведна отплата!
На злите и добрите не е една съдбата!
Не може без награда доброто да пребъде,
и честният с подлеца на смърт да е осъден!
Възкръснах Аз и с Мене възкръсна вечний смисъл
на правдата, доброто! Те би били без смисъл,
ако подир смъртта Си във смърт пребъдвах Аз!
Каква надежда бихте вий имали тогаз!
Единствен Аз съм Първият, Аз и Последният
и Живият; бях мъртъв, но жив съм Аз, Победният!
Смъртта умря. Безсмъртна е добродетелта!
Безсмъртно е доброто! Безсмъртна - светостта!..
И вие, грешни люде, живели във пороци,
но плакали за свойте потъпкани оброци,
измъчвани от своя жив съдник — съвестта,
и не презрели светлия зов на любовта!
И вие, подсъдими, пролели сълзи топли,
очистили вината си с покайни вопли,
и вие, беззаконници, в самонаказание
поели подвиг труден на свято покаяние!
И вие, роби клети на страсти, гняв и мъст,
безропотно поели страдалния си кръст!
И всички провинени пред Божия закон,
със вяра пристъпете към царствения Трон!
И ето, ще отсъдя на всекиго съдбата!
Блажен е, който носил е обич във душата,
и който Ме е хранил от своята трапеза,
и който е отворил дома си, за да влеза,
и който Мойта жажда с водица утолил е,
и в Мойта безутешност сълзите Ми отрил е,
и в болестта Ми тежка подал Ми е утеха,
и Мен, Премръзналия, е топлил с топла дреха,
и в Моята тъмница дойде да ме споходи, -
от адската тъмница от днес ще е свободен!
Аз правда, но и милост съм. Аз съм любовта!
За вас, о грешни люде, родих се във света!
Не бойте се, а тихо дигнете си очите
и вижте Ми ръцете, от гвоздеи пробити!
Попипайте ребрата Ми, с копие ранени! ;
От раните Ми блика за всички изцеление!
За вас понесох всичко - кръст, мъки и Голгота –
от смърт да ви избавя и въведа в живота!
Аз зная вашта немощ. Грешехте вие много,
но плакахте от горест и каехте се Богу!
За вашта към Мен обич, за вашето томление,
за туй, че Ме търсихте след всякое падение,
гласът на опрощението днеска ви зове :
Окъпани сте вие от свойте грехове!
Не искам Аз, не искам на грешника смъртта,
но той спасен да бъде и жив във вечността!
А тези, що не искат да царствувам над тях
и повече от всичко обичат своя грях,
да идат в ада, който избрали са сами
далеч от Мойто слънце—във вечните тъми,
де демоните тънат във огнената бездна
и в пламъка на вечното въздаяние чезнат!”...
Хор на спасените
Велики и чудни са, Господи, Твоите дела!
Пред Твоите присъди човеците свеждат чела!
Законите, Ти що постави, са вечни и живи!
Народите тръпнат пред Твойте слова справедливи!
На Теб, Всемогъщия, ний дължим свойто спасение
Ти с длан ни сълзите изтри и дари утешение!
Ти даде ни тия одежди по-бели от сняг!
От бурната скръб ни доведе на Твоя тих бряг!
О, Господи Силний! Пред Тебе ний падаме ничком
с възторжени души, със сърца благодарни за всичко.
И с бурния глас на водите, и с мощната струя
на волния вятър Ти пеем хвала: Аллилуия!
Хор на ангелите
Слава на Бога Отца - Промислителя!
Слава на Божия Син - Изкупителя!
Слава на Духа Свети - Утешителя!
Слава на Господа - в Троица един –
Властник всемирен, по мощ несломим,
Вечен, премъдър, всесвят, вселюбим!
Ангели радостни, пейте Му песни!
Пътища Божий, вий сте чудесни!
Земните люде станаха небесни!
С властна намеса Бог всичко поправи!
Злото наказа, доброто прослави!
Вечните Негови съдби са прави!
Амин!
Но що е туй, що виждам? Не лъжат ли очите?
О, кой е Този, Който на радостта в зарите
с венец от тръни, с дреха, опръскана от кръв,
след векове от сълзи ни носи радост пръв?!
Отде е Той излязъл? Защо Му са ръцете
пробити? И защо са тез рани по нозете?
