Житие на преподобната девица Евпраксия

Празнува се на 7 август по Юлианския календар.

Из Бдински сборник

1. В дните на благочестивия цар Теодосий Велики в Константинопол имало един знатен сановник Антигон, родственик на царя, човек разумен в думите и в делата си и мъдър в съветите си. Освен това бил добър, състрадателен към хората, милостив към бедните и с готовност помагал на всички, които се обръщали към него. Царят го обичал не само като свой родственик, но и като благочестив христолюбец и добър съветник. Антигон бил и много богат, толкова, че след царя нямало по-богат от него. Той си взел за съпруга девица също от царски род, на име Евпраксия. Тя била благочестива и богобоязлива, обичала да посещава светите църкви, молела се на Бога със сълзи и щедро дарявала Божиите храмове за украсяване на Господните светини. На Антигон и Евпраксия, тази знатна, богоугодна съпружеска двойка, съединена тялом и духом, обичана от царя и царицата, се родило момиченце, което нарекли на името на майката - Евпраксия. 

2. След като се родила, Антигон казал на своята жена: "Знаеш ли, жено, че този живот е кратък и че богатствата на този суетен свят не са нищо: човешкият живот продължава едва до осемдесет години, а богатствата, приготвени на небесата за боящите се от Бога, пребъдват в безкрайни векове."

Като чула това, Евпраксия попитала Антигон: "Какво трябва да правим, господарю мой?"

Антигон ѝ отговорил: "Ние сме родили в Бога една дъщеря и тя ни стига, нека прекратим плътския съпружески съюз и отсега нататък да живеем без това."

Тогава Евпраксия издигнала ръце нагоре, вдигнала очи към небето и с въздишка казала на мъжа си: "Благословен Господ Бог, Който е вселил в тебе Своя страх и ти е дал да познаеш истината. Няма да скрия, господарю мой, че много пъти молех Бог да просвети сърцето ти и да вложи в тебе тази добра мисъл, но никога не се решавах да изкажа пред тебе своето желание; но щом ти сам заговори за това, позволи ми и аз да кажа нещо."

Антигон рекъл: "Кажи каквото искаш, господарке моя."

А Евпраксия рекла: "Ти знаеш какво казва апостолът: “времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат, като че нямат; и които се радват - като че се не радват; и които купуват - като че не притежават” (сравн. 1Кор. 7:29-31). И така, нека преминем този кратковременен живот както ти искаш, без плътски сношения, за да придобием заедно нетленния, вечен живот. А всички богатства, които имаме, и всички тези имения - за какво са ни? Нима ще вземем нещо със себе си в гроба? Затова с доброто намерение, което имаш, раздай и тях на бедните, за да не бъде безплодно взетото от нас решение."

Като чул тези думи на съпругата си, Антигон прославил Бога.

 3. Угодил на Бога и започнал щедро да раздава имуществото си на бедните; живеел със съпругата си като брат със сестра, без плътска близост, във взаимна духовна любов, единодушно и единомислено, угаждайки на Бога. Поставяйки си такива добродетелни правила в живота, Антигон се преставил в Господа, след като преживял само една година без съпружески отношения с жена си; и царят, и царицата го оплаквали като свой родственик и като праведен и благочестив човек. Съчувствали и на овдовялата Евпраксия, която била още твърде млада: тя живяла само две години и три месеца в съпружески отношения с мъжа си и една година без тях. След погребението на Антигон царят и царицата се стараели да утешат Евпраксия. А тя взела дъщеря си, дала им я в ръце и като паднала в нозете им, казала плачейки: "В Божиите и във вашите ръце предавам това сираче; приемете я в памет на вашия родственик Антигон, и ѝ бъдете вместо баща и майка."

Много от присъстващите при това се просълзили и самите цар и царица плакали. 

4. След известно време, когато малката Евпраксия била на пет години, царят, като се посъветвал с майка ѝ, сгодил детето за един от сенаторските синове, благороден юноша, който обещал да чака, докато порасне детето; като потвърдил това, царят заповядал на Евпраксия да вземе от него залог. След време един сенатор поискал да се ожени за Евпраксия, вдовицата на Антигон, и молел царицата чрез някои знатни жени тайно от царя да уговори Евпраксия да се съгласи на брак с него. Царицата изпратила свои придворни жени при вдовицата Евпраксия, съветвайки я да се омъжи за споменатия сенатор. Като чула това, Евпраксия заплакала и казала на дошлите при нея жени: "Горко ви в бъдещия живот за това, че давате такъв съвет: на мене, която съм обещала на Бога да живея в чистотата на вдовството; вървете си: съветът ви е противен на моето желание!"

Като получили такъв укор, те си тръгнали посрамени и разказали за това на царицата. Царят, като узнал за това, силно се разгневил на царицата и я укорил: "Ти си извършила съвсем неприлично за тебе дело! Достойно ли е това за една християнска царица?! Така ли си обещала на Бога да царуваш благочестиво? Така ли помниш Антигон, нашия близък родственик и ценен съветник? Жена му, която малко живя с него, и още докато беше жив, с негово съгласие избра чистия живот за Бога, ти убеждаваш отново да се върне към светския живот! Как не се боиш от Бога! Всеки ще се смее над тебе, неразумната!"

5. От тези думи царицата така се засрамила, че два часа мълчала като вкаменена. И между царя и царицата произлязла немалка разпра заради Евпраксия. Като чула за това, тя много се опечалила, скърбейки до смърт; лицето ѝ отслабнало. Тя решила тайно да напусне града и с горчиви сълзи казала на дъщеря си - малката Евпраксия: "Дете мое, ние имаме голямо имение в Египет, да отидем там, и ще видиш имуществото на баща си и моето: нали всичко това е твое."

Заедно с дъщеря си и с някои от слугините и слугите си, тя тайно от царя напуснала града и като пристигнала в Египет, започнала да се грижи за именията си. Понякога отивала във вътрешната Тиваида със слугите и икономите си и обхождала църквите и манастирите, мъжки и женски, щедро раздавайки дарове, злато и сребро.

6. Близо до града бил Тавенският девически манастир със сто и тридесет монахини, за чиито богоугодни дела много разказвали сред народа: нито една от тях не пиела вино, не вкусвала масло, грозде и каквито и да било плодове. Някои от тях, които постъпили в манастира от деца, никога не били виждали такива храни. Храната им била хляб и вода, вариво и зеленчуци, и то без масло. Хранели се веднъж на ден, вечер, някои през ден, а други приемали малко храна веднъж на два дни. Те никога не почивали и не се миели. За баня не ставало и дума: те не можели и да слушат за разголване на тялото, и самата дума баня се употребявала при тях за упрек, срам и насмешка. За постеля на всяка служело парче груб плат, постлано на земята, дълго три лакти и широко един лакът: на това спели, и то съвсем малко. Били облечени във власеница, дълга до земята и покриваща нозете им. И всяка се трудела според силите си, колкото можела. Когато някоя от тях се случело да се разболее, не приемала никакви лекарства, но с благодарност понасяла болестта, като че получавала велико благословение от Бога, от Него единствено очаквала помощ. Никоя от тях не излизала извън манастирските стени и не разговаряла с идващите, а всички разговори се водели чрез вратарката: всичкото им усърдие било насочено към беседване с Бога в молитва и към угаждане на Него. Затова и Бог приемал молитвите им и вършел много знамения заради тях, изцелявайки всякакви болни, които се стичали тук. 

7. Блажената вдовица Евпраксия много харесала този манастир с достойния за удивление живот на монахините; тя често идвала тук с дъщеря си и донасяла свещи и тамян в църквата. Веднъж казала на игуменката и на другите старши сестри: "Искам да принеса неголям дар на вашия манастир, двадесет или тридесет литри  злато, за да се помолите на Бога за мене, за дъщеря ми и за починалия ѝ баща Антигон."

Игуменията ѝ отговорила така: "Господарке моя, на тези твои рабини съвсем не е нужно нито злато, нито имущество: те са се отрекли от всичко в този свят, за да се удостоят с наслажденията на вечните блага, затова ние нищо не искаме да имаме на земята, за да не се лишим от небесните богатства. Впрочем, за да не те наскърбя - донеси малко масло за църковните кандила, свещи и тамян, и за това ще получиш награда от Господа."

Евпраксия така и направила, и поискала игуменията и всички сестри да се помолят за мъжа ѝ Антигон и за дъщеря ѝ.

8. Веднъж, когато Евпраксия дошла в този манастир, както обикновено, игуменията, като че по внушение от Божия Дух, казала на малката Евпраксия: "Господарке моя Евпраксия, обичаш ли този манастир и тези сестри?"

А тя рекла:" Да, господарке,  обичам ви."

Игуменията продължила: "Ако ни обичаш, то остани с нас в монашески образ."

Момичето отговорило: "Всъщност, ако няма да бъде огорчена майка ми, аз няма да си тръгна оттук."

Тогава игуменията я попитала: "Кажи ми истината, кого обичаш повече: нас или своя годеник?"

Момичето ѝ отговорило: "Аз не го познавам, а вас познавам и ви обичам. Кажете ми и вие кого обичате повече: мене или Този, Когото наричате Жених?"

Игуменията отговорила: "Обичаме тебе и нашия Христос."

И на това момичето признало: "И аз обичам вас и вашия Христос."

А майка ѝ Евпраксия седяла, слушала благоразумните думи на дъщеря си и обилни сълзи се изливали от очите ѝ. Игуменията слушала с умиление думите на малкото момиче и се удивлявала как тя още ненавършила седем години отговаря така умно. Накрая майка ѝ, която се натъжила за дъщеря си, ѝ казала: "Да вървим у дома, дете мое, вече е късно."

Но момичето отговорило: "Аз ще остана тук с госпожа игуменията."

На това игуменията ѝ казала: "Върви с майка си вкъщи, ти не можеш да останеш тук: тук може да живее само такава девица, която се е посветила на Христа."

А момичето попитало: "А къде е Христос?"

Игуменията се зарадвала и ѝ посочила с пръст иконата на Христа. Момичето се затичало, целунало иконата на Спасителя, обърнало се към игуменията и казало: "Наистина, и аз се обещавам на Христа и няма да си тръгна оттук с майка си, но ще остана с вас."

Игуменията възразила: "Дете, ти няма на какво да спиш, не можеш да останеш тук."

Отроковицата отговорила: "На каквото спите вие, на това ще спя и аз."

9. Наближавала нощта, а майката и игуменията всякак уговаряли момичето да тръгне от манастира и да си отиде вкъщи, но нищо не могли да направят, тъй като то никак не искало да си иде оттук. Накрая игуменията ѝ казала: "Дете, ако искаш да живееш тук, ще трябва да се учиш на книги, на псалтир и да постиш до вечерта, както и другите сестри."

Момичето се съгласило: "И ще постя, и ще се уча на всичко, само ме оставете тук."

Тогава игуменията казала на майката: "Господарке моя, остави я тук: виждам, че върху нея е възсияла Божията благодат, че праведните дела на баща ѝ и твоят чист живот, и родителските молитви и благословение на двамата я водят към вечния живот."

Тогава благородната Евпраксия завела дъщеря си до иконата на Спасителя, вдигнала ръцете си нагоре и със сълзи казала: "Господи Иисусе Христе, погрижи се за това дете: тя пожела Тебе и на Тебе се отдаде!"

След това се обърнала към момичето: "Евпраксия, дъще моя! Бог, утвърдил планините, да те утвърди в Своя страх!"

