ЗАДУШНИЦА


архимандрит Серафим

Над гробове безбройни, глави от скръб склонили,
ридаят черни сенки по скъпи мъртъвци,
и в спомени възкръсват пак образите мили,
и от очите капят сълзи...сълзи...сълзи.

О, колко безутешно свещиците догарят!
Във кандилцата гасне притихващият плам.
От болка натежали, главите се обарят
над кръстовете, дето виси Христос тъй сам!

Мълчание покрива на мъртвите съдбата...
Но тайната, що лъха от всеки гроб студен,
е семе, скрито нейде дълбоко във земята,
което ще поникне на страшний Съден ден.
Задушница, 1890 г. , Худ. Иван Мърквичка.


Няма коментари:

Ако ви харесва блога може да ме подкрепите с дарение

Описание Сума
Дарение BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

 

Чрез PayPal в евро