Пътниците за Емаус

архимандрит Серафим

Два дена бяха вече отминали...
Два дена в плач и безутешна скръб!
Как да засъхнат тез очи, видели
Голгота, кръста и Мъртвеца скъп?!

Убита клюмна светлата надежда
като сокол с простреляни крила...
Сега скръбта една със страх поглежда
от ниско сведените в жал чела.

Днес беше трети ден. С души сломени
вървяха към Емаус своя път
два млади мъжа. В себе си вглъбени,
не можеха от скръб да промълвят.

Униние потискаше сърцата
на бедните Клеопа и Лука.
За тях бе мрак на пладне светлината.
За тях бе тъжна есен пролетта.

Лука въздъхна скръбно и отрони:
-"Уви, уви! Сираци сме сега!
Кой мъката парлива ще прогони?
Кой ще разсее тежката тъга?

Тъй бързо свърши всичко! А това ли
очаквахме със пламенни души?
У нас Христос пожар свещен запали!
Защо със Свойта смърт го потуши?

Защо в ръце злодейски се остави?
Не можеше ли в миг да призове
небесните Си войнства и направи
да потреперят наште врагове?"

Клеопа зарида. Сърцето нежно
преля от болка, от любов и жал.
Изпълнен със страдание безбрежно,
той рече, своя ход за малко спрял:
"Съдбовна тайна! Любовта пречиста
да страда под бича на тъмна мъст!
Дълбока тайна! Светостта лъчиста
без жал да е разпъвана на кръст!

Как адът своите бездни не разтвори,
за да погълне дръзките врази?
И как Христос уста Си не отвори?
Не ги похули, нито порази!

Кога светът, тъй грозен в свойта гнилост,
е виждал толкоз обич да пламти!
Те биха Го, разпнаха Го без милост,
а Той с любов от кръста им прости!"

При все, че гасна в разочарование,
аз чувствувам в душата си все пак,
че ново в мен расте очарование -
Той бе любов! Докрай остана благ!"...

Така те разговаряха из пътя
и не усетиха, че Някой там
до тях вървеше. С поглед от плач мътен
видяха Странник непознат и ням.

По-тих от лъч, изгрял из облак тъмен,
до тях се беше приближил Христос.
И вгледан в подвига им бъдещ, стръмен,
огря душите им със тих въпрос:

"Какви са тия думи, що мълвите?
Какво беседвате си вървешком?
Защо сълзи изпълват ви очите
и от гърдите ви се чува стон?"

Клеопа отговори: - "Само Ти ли,
о чудни Странниче в Йерусалим,

не Си узнал, Кого са там убили?-

Христа! Пророка силен и любим!

Ах, нашите свещеници и вожди 

предадоха Го на позорна смърт! 

Това сърцата ни жестоко гложди. 

Светът към Най-Добрия бе безсърд.

А ние се надявахме, че Той е 

Избраният да ни освободи 

и да открие царство ново, Свое!

Но меч прониза нашите гърди!

Днес трети ден е веч, откакто стана 

с Иисуса Назорееца това.

А някои жени пък отзарана 

ни слисаха с нечувани слова.

Те ходили на гроба, но телото 

там не видели. - Ангел пък красив 

явил им се внезапно на местото 

и казал: "Не плачете! Той е жив!"

И бързо някои от наште братя 

отидоха на гроба. Но и те не 

Го намерили. Сега мълвата, 

че е възкръснал Той, расте, расте!

Но как да вярваме в това? Та ето,

Ний Му видяхме мъртвото лице, 

прободените Му ръце, нозете, 

промушеното с копие сърце!"

Иисус им каза кротко: "Маловерни! 

Как мудни сте във вярата света!

Защо ви побеждават мисли черни? 

Тъй трябваше да стане със Христа! 

Роди се Той, - не тук за да царува, 

а да изкупи всички от греха!

И който като Него тук слугува, 

ще влезе в дивно царство на Духа! 

Пророците, от Дух Свят осияни, 

предупредиха с мощен глас света, 

че само чрез Иисусовите рани 

от злото верните ще се церят,

додето стигнат тихо съвършенство, 

смирение пълно, обич, доброта 

и влязат в обещаното блаженство 

и зацаруват тьй във вечността!"...

И дълго, дълго с блага реч росеше 

Той жадните за благовест души 

и всяко слово балсам сякаш беше, 

способно да лекува и теши!...

Така те приближиха до селцето, 

където трябваше накрай да спрат. 

Лука посочи здрача по небето 

и каза: "Отдъхни от Своя път!

Виж, привечер е и денят преваля.

А тъй добре е с Тебе! Твоят глас 

и Твоите слова душата галят!

Ний молиме Те - остани със нас!"

И Той остана!... Навсегда остана 

в сърцата им. Те чувстваха това! 

Христос такава чакаше покана. 

Щастлив изпълни тяхната молба.

Във къщичката, щом се настаниха 

и на трапезата Той седна с тях, 

край лампата, във стаичката тиха 

понесе се мир райски в здрача плах.

Той хляба взе в ръце, благослови го 

с неземни, чудни някакви слова

и после мълчаливо преломи го, 

в дълбока размисъл навел глава.

И го подаде... Бликнаха сълзите...

И Неговото заблестя лице!

И в миг- им се отвориха очите! 

Видяха те... пробитите ръце!....

Набожен страх косите им възправи! 

Те паднаха в нозете Му... Но Той 

невидим стана, като им остави 

пресладкия на вярата покой..

И те извикаха от дух покъртен:

"Та не гореше ли сърцето в нас, 

кога ни Той тълкуваше по пътя 

писанията с тих, но властен глас?!"

И пламнали от чувства вече нови, 

те върнаха се с вест в Йерусалим 

при другите апостоли Христови: 

"Възкръснал е Наставникът любим!"

О чиста радост! О блаженство райско! 

Във всички пламъкът се разгоря! 

Нощта бе светла с ухание майско! 

Навън се нова сипваше зора.

Понесли огън чуден във сърцата, 

те тръгнаха със слово за Христа 

и всекиму подпалваха душата 

със най-свещения пожар в света!

2.12.1970 г.