Отде ли Той е минал? По Неговия гръб
личат от бич следите! В лика Му грее скръб!
Очите Му, по-чисти от зрака на звездите,
със кротост носят мълком на сълзите следите!
Сърцето Му ранено кръв капе над света
и дето капка капне, там цъфва Любовта!
Той колко величаво пристъпя към земята!
Победно знаме носи десницата Му свята!
И ангели безбройни около Него в хор
изпълват с химни светли небесния простор!
Той чашата изпил е на пъклената злоба.
За чужди беззакония преминал е през гроба.
Но кой е Той? — Вий, братя, поставяте въпрос-?
Та Той е нашта светла надежда: Сам Христос!
Той бе живял, умрял бе и в гроба бе! И ето,
възкръсна! И — безсмъртен— живее на небето,
превърнато във Негов лазурен, чист олтар.
Оттам се Той явява във блясък като Цар!
В тържествено пришествие крачи Той победен,
че завоюва всичко, срази врага последен!
Смъртта се гърчи жалко във славните нозе!
Той разгроми и ада и плячката му взе!
И ето Го — на облаци — идва на земята,
безсмъртие заветно донесъл на сърцата!
Подир живот преходен и смърт безчестна,
в слава Творецът на живота към нас се приближава!
Че правдата не можеше вечно да е в гроб,
и Силният да бъде на смърт безсилен роб!
В онуй свещено утро на нов живот зората
изгря от гроба мрачен и озари сърцата!...
И виждам аз нивята широки на живота,
борбите де били са на злото и доброто.
Там облаци се трупат, и мълния проблясва,
и цялата вселена от гръм велик се стрясва.
Тръби победни свирят и планини разтърсват.
Гробове са разтварят, и мъртвите възкръсват.
А живите немеят от ужас и почуда
пред туй предизвестено и непонятно чудо —
да бъде гробът нам към безсмъртие врата!
Тук няма синур между живота и смъртта!
В миг всичко се обръща: престоли с трясък падат;
безбройните си жертви повръща бързо адът.
Небето като свитък се свива и отдръпва,
и всичко пред Властителя на света потръпва.
И живи и умрели при тоя сетен трус
попадат на колене пред живия Иисус.
И всичко старо рухва! И ето, над света
безсмъртие изгрява! Изгрява вечността!
Небето свети ново! И нова е земята!
Тук правдата царува! Пленен е сатаната!
И няма вече пролет, живот що обещава,
а щом надежди цъфнат, без жал да отминава!
И няма вече есен над нас като прокоба
да се надвесва страшна и да ни блъска в гроба!
Спасителят, надмогнал живота и смъртта
с безсмъртие венчава копнежа на света!
Около Него греят апостоли, светци
като звезди блестящи, окичени с венци!
Тук светят ореоли, сияят мъченици
и нимбове лъчисти на майки и девици!
О, вижте и дечица, умрели за Христа!
И те са живи в Него, участват в радостта!
И ето: бедни духом, души добри смирени,
и сиромаси кротки — във ангелски премени!
Очи, в живота плакали, тук сияят в радост!
Сърца, за мир жадували, тръпнат в дивна сладост!
Тук виждам чистотата, светото въздържание,
и вярата, надеждата и любовта в сияние!
И всяка добродетел, безсмъртна и красива,
тук свети с вечен блясък и се оказва жива!
Христос на трона сяда, очите Си повдига,
и ангели разтварят пред Него вечна книга.
А Той обгръща с поглед туй множество безбройно,
по име призовава живелите достойно.
И чува се гласът Му — глас сладък и могъщ,-
що капе по сърцата като в засуха дъжд.
„Дойдете, Мои люде, от век благословени!
Живота наследете! Царувайте със Мене!
Вий носихте ярема на жребий лют и твърд.
Опитахте живота, вий вкусихте и смърт.
И предани на Мене се оказахте докрай!
В безсмъртието влезте! Живейте в Моя рай!
Елате всички вие, от вяра осветени,
вий, борци за правда, от злото наранени.
И вие, победители храбри на греха,
служители на Бога, витязи на Духа!
И вий, монаси бедни, живели в подвиг светъл,
но скрили във смирение свойта добродетел!
Герои тихи, неми, дошли от всяка местност,
не търсещи прослава, умрели в неизвестност.