С тези думи тя отдала момичето в ръцете на игуменията, а сама плачела и се биела в гърдите, и всички монахини плачели заедно с нея. И така тя излязла от манастира, отдавайки дъщеря си на Бога.

10. Рано сутринта отново дошла в манастира. Игуменията взела малката Евпраксия, завела я в църквата, прочела молитва и я облякла в ангелския монашески образ пред майка ѝ. Майката, като я видяла в ангелски чин, издигнала ръце към небето и започнала да се моли на Бога за нея: "Царю вечний, Който си започнал в нея добро дело, Ти го и завърши, дай ѝ да изпълни Твоята свята воля; нека получи милост от Тебе, Твореца, това сираче, което от дете се отдава на Тебе."

След това попитала дъщеря си: "Дете мое, харесва ли ти тази монашеска одежда?"

Момичето отговорило: "Да, обичам я, защото съм чувала от госпожа игуменията и от другите монахини, че тази одежда дава Христос в залог за обручение с обичащите Го."

На това майката казала: "Христос, за Когото си сгодена, дете, Той да те удостои със Своя чертог."

С тези думи целунала дъщеря си и след това, като се простила с игуменията и другите сестри, си тръгнала.

11. По своя навик продължила да посещава и други манастири в Египет, и пустинни, и градски, както и жилищата на бедните, помагайки с имуществото си на всички бедни и нуждаещи се. Навсякъде се носела славата на блажената вдовица Евпраксия, всички говорели за добрите ѝ дела и множеството ѝ милостини; слухът за нея достигнал и до самия цар и неговите велможи; всички се удивявали на чудния ѝ живот и славели Бога, Който я укрепявал. За нея се чувало, че нито яде риба, нито пие вино, пости всеки ден до вечерта, и късно вечер приема съвсем малко постна храна, коливо или зеленчуци; и всички се удивлявали на такова въздържание, при толкова много средства. 

12. Няколко години по-късно игуменията на споменатия манастир повикала при себе си добродетелната вдовица Евпраксия и ѝ казала тайно: "Господарке моя, искам да ти съобщя нещо важно, но не се плаши.

А тя ѝ отговорила: "Говори, господарке моя, каквото искаш."

Игуменията ѝ казала следното: "Ако искаш да се разпоредиш относно дъщеря си, направи го по-скоро. Аз видях в сънно видение твоя мъж Антигон, стоящ във велика слава пред Владиката Христа и молещ Го да ти заповяда да оставиш тялото си и да пребиваваш заедно с него, наслаждавайки се на същата слава, с каквато се е удостоил той за добродетелния си живот."

Като чула това, благочестивата жена не само не се смутила, но даже много се зарадвала: тя желаела да се раздели с тялото си и да отиде при Христа. Тя веднага извикала дъщеря си, която била вече на около дванадесет години, и ѝ казала: "Дете мое, Евпраксие, ето, че ме вика вече Христос, както ми съобщи майката игумения, и денят на моята кончина е близък; затова предавам в твоите ръце цялото имущество на баща ти и моето, разпореди се с него честно, за да наследиш небесното царство."

Като чула това Евпраксия заплакала и казала: "Горко ми, че осиротявам!"

Майка ѝ отговорила на тези нейни думи: "Твой баща е Христос, за Когото си се сгодила; ти няма да осиротееш. Твоя майка ще бъде госпожа игуменията, само се старай да изпълняваш това, което си обещала на Христа. Бой се от Бога, уважавай сестрите; подчинявай им се със смирение; никога не мисли в душата си за това, че си от царски род, и не казвай: те трябва да ми служат, а не аз на тях, но бъди смирена и Господ ще те обича; бъди бедна на земята и ще бъдеш богата на небето. Ето, всичко е в твои ръце: ако манастирът се нуждае от средства, дай колкото е необходимо, и се моли за мене и за баща си, за да получим милост от Бога и да се избавим от вечната мъка."

Такъв завет дала на дъщеря си блажената Евпраксия; след три дни тя се преставила в Господа и била погребана в този манастир.

13. Царят, като чул, че е починала Евпраксия, жената на Антигон, извикал този сенатор, за чийто син била сгодена девицата Евпраксия, и му казал, че тя се е отрекла от света и е отишла в манастир. Той убедително молел царя да изпрати за нея по-скоро, за да дойде веднага в Цариград при своя жених и да сключат брак. Царят побързал да изпълни това. Но Христовата невеста Евпраксия, като получила писмото на царя и го прочела, се засмяла, седнала и лично му написала следното: “Владико царю! Нима ти ще заповядаш на мене, твоята рабиня, да оставя Христа и да се съединя с човек тленен и смъртен, който днес е жив, а утре ще бъде храна на червеите? Не ме заставяй да правя това, и нека този човек не безпокои твое величество за мене: аз вече съм Христова невеста и не мога да Го излъжа. Но моля ваше величество в памет на моите родители да вземе всичкото им имущество и да го раздаде на светите църкви и манастири, на бедните, вдовиците и сираците; след това да освободи слугите и слугините и заповядай на управителите на именията на родителите ми да опростят всички дългове на длъжниците: изпълни всичко, както следва, владико мой, за да мога без грижи и препятствия да служа на моя Христос, на Когото съм се поверила с цялата си душа. Владико царю и царице, помолете се и вие на Господа за мене, вашата рабиня, да ме удостои да Му послужа”.

Като написала такъв отговор собственоръчно, Евпраксия го запечатала и го дала на изпратения; той се върнал в Цариград. Като получил писмото на Евпраксия, царят го прочел насаме заедно с царицата и те пролели много сълзи на умиление и се молели на Бога за Евпраксия. На другия ден царят свикал всички велможи, сред които бил и бащата на този юноша, за когото била сгодена Евпраксия, и заповядал да прочетат писмото ѝ пред всички; като изслушали писмото, през сълзи казали: "Царю, тази девица наистина е от твоя род, прекрасно дете на прекрасни родители, Антигон и Евпраксия, свята издънка от свят корен!" И всички в един глас славели Бога и се молели за нея. 

14. Царят се разпоредил както следва с всичкото имущество, останало от родителите ѝ, раздавайки го на църквите и бедните, с което изпълнил желанието ѝ; като поживял немного след това, царят отишъл при Господа. А Евпраксия започнала да се подвизава още по-усърдно, угаждайки на Бога; тя била на дванадесет години, когато избрала за себе си най-суров живот. В началото се хранела веднъж на ден, и то вечер, а по-късно започнала да пости до следващия и накрая до третия ден. Тя се трудела, служейки на сестрите с усърдие във всичко и вършейки със смирение най-черната работа: метяла трапезарията и другите келии, приготвяла постели на сетрите, носела вода и дърва в кухнята, варяла храна, миела съдовете, и във всички манастирски служби нямало по-усърдна от нея. В този манастир имало следния обичай: ако някоя сестра претърпявала изкушение насън от дявола, трябвало веднага да каже за това на игуменията; а тя със сълзи се молела на Бога да прогони дявола от тази сестра, и ѝ заповядвала да събере камъни, да ги насипе под постелката и да спи на нея, а върху постелката да насипе пепел и така да спи до деветия ден. Веднъж и на Евпраксия се случило да претърпи насън съблазън от изкусителя; тогава тя събрала камъни, сложила ги под постелката си и я посипала отгоре с пепел. Като видяла това, игуменията се усмихнала и казала на една от старшите сестри: "Ето, и тази девица вече има изкушения!"

И започнала да се моли за нея: "Боже, Който си я сътворил по Твой образ и си ѝ заповядал да избере този монашески чин, Ти я утвърди в Твоя страх и я запази от бесовските изкушения!"

След това тя повикала Евпраксия при себе си и я попитала: "Защо не ми каза, че си имала изкушение от дявола, а скри от мене?"

А тя паднала в нозете ѝ с думите: "Прости ми, господарке моя, че ме беше срам да ти кажа."

Игуменията ѝ казала: "Дъще моя, това е началото на твоята борба с врага; бъди крепка, за да го победиш и да получиш венец!"

15. След време Евпраксия отново претърпяла изкушение от дявола и казала на една сестра Юлия, която много я обичала и я наставлявала в подвизите. А Юлия ѝ казала: "Господарке моя Евпраксия, не скривай това от игуменията, но ѝ разкажи, както следва, за да се помоли за тебе; казват, че в младостта си тя самата е претърпяла много изкушения от дявола. Разказват, че тя веднъж през нощта, след силно изкушение излязла от келията, застанала под открито небе, издигнала ръце към небето и прекарала така четиридесет дни и нощи без храна и питие, стоейки и молейки се на Бога, докато не победила дявола. И всички ние биваме изкушавани от врага, но се надяваме с Христовата помощ да победим нашия изкусител. Затова, сестро, не се учудвай на това, не се смущавай, но разкажи по-скоро на игуменията за случилото се с тебе, не се стеснявай!"

Като чула това, Евпраксия благодарила на Юлия: "Бог да ти помогне, сестро, задето ме настави и укрепи душата ми: ще отида и ще разкажа на великата госпожа за това, което се случи с мене."

Юлия добавила: "И не само ѝ разкажи, но ѝ кажи да се помоли за тебе и да ти даде по-големи подвизи."

Евпраксия отишла и разказала на игуменията за изкушението от дявола. Игуменията ѝ казала: "Не се учудвай на това, дъще моя; дяволът ще те напада с всичките си оръжия, но не се бой, застани мъжествено и непоколебимо, за да не ти надделее. Още много изкушения предстои да претърпиш от него, и ще получиш венец от твоя женик Христа. Кой ден постиш, чедо?

Евпраксия отговорила: "Приемам храна веднъж на два дни."

Игуменията ѝ казала: "Прибави още един ден към поста си и яж на четвъртия ден след залез слънце."

Евпраксия приела този съвет с радост и се прибрала в келията си.

16. Когато станала на двадесет години била още по-красива, но и много добродетелна, личало, че е от знатен род. На едно място в манастира имало купчина камъни, желаейки да изпита послушанието и смирението на Евпраксия и да я подтикне към още по-големи трудове, игуменията ѝ казала: "Иди, чедо, и пренеси тези камъни тук, и ги сложи около печката."

Евпраксия веднага започнала с радост да пренася камъните. Сред тях имало и големи, които с труд можели да вдигнат две силни сестри. А тя сама ги вдигала на рамото си и ги носела: била силна тялом, и още по-силна в послушанието, и към никого не се обръщала с молба да ѝ помогне, защото камъните са тежки или защото е немощна, но с усърдие изпълнявала възложеното ѝ. 

Изображение на св. Евпраксия в английска книга от 1878 г.

17. Когато пренесла всички камъни, игуменията след няколко дни отново ѝ казала: "Не, не е добре тези камъни да бъдат около печката, отнеси ги отново на предишното място."

Тя ни най-малко не проявила непослушание, но отново се заловила за работа и внимателно изпълнявала това, което ѝ било заповядано. Сестрите се удивлявали на послушанието ѝ, на търпението ѝ, някои от младите се смеели, а други казвали: "Дръж се, сестро Евпраксия, бъди твърда!"

А тя била радостна и пеела, докато работела. Трудът ѝ продължил тридесет дни, когато игуменията ѝ заповядала да остави тази работа и я изпратила на послушание в пекарната. Казала ѝ: "Вземи брашно, омеси и изпечи хлябове в пещта, да бъдат готови до вечерта за сестрите." Тя изпълнявала с голяма радост всичко, което ѝ възлагали.

19. Дяволът още веднъж се опитал да я смути с нощно изкушение. Една нощ ѝ се явил като младежа, за когото била сгодена: дошъл с множество войници да я отвлече и да я вземе насила от манастира. Тя лежала на постелята си и в съня си започнала да вика и да призовава сестрите да ѝ помогнат да се избави от ръцете на похитителя. От вика ѝ сестрите се събудили, затичали се към нея, събудили я и я попитали защо вика. Тя им разказала за видяното в съня дяволско изкушение и всички започнали да се молят за нея. 

Тя изпълнявала с голяма радост всичко, което ѝ възлагали. Понякога пресявала брашно в пекарната, месела тесто и печала хлябове, понякога варяла храна в кухнята и цепела дърва. Понякога прислужвала на сестрите в трапезарията и в никаква работа никога не се ленила, не проявила непослушание, не се отнесла набрежно, не възроптала, но във всяка служба била добра, послушна, внимателна и търпелива. При всичко това никога не пропускала обичайното молитвено правило в полунощ, нито утринната служба, нито първи, трети, шести и девети час; а след вечерната служба давала храна на постниците. Юлия ѝ помагала, защото обичала Евпраксия.

19. Тъй като изкусителят отново я безпокоял, Юлия ѝ казала: "Госпожо моя и сестро, ако ние сега, докато сме млади и силни, не се борим с нашия враг и не го победим, то как ще го победим в старостта си?"

Евпраксия ѝ отговорила: "Жив Господ, сестро моя Юлия, ако игуменията ми заповяда, няма да приемам храна цяла седмица, докато с помощта на Господа не победя врага, който ме изкушава."

А Юлия ѝ отговорила: "Правилно, сестро моя, аз не мога толкова да постя, а ти, ако можеш, добре ще направиш; в манастира няма никой, който да може да не приема храна по цяла седмица освен нашата майка игумения."

Тогава Евпраксия отишла при игуменията и я помолила да ѝ разреши да си наложи такъв пост, при който да не яде цяла седмица. На това игуменията ѝ казала: "Прави всичко, което можеш, дете мое; Творецът, твоят Бог да те укрепи и да ти даде сила да победиш дявола!"

И Евпраксия започнала да пости по цяла седмица, приемайки храна само в неделя, и в същото време, без да оставя нито манастирските работи, нито служенето на сестрите, така че всички се удивявали на толкова великите ѝ подвизи. “Ето, цяла година наблюдаваме Евпраксия - казвали някои от сестрите - и не сме я видели никога да седи, дори и когато яде. Тя ляга само нощем, за да си почине на постелята, и се храни стоейки. И всички сестри я обичали за това, че толкова се трудела и била толкова скромна, макар че била от царски род, и се молели на Бога за нея да ѝ дари сила и спасение.

20. Между сестрите имало една, на име Германа, която, както казвали, произхождала от бедна слугиня; единствено тя не обичала обичаната от всички Евпраксия: дяволът разпалвал в нея завист. Веднъж Германа видяла Евпраксия да работи сама в кухнята и започнала да се препира: "Евпраксия пости по цяла седмица, а ние не можем, какво ще правим, ако игуменията ни заповяда да постим така?"

Евпраксия ѝ отговорила: "Прощавай, сестро, нашата майка заповяда всеки да се подвизава според силите си, и не ми възложи този труд насила."

А Германа разгневена ѝ казала: "Лъжкиня, измисляш всякакви хитрости! Кой не знае, че ти нарочно вършиш това от стремеж към суетна слава, за да видят всички и да те хвалят: ти искаш след смъртта на игуменията да заемеш нейния сан; но аз вярвам, ей Богу, че ти никога няма да началстваш над нас!"

Евпраксия смирено паднала в нозете ѝ и рекла: "Прости ми, господарке моя, съгреших пред Бога и пред тебе!"

Когато игуменията узнала за това, тя извикала Германа и започнала да я укорява пред всички сестри: "Рабиньо лукава и безбожна! Какво зло ти е сторила Евпраксия, че ѝ пречиш в нейното богоугодно дело? Ще бъдеш отлъчена от църковните служби и трапезата със сестрите като недостойна!"

Евпраксия дълго, със сълзи молела игуменията да прости на Германа и в продължение на тридесет дни не могла да я склони; на тридесетия ден Евпраксия взела със себе си Юлия и молела старшите сестри да молят игуменията да прости на Германа. Игуменията извикала Германа и ѝ казала: "Нима не си разбрала, окаяна, какво голямо зло е да пречиш на някого в някакво добро дело? Не си ли помислила и за това, че тя е дъщеря на сенатор, от царски род, но е така смирена, и изцяло се е отдала на Бога и служи на тебе, недостойната?"

Тогава всички сестри започнали да молят игуменията за Германа; насила я склонили и тя простила на Германа. 

21. Така видимият враг за известно време оставил злобата си, а невидимият - дяволът, не престанал да се бори с Евпраксия, изпитвайки злоба към нея, задето бил побеждаван от нейното смирение. Веднъж през нощта той ѝ внушил скверни светски мечтания, с което дълбоко я смутил. Тя, като почувствала лютото нападение на въоръжилия се срещу нея враг, скочила от постелята си, осенила се с кръстното знамение и излязла от келията си; застанала на едно усамотено място на двора, издигнала ръцете си към небето, устремила очите и ума си към небето, и стояла така, молейки се ден и нощ, без да се движи от мястото си, като вкопана в земята, четиридесет дни; през това време не пила, не яла, не говорила с никого, не спяла и не отпускала ръце. В началото на стоенето ѝ игуменията, като узнала за това, дошла при нея и ѝ казала: "Бог да те утвърди, дете, и да ти даде търпение!"

Тогава Евпраксия била на двадесет и пет години. Когато стояла две седмици, игуменията и сестрите с усмивка наблюдавали търпението ѝ и се радвали за нея. Минали тридесет дни, и сестрите започнали да се удивляват и да казват на игуменията: "Майко, както виждаме, Евпраксия иска да извърши твоя четиридесетдневен подвиг, както някога ти си стояла."

