Във време на
молитва ние можем да запазим трезво внимание, ако помним с Кого беседваме - ако
си представим, че принасяме жертва, че имаме в ръка нож, и пред нас огън и
дърва: тогава нека мислено отворим дверите на небето, да се установим там и
като вземем духовен нож, да прободем жертвеното животно, да принесем Богу трезво
внимание и пролеем пред Него топли сълзи! Защото тази е кръвта на тая жертва: с
такова заколение трябва да се обагри тоя жертвеник. Внимавай, да не позволиш на
никаква мисъл да занимава в това време душата ти! Спомни си, че и Авраам при
своето, жертвоприношение не позволи да има около него ни жена, ни слуга, ни
някой друг - така и ти не оставяй при себе си никаква страст, свойствена на
робите, но едничък се възкачи на планината. Ако ли пък някой от недостойните
помисли правят усилия да дойдат с теб на планината, запрати им като техен
господар и им кажи: "Останете вие тук с ослето, пък аз и син ми ще отидем
там, ще се поклоним и ще се върнем при вас" (Бит.22:5). Всичко, което е
безсловестно и неразумно - и ослето, и слугите; всичко, което е срамно и незаконно
- остави го при полите на планината: качи се горе, като вземеш със себе си само
разумното, както Авраам взе само Исаака!
И ти като него
направи жертвеник, като се откажеш от всичко земно и като се поставиш по-високо
от естеството си, защоото и Авраам, ако не беше се издигнал над природата си,
не би посегнал да заколи син си в жертва на Бога ! Накрай нека нищо не те
смущава в това време - бъди по-високо от самите небеса; принеси сърдечен плач и
искрено стенание. Вместо телесни жертви, в изповед на грехове, защото е речено:
"Припомни Ми, ще се съдим; говори, за да се оправдаеш" (Ис.43:26).
Принеси в жертва съкрушено сърце и смирен дух - тия жертви не се превръщат в
пепел, не изчезват в дим, не се нуждаят от дърва и огън, а само от сърце
съкрушено и дух смирен! Те горят, но не изгарят, защото, който се моли с
пламенно усърдие, той гори, но не изгаря: Уподобява се на златото, което
прочистено от ; огъня, става по-чисто и по-бляскаво! Над всичко това бъди
внимателен и затова, да не допуснеш в молитвата нещо, което може да прогневи
твоя Господ; особено пък не пристъпвай към Него с молитва за гибелта на
враговете ти!
Нека се Молим
усърдно и честно, искрено и сърдечно - с молитвата намираме достъп при Бога: с
нея диша душата, тя услажда живота, тя притъпява страданията, тя побратимява
хората - тя готви вечността!
Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов
Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар