Можеш да имаш
дар несравнимо по-голям от дара да възкресяваш мъртви, да даваш зрение на
слепите и да вършиш всичко, което са правили Апостолите. Кой е този дар?
Любовта!
Повярвайте ми,
това не са мои думи, а слова на Христа, Който Ни проповядва чрез Павла:
"Показвайте ревност за по-добри дарби и аз щe ви покажа път още по-превъзходен"
(I Кор.12:13). Kакво значи: "още по-превъзходен"? Мисълта на Павла е
следната: коринтяните тогава се превъзнасяли с дарованията си и, притежавайки
дар на езици, който е най-малкият от всички дарове, гордеели се пред другите; за
това и Апостолът им пише вразумително: "Да говоря всички езици човешки и
дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед що звънти, или кимвал, що звека; да
имам дори и такава силна вяра, че да мога и планини да премествам, щом любов
нямам - нищо не съм" (IKop. 13:1 -2). Видиш ли, какъв е този дар? Старайте
се да го придобиете: той е нещо повече от възкресение на мъртви - той
несравнимо превъзхожда всички останали дарби! Доказателство, че това е така, са
думите на Христа, речени в беседа към учениците Му: "По това ще познаят
всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си" (Йоан 13:35).
Ето защо
човекът, който люби, е по-превъзходен и по-славен от онзи, който възкресява
мъртви. И това е справедливо: защото възкресението е всецяло плод на Божия
благодат, а любовта е плод пак на нея, но и на твоето усърдие! Любовта е
свидетелство за християнина, че той е ученик Христов, който се е разпнал за
света, който няма нищо общо със земното. Без любовта и самото мъченичество не
би принесло никаква полза. Обърни внимание на следното, за да се убедиш в това:
блаженият Павел в две отношения достигнал висотата на добродетелите или по-право,
в три - в чудеса, в мъдрост, в живот, но без любовта, казва той, всичко това е
нищо! Нека се постараем да придобием този дар - нека започнем да се обичаме
един другиго: тогава никой няма да чувствува нужда от нищо; тогава всичко в живота
ще бъде леко; тогава всичко ще свършва с успех. Ще кажете: ние и сега се обичаме,
ние имаме много приятели. Обичате се, обаче, не
за Бога, а за сами себе си! Който обича в името на Бога, той има не такава
подбуда към любовта: той е разположен към всички като към свои братя - верните
обича като братя, а езичниците, иудеите и еретиците жали като свои братя по
природа, но като не добри и безполезни, той се съкрушава и ги оплаква.
Нека бъдем
искрени ученици на Христа: да носим достойно името Му; да любим един другиго в
дела - да станем жертвеници на любовта!
Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов
Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар