Възлюбени,
В една своя проповед знаменитият Московски митрополит Филарет казва: „Умиращите на земята човеци се раждат отвъд или за небето, или за ада“.
В тая кратка мисъл се съдържа безкрайно утешение и безкраен ужас! Безкрайното утешение се състои в следното: представете си - да се окажеш изведнъж в сладкия небесен рай след краткото си земно съществуване, преминало, от една страна, в покайни скърби за допуснатите грехове, а от друга страна - в богоугодни трудове за спасението на душата! Представете си живо тая картина - да бъдете навеки в рая с Бога, с ангелите и с праведниците! Има ли нещо по-блажено от това? А безкрайният ужас се състои в следното: след мимолетното земно странстване, пропиляно в грехове, в беззакония и в най-богопротивни чувства, дела и удоволствия, да се озовеш завинаги под мрачните сводове на грозния вечен ад - има ли нещо по-страшно от това?!
Ние не сме вечни на земята. Ще дойде ден, когато непременно ще се преселим от тукашния живот в отвъдния. Но пита се: каква ще бъде там нашата вечна участ? - Обременените ни в грехове съвести не ни позволяват да се надяваме на вечни, блажени награди в царството Небесно. Защото ние сме грешници, а не праведници. Св. ап. Павел пък говори: Бог ще въздаде всекиму според делата му: живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие; ярост и гняв пък на тия, които упорстват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата (Рим. 2:6-8).
Мнозина от Божиите угодници само като са си помисляли за ада, непрестанно са плакали, умолявайки Бога да ги избави от него. И ако праведникът едвам се спасява, нечестивецът и грешникът где ще се яви? (1 Петр. 4:18) - пита загрижено св. ап. Петър.
При това ужасно положение на нещата има ли, възлюбени, за нас многогрешните, някаква надежда за спасение? - Слава Богу, има! Преподобни Теогност пише: „Ще ти открия нещо страшно и отрадно, а ти не се учудвай! Ако дори не достигнеш безстрастие поради тираничните си греховни предразположения, но се намираш при посрещането на смъртта в дълбоки чувства на смирение, ти не по-малко от безстрастните ще бъдеш грабнат (като праведник) на облаците (1 Сол. 4:17) Съкровището на безстрастните е съставено от всякаква добродетел, но безценният камък на смирението е по-скъп от всички тях. Той доставя на онзи, който го е придобил, не само умилостивяване пред Бога, но и достъп заедно с избраните в брачния чертог на Неговото Царство“./Добротолюбие. Том I. Москва, 1889, с. 432/
Ала как да се смирим, за да се спасим? - Спасението зависи от два фактора: от благия Божий Промисъл и от нас, от нашата воля. - Благият Божий промисъл всеки ден проявява грижа за нашето спасение, като ни създава благоприятни условия за себесмиряване. Но и ние трябва да проявим старание да се ползваме от тия благоприятни за смиряването ни условия. Иначе те ще протекат край нас като поток, който е могъл да утоли жаждата ни, но ние не сме си дали труда да отидем при него и да си почерпим вода.
Кои са тези благоприятни за спасението ни условия, които Божият Промисъл праща или допуска в живота ни? - Те са многобройни и многообразни. - Бог често допуска ближните ни да ни оскърбяват, да ни правят остри забележки, да ни казват някои неприятни нам неща и с груб тон да ни изобличават. Ако понесем всичко това с търпение и ако си казваме при всяка обида: „Ние сме много грешни и не заслужаваме друго отношение към нас“ - ще се възползваме от дошлото до нас изпитание, за да изковем от него смирение за душата си. Тъй чрез себесмиряването си ние ще направим една решителна крачка към рая. Ако се смятаме за нищо, ако не влизаме в спор с околните, ако не настояваме на своето, а се самопринуждаваме към послушание, ние ще се углъбим в смирението и ще направим втора решителна крачка към рая. Ако не противоречим на по-старите, ако се насилваме да понасяме кротко разни трудове и скърби, ако при боледуване не роптаем, а благодарим на Бога, и ако всичко приемаме като пратено ни от Божия Промисъл и като заслужена епитимия за нашите грехове, ние ще напреднем още повече в смирението и ще направим трета решителна крачка към рая.
И така всеки ден, всеки час, всяка минута -до последното ни издихание! Упражнявайки се в смирение, ние ще станем неочаквано за самите себе си истински смирени по сърце и чужди на всяка гордост и високомерие. И когато се изправим пред смъртта, дълбоко чувстващи в душата си своето недостойнство, ние ще бъдем дивно изненадани да видим около себе си ангели, дошли да въведат душата ни в рая за вечно спасение е Господ Иисус Христос, Княза на смирението (Мат. 11:29). Защото верни и неизменни са думите на словото Господне: Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат (1 Петр. 5:5). Що е пък благодатта? - Благодатта е раят в сърцето! За тая благодат нека се потрудим чрез ежедневно себесмиряване! И с нейната помощ ще получим вечно спасение. Амин!
Тук може да си купите Сборник проповеди на архимандрит Серафим (Алексиев).
