Детето е като лист бяла хартия и ние като родители пишем върху него чрез своите дела. Ако родителят има стремеж към Бог и детето има. Но определено без контрол и организация от страна на родителя не могат да се очакват резултати. Този родителски контрол е длъжен всеки родител да упражнява по много деликатен начин спрямо детето. То трябва да възприема родителя и като родител и като приятел., но в никакъв случай само едното. Защото станеш ли само приятел, детето прекрачва граници, които не би трябвало да минава. Ако пък си само родител, детето се чувства неразбрано и не достатъчно обичано. Ако може родителят като приятел да общува с детето и като родител да оформи с Божия помощ характера му е най-добре. При момчетата е нужна дисциплина и организираност, както и всекидневен труд, иначе те стават лентяи, безволеви личности неспособни да създадат семейство и да се грижат за него, както и да изкарват прехраната. Такива мъже живеят на гърба на жените си и определено не са обичани и уважавани от съпругите си. Жените обичат оправните мъже на които всичко им приляга и които знаят какво искат и как да го постигнат. Дори и да нямат средства такива мъже успяват в живота поради организираността и трудолюбието си, все някой ги оценява и им помага.
Към момичетата трябва да сме по-нежни, но много взискателни. Те трябва да се подготвят за бъдещи домакини и майки, готови да жертват себе си, за семейството. Те трябва да са всеотдайни и любещи, свенливи и кротки, много търпеливи за да запазят своето семейство.
Строгостта е задължителна при възпитанието на децата. Който родител обича детето си винаги го наказва, когато то върши лоши неща и по този начин му показва, че го обича. Защото кой баща или майка биха искали децата им да са престъпници и лоши хора. Строгостта е неизбежна във възпитанието, но в рамките на нормалното, с любов към детето. Всяко озлобено отношение на родителя към детето води до отчуждаване на детето. Родителят трябва да знае, че детето чувства отношението към него и преценява кой родител какъв е и какво иска от него. Ако ние родителите искаме от детето това, което ние нямаме и не се стремим да постигнем, няма да има резултат естествено. Защото най-доброто при възпитанието на децата е личният пример на родителя! Трябва от там да тръгнем скъпи родители! Нека променим първо себе си! Без личен пример, възпитание няма! Понякога дори при самото възпитание на децата ние възпитаваме себе си с Божия помощ. Господ виждайки усърдието ни, макар и да сме немощни ни помага и децата усещат това. Но не трябва да забравяме и да се молим за децата си, защото молитвите на родителя са много силни и спасителни за детето.
1 коментар:
Тази статия е изключително интересно, особено след като търсех мисли по този въпрос, миналия четвъртък.
Публикуване на коментар