Игуменията отговорила: "Бог да я утвърди, всички ще се молим за нея!"

След като минали четиридесет дни, тя стояла още пет, и след това изтощена паднала на земята, и лежала като мъртва. Сестрите се събрали, внесли я в стаята и не могли да свият ръцете ѝ: цялата била като вдървена и не могла да произнесе нито дума. Игуменията ѝ донесла храна, поднесла я към устата ѝ и казала: "В името на нашия Господ Иисус Христос, вземи това и го изяж!"

И тя веднага взела храната, яла и заговорила, поукрепила се и станала; повели я към църквата, благодарейки на Христа Бога, Който укрепил Своята рабиня за такъв подвиг. След това Евпраксия започнала да приема малко храна и да се възстановява.

22. Оттогава дяволът вече не можел да я смущава със скверни мечтания и плътски страсти: Христовата невеста удържала окончателна победа над неговите изкушения; тогава той започнал да измисля против нея други козни, като човекоубиец открай време (Иоан 8:44): той искал напълно да я лиши от живот по следния начин. Веднъж блажената Евпраксия дошла с кобилицата на кладенеца за вода; а дяволът, по Божие допускане, я хванал и я хвърлил в кладенеца; тя, както сама по-късно разказвала, стигнала с глава до дъното на кладенеца, но изплувала нагоре, и като се хванала за въжето, висящо от кофата в кладенеца, възкликнала: "Господи Иисусе Христе, помогни ми!"

Разнесли се викове, че Евпраксия е паднала в кладенеца, събрали се сестрите и игуменията и я извадили. А тя се прекръстила и казала с усмивка: "Жив е моят Христос! Ти няма да ме победиш, дяволе, няма да ти отстъпя: до днес носех вода в един съд, сега ще започна да нося в два."

И така започнала да прави. 

23. Като видял дяволът, че не може с това да я погуби, почнал друго да крои. Веднъж започнала да сече дърва за кухнята и когато замахнала с брадвата, за да удари дървото, дяволът отклонил ръката ѝ и тя се ударила с брадвата по крака и разсякла пищяла си. Раната била много дълбока и текла много кръв. Изтощена, тя паднала на земята и лежала като мъртва. Това видяла Юлия; тя се изплашила, извикала и се затичала към сестрите, казала им, че Евпраксия е наранила крака си с брадвата и е умряла. Сестрите се събрали около нея с плач; дошла игуменията, поляла студена вода на лицето ѝ и казала, осенявайки я с кръстното знамение: "Чедо мое, Евпраксия! Жива ли си? Погледни и кажи нещо на сестрите: те скърбят за тебе."

Тя отворила очи и казала на игуменията: "Не плачи, майко моя, душата ми е в мене."

Тогава игуменията я прекръстила на челото и се обърнала с молитва към Господа: "Господи Иисусе Христе! Изцели Твоята рабиня, която така много страда заради Тебе."

След това, като превързала крака ѝ с кърпа, игуменията вдигнала Евпраксия и поискала да я отведе в келията, а тя, като видяла струпаните наоколо дърва, казала: "Жив Господ мой! Няма да тръгна оттук, докато не събера дървата и не ги отнеса в кухнята."

Юлия ѝ рекла: "Аз ще ги взема, а ти отиди да легнеш."

Но Евпраксия не оставила на Юлия да ги вземе, а сама събрала цял наръч дърва и го понесла. Към кухнята трябвало да се изкачва по стълба; когато Евпраксия се изкачила на най-горното стъпало, дяволът оплел нозете ѝ и ѝ попречил: тя настъпила с крак края на дрехата си и паднала с лице върху дървата, които носела; една треска се забила в лицето ѝ около окото; Юлия извикала, затичала се към нея и ѝ заговорила: "Не ти ли казах да не носиш дърва, а да си легнеш, но ти не ме послуша."

А Евпраксия ѝ рекла: "Не скърби сестро, но извади внимателно треската от лицето ми, а окото ми, по Божия милост, остана невредимо."

Извадили треската; много кръв текла от раната; игуменията взела масло и сол и като се помолила, намазала раната, а Юлия започнала да уговаря Евпраксия: "Иди, господарке моя, легни на постелята и си почини, а аз ще послужа на сестрите."

Но Евпраксия отговорила: "Жив Господ мой, няма да почивам, докато не завърша послушанието си към сестрите."

Всички сестри много я молели да си почине, тъй като раната я боляла, но тя не искала да почива; стояла и варяла храна, а от двете ѝ рани течала кръв; тя не легнала, докато не завършила послушанието си към сестрите и в трапезарията; и едва късно вечерта, след като завършила задължението си, отишла в постелята. 

24. А дяволът се раздирал от завист и още веднъж се опитал да я погуби. Веднъж тя била във високата сграда заедно със сестрите; дяволът я бутнал отгоре. Сестрите, които били с нея, побързали да слязат: те мислели, че Евпраксия се е наранила до смърт, падайки от такава височина. А тя станала от земята невредима и тръгнала срещу тях; на въпроса им, не се ли е наранила, отговорила: "Не зная как съм паднала и как съм станала."

И всички славели Бога, запазил Своята рабиня от смърт. 

25.  Друг път, когато варяла зеленчуци за сестрите и искала да отмести кипящия котел от огъня, дяволът подкосил нозете ѝ; тя паднала назад, а котелът с врящото ядене се разлял на лицето ѝ. Помощницата ѝ Юлия извикала, че Евпраксия се е изгорила, и всички сестри, които били наблизо, се събрали; а Евпраксия бързо се вдигнала от земята и казала на Юлия, усмихвайки се: "Какво направи, сестро? Напразно разтревожи сестрите и игуменията!"