И вий, съпруги верни, и вий, души добри,
сърцата си раздали на братя и сестри!
Елате, влезте всички в небесните чертози,
де вашите молитви ухаят с дъх на рози!
Дойде денят заветен на праведна отплата!
На злите и добрите не е една съдбата!
Не може без награда доброто да пребъде,
и честният с подлеца на смърт да е осъден!
Възкръснах Аз и с Мене възкръсна вечний смисъл
на правдата, доброто! Те би били без смисъл,
ако подир смъртта Си във смърт пребъдвах Аз!
Каква надежда бихте вий имали тогаз!
Единствен Аз съм Първият, Аз и Последният
и Живият; бях мъртъв, но жив съм Аз, Победният!
Смъртта умря. Безсмъртна е добродетелта!
Безсмъртно е доброто! Безсмъртна - светостта!..
И вие, грешни люде, живели във пороци,
но плакали за свойте потъпкани оброци,
измъчвани от своя жив съдник — съвестта,
и не презрели светлия зов на любовта!
И вие, подсъдими, пролели сълзи топли,
очистили вината си с покайни вопли,
и вие, беззаконници, в самонаказание
поели подвиг труден на свято покаяние!
И вие, роби клети на страсти, гняв и мъст,
безропотно поели страдалния си кръст!
И всички провинени пред Божия закон,
със вяра пристъпете към царствения Трон!
И ето, ще отсъдя на всекиго съдбата!
Блажен е, който носил е обич във душата,
и който Ме е хранил от своята трапеза,
и който е отворил дома си, за да влеза,
и който Мойта жажда с водица утолил е,
и в Мойта безутешност сълзите Ми отрил е,
и в болестта Ми тежка подал Ми е утеха,
и Мен, Премръзналия, е топлил с топла дреха,
и в Моята тъмница дойде да ме споходи, -
от адската тъмница от днес ще е свободен!
Аз правда, но и милост съм. Аз съм любовта!
За вас, о грешни люде, родих се във света!
Не бойте се, а тихо дигнете си очите
и вижте Ми ръцете, от гвоздеи пробити!
Попипайте ребрата Ми, с копие ранени! ;
От раните Ми блика за всички изцеление!
За вас понесох всичко - кръст, мъки и Голгота –
от смърт да ви избавя и въведа в живота!
Аз зная вашта немощ. Грешехте вие много,
но плакахте от горест и каехте се Богу!
За вашта към Мен обич, за вашето томление,
за туй, че Ме търсихте след всякое падение,
гласът на опрощението днеска ви зове :
Окъпани сте вие от свойте грехове!
Не искам Аз, не искам на грешника смъртта,
но той спасен да бъде и жив във вечността!
А тези, що не искат да царствувам над тях
и повече от всичко обичат своя грях,
да идат в ада, който избрали са сами
далеч от Мойто слънце—във вечните тъми,
де демоните тънат във огнената бездна
и в пламъка на вечното въздаяние чезнат!”...
Хор на спасените
Велики и чудни са, Господи, Твоите дела!
Пред Твоите присъди човеците свеждат чела!
Законите, Ти що постави, са вечни и живи!
Народите тръпнат пред Твойте слова справедливи!
На Теб, Всемогъщия, ний дължим свойто спасение
Ти с длан ни сълзите изтри и дари утешение!
Ти даде ни тия одежди по-бели от сняг!
От бурната скръб ни доведе на Твоя тих бряг!
О, Господи Силний! Пред Тебе ний падаме ничком
с възторжени души, със сърца благодарни за всичко.
И с бурния глас на водите, и с мощната струя
на волния вятър Ти пеем хвала: Аллилуия!
Хор на ангелите
Слава на Бога Отца - Промислителя!
Слава на Божия Син - Изкупителя!
Слава на Духа Свети - Утешителя!
Слава на Господа - в Троица един –
Властник всемирен, по мощ несломим,
Вечен, премъдър, всесвят, вселюбим!
Ангели радостни, пейте Му песни!
Пътища Божий, вий сте чудесни!
Земните люде станаха небесни!
С властна намеса Бог всичко поправи!
Злото наказа, доброто прослави!
Вечните Негови съдби са прави!
Амин!
Няма коментари:
Публикуване на коментар