МОМЧЕТО

Момчето беше влюбено. Стоеше замечтано на брега. С всяка прииждаща вълна то се усмихваше и погледът му се рееше в простора. Колко пъти бе идвал тук с приятели, стояха и си приказваха. Чувало съм го да казва, че няма по-голяма любов от тази към Бог, че никога не би се влюбило в момиче, защото обича Бог повече от всичко на света. Беше много набожно още от малко и винаги като го питаха какъв иска да стане отговаряше „монах”. Изключително кротко и смирено момчето винаги говореше за Бога и всички си мислеха, че е избраник Божий. Често идваше на брега на морето и си мислеше за Бог.
Но ето, че един ден до брега на морето дойде момиче и се запозна с момчето. То също като него беше много смирено и вярващо. Те като че ли бяха създадени един за друг, толкова добре се разбираха. Приказваха си с часове и им беше много хубаво заедно. В сърцето на момчето започна да се заражда ново чувство, непознато до сега. То го караше да трепва щом видеше момичето. Осъзнаваше, че не може да живее без любимото момиче. Знаеше, че всичко което иска е да е близо до нея и да чува гласа ѝ. С всеки изминал ден момчето проумяваше, че не е Божията воля да стане монах. То смяташе, че само монахът е избраник Божий и се натъжаваше, защото знаеше, че никога няма да стане такъв. 
Беше намерил сродна душа в лицето на момичето и не искаше да я изгуби. С нея му беше толкова хубаво и знаеше, че тя е неговата избраница. Момичето изпитваше същите чувства и когато момчето ѝ предложи да се омъжи за него без колебание му отговори с „да”.
Така след две години на брега на морето вече не идваха само двамата. Едно малко русо момченце бягаше около тях, а те се суетяха около него. Колко много се обичаха тримата, любовта им беше трайна и основана на християнските им добродетели. Създадоха с годините едно хубаво и сплотено християнско семейство, което всички уважаваха. Така момчето разбра, че може да бъде близо до Бог не само като монах, но и като семеен човек, важното е да имаш християнски добродетели и да ги развиваш. Бог помага на всички хора, да се доближат до Него били монаси или семейни стига да имат желание.  
Защото Бог дава свобода на човека сам да направи своя избор!  
Грета Бабулкова
Разказите на морето               

Няма коментари:

Ако ви харесва блога може да ме подкрепите с дарение

Описание Сума
Дарение BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

 

Чрез PayPal в евро

Сметка за дарения- Банка ДСК IBAN BG81STSA93000010949641 BIC: STSABGSF Титуляр: Грета Стефанова Костова-Бабулкова