И всички видели, че лицето ѝ е невредимо, без следа от изгаряне. Игуменията погледнала в котела и видяла, че остатъкът от горещата вода още клокочи на дъното; тогава попитала Евпраксия: "Горещата вода не се ли изля върху тебе?"

А тя отговорила: "Жив Господ, аз почувствах не гореща, а хладна вода на лицето си."

Игуменията се удивила и казала: "Евпраксие, Бог да те съхрани во веки!" 

Влязла в църквата и казала на другите сестри: "Виждате ли, Евпраксия се е удостоила с Божията благодат: падна от покрива и не се нарани, върху лицето ѝ се изля гореща вода и остана невредима."

И всички рекли: "Евпраксия е истинска Божия рабиня и че Господ я пази: Той я спаси от толкова изкушения. 

26. В този манастир идвали жени мирянки от близкия град и от околните села, донасяли болните си деца, водели и бесновати: Господ, както беше казано по-горе, изцелявал болните и изгонвал бесовете по молитвите на богоугодната игумения и на сестрите, живеещи по Бога. Те се събирали в църквата, заедно се молели за различните болни и те получавали изцеление и се връщали у дома здрави. В манастира живеела една бесновата, която от младини била измъчвана от живеещия в нея лют демон, княз на други нечисти духове. Ръцете и нозете на тези жена били оковани във вериги; тя скърцала със зъби, свистяла, изпускала пяна и гръмко крещяла; всички се плашели от виковете ѝ. Много пъти игуменията и старшите сестри се молели в църквата на Бога да изгони беса от тази страдаща жена, но молитвите им не били чути: по Божия воля това ставало, за да се открие светостта на Христовата невеста Евпраксия, както ще бъде казано по-долу. В тази жена живеел толкова лют бяс, че никой не можел да се приближи към нея; тя била завързана за стълб в едно мазе и ѝ давали храна и питие отдалече: завързвали съдовете за една дълга пръчка, слагали в тях хляб, боб и някакъв зеленчук и ги простирали към нея; а тя често, взимайки съдовете от пръчката, ги хвърляла в лицето им. Така я държали дълго време в манастира. 

27. Веднъж вратарката отишла при игуменията да ѝ каже, че в манастира е дошла една жена с осемгодишно дете, разслабено и глухонямо, и ги моли да се помолят за изцелението на детето ѝ. Игуменията, знаейки по откровение от Бога, че на Евпраксия вече е дадена благодатта на изцелението и власт над нечистите духове, я повикала и ѝ казала: "Иди, вземи детето от майката, която седи при портите, и го донеси тук."

Тя отишла и като видяла напълно разслабеното дете, духнала и като го прекръстила, казала: "Бог, Който те е сътворил, да те изцели, дете!"

С тези думи тя го взела на ръце и отишла с него при игуменията. Детето оздравяло още докато го носела и започнало да говори и да вика майка си. Евпраксия, като чула, че детето проговорило, се ужасила и го положила на земята; а детето станало и се затичало към портите, викайки майка си. Вратарката дошла и разказала за това на игуменията. Игуменията веднага повикала при себе си майката на детето и ѝ казала: "Какво е това, сестро, защо си дошла да ни изкушаваш със здраво дете?"

Майката отговорила: "Владиката Христос ми е свидетел, господарке моя, че до този час детето ми не говореше, не чуваше, не движеше ръцете си и не можеше да се изправи на нозете си, а когато тази честна девица го взе на ръце, то веднага заговори, оздравя и започна да ходи."

28. Тогава игуменията казала на жената: "По Христовата милост детето ти оздравя, иди си с мир и благодари на Бога."

Когато жената с изцеленото дете си отишла, игуменията казала на Евпраксия: "Чедо Евпраксие, искам да храниш със собствените си ръце тази страдаща бесновата сестра в нашия манастир, ако не се боиш от нея."

Евпраксия взела хляб и варен грах и ги занесла на бесноватата; тя заскърцала със зъби, нахвърлила се върху нея, взела съдовете и искала да ги счупи. А Евпраксия я хванала за ръка и ѝ казала: "Жив Господ, ще те поваля на земята, ще взема жезъла на нашата госпожа игуменията и жестоко ще те бия, за да не безчинстваш повече!"

Бесноватата видяла, че Евпраксия е много по-силна от нея, защото Господ укрепил Своята рабиня - изплашила се и замълчала. А Евпраксия започнала ласкаво да я увещава: "Седни сестро, яж, пий и не се смущавай."

Тя седнала, яла, пила и заспала. Оттогава престанали да ѝ дават храна отдалече, тя я взимала от ръцете на Евпраксия и всички сестри се удивлявали. А когато бесноватата започвала да се смущава, да буйства и да вика, сестрите ѝ казвали: "Млъкни, Евпраксия идва при тебе с жезъла и ще те набие!"

И бесноватата веднага се усмирявала и млъквала. 

29. Гореспоменатата Германа отново започнала да изпитва завист; тя казала на другите сестри: "Няма ли друга от сестрите, освен Евпраксия, която да носи храна на бесноватата; дайте ми хляб и аз ще служа на бесноватата, както и Евпраксия."

Тя взела хляб и коливо, приближила се към бесноватата и казала: "Вземи, сестрои и яж!"

Бесноватата я хванала здраво, разкъсала дрехите ѝ, заскърцала със зъби, повалила я на земята, седнала върху нея и като се навела, започнала да я хапе по рамената и по шията. Чул се страшен вопъл, но никой не се решавал да се приближи към нея. Тогава Юлия побързала към кухнята и казала на Евпраксия: "Германа ще умре от бесноватата!"

Евпраксия изтичала, хванала бесноватата и избавила Германа, цялата изранена и окървавена.

Евпраксия се обърнала към бесноватата: "Добре ли направи като така израни сестрата?"

А тя стояла, скърцайки със зъби и изпускайки пяна.

Евпраксия рекла: "Жив Господ, отсега нататък, ако причиниш зло на някоя от сестрите, няма да те пощадя, а ще взема жезъла от игуменията и безмилостно ще те бия."

Тогава тя легнала и млъкнала.

30. Рано на другата сутрин Евпраксия дошла да посети болноватата. Оказало се, че тя е раздрала всичките си дрехи и, седейки гола на земята, събирала собствените си нечистотии и ги ядяла. Блажената Евпраксия се изпълнила с жалост към нея и се просълзила; след това я облякла в друга дреха, донесла ѝ хляб и вода, нахранила я и я напоила. Като се върнала в келията си, през целия ден плакала тайно от сестрите и се молела Господ да изцели страдащата; така прекарала в молитва и цялата нощ, а Бог открил молитвата ѝ на игуменията; на сутринта игуменията я повикала при себе си и попитала: "Чедо мое Евпраксие, защо скри от мене своята молитва за страдащата; ако ми беше казала, и аз щях да се потрудя заедно с тебе."

Евпраксия отговорила: "Прости ми, господарке моя - видях я в такива мерзости и я съжалих."

Игуменията ѝ казала: "Трябва да ти кажа нещо, внимавай да не се възгордееш. Христос ти е дал власт да изгониш този бяс и ти е дадена сила над всички бесове."

Като чула това, Евпраксия паднала на земята, посипала главата си с пепел и възклицавала, казвайки: "Как аз, окаяната и толкова скверна, ще изгоня беса, щом като вие сте се молили толкова години и досега не сте могли да направите това."

Игуменията ѝ казала: "Чедо мое, това дело чакаше тебе, за да узнаят каква велика награда ти е приготвена на небето"

31. Евпраксия отишла най-напред в църквата, хвърлила се на земята пред иконата на нашия Господ Иисус Христос, и оросила земята със сълзи, просейки помощ свише. След това, помнейки заповедта на игуменията, отишла при бесноватата; зад нея вървели три сестри, за да видят какво ще стане. Като се приближила към болната, Евпраксия казала: "Изцелява те нашият Господ Иисус Христос, Който те е създал!"

И я осенила с кръстното знамение. Бесът закрещял със страшен глас: "Каква е тази лъжлива и скверна монахиня! Колко години вече живея в тази жена и никой не ме е изгонил, а тази нечиста иска да ме изгони!"

Евпраксия казала: "Не аз те изгонвам - казала Евпраксия, - но Христос, моят Бог, моят Жених!"

А бесът крещял: "Няма да изляза, нечиста, ти нямаш сили да ме изгониш!"

Евпраксия му отговорила: "Аз съм нечиста много и всякаква сквернота има в мене, както ти казваш, но излез от нея, Христос, моят Бог, ти заповядва! А ако не искаш да излезеш, ще взема жезъла от нашата госпожа игуменията и ще те бия!"

Бесът дълго възразявал и все не искал да излезе. Тогава Евпраксия взела жезъла от игуменията и го заплашила, казвайки: "Излизай, иначе ще те бия."

Бесът възразил: "Как да изляза от нея, когато съм сключил договор с нея и не мога да го наруша?"

Светицата ударила три пъти с жезъла с думите: "Излез от Божието създание, дух нечисти, Христос Господ ти заповядва."

Бесът заридал: "Къде да отида?" 

Евпраксия му отговорила: "Иди във външната тъмнина и във вечния огън, в безкрайната мъка, приготвена за тебе и за твоя баща сатаната, и за всички, изпълняващи неговата воля."

Сестрите стояли и гледали отдалече, не смеейки да се приближат. Тъй като бесът не искал да излезе и все спорел, света Евпраксия издигнала очи към небето и възкликнала: "Господи Иисусе Христе! Не ме посрамвай в този час, за да не се зарадва нечистият бяс заради мене!"

И в този миг бесът закрещял с гръмък глас и излязъл, а жената оттогава оздравяла напълно. Евпраксия я взела със себе си, измила я, облякла я в чисти дрехи и я завела в църквата; там всички прославяли и благодарели на Христа Бога. А Евпраксия от този ден започнала да се отличава с още по-голямо смирение и служела на всички сестри като робиня. Когато майките носели в манастира болните си деца, игуменията ги изпращала при света Евпраксия, а тя, макар и да не искала, но подчинявайки се на заповедта на началстващата, ги изцелявала с Христовата благодат.

32. Когато наближило времето на блажената кончина на света Евпраксия, игуменията имала откровение от Бога насън, че Христовата невеста вече е призована в небесния чертог; тя много се разтревожила от това видение - мъчно ѝ било да се раздели с любимата Евпраксия; игуменията заплакала и на никого не искала да разкаже за своето видение. Старшите сестри, виждайки, че тя тъгува и плаче всеки ден, отначало не смеели да я попитат защо скърби толкова много; след това сами се опечалили от нейната скръб и се обърнали към нея с въпроса: "Кажи ни, господарке, наша майко, защо си така печална? Сърцето ни се къса, като виждаме твоята печал и сълзи."

Игуменията им отговорила: "Не искам да ви казвам и да ви опечалявам. Не исках да ви казвам до утрешния ден, но щом толкова ме молите, чуйте: Евпраксия ни напуска, утре си отива от този живот. Но нека никой от вас не ѝ казва това днес, за да не я смущава, нека тя не знае тази тайна, докато не настъпи времето ѝ."

Като чули думите на игуменията, сестрите горчиво заплакали: всички много обичали Евпраксия и я почитали като велика Божия угодница и истинна Христова рабиня и невеста; за тях било голяма загуба да се лишат от нея. Една от сестрите чула плача им, узнала причината и веднага се затичала към пекарната, където заварила Евпраксия да пече хляб заедно с Юлия.

Рекла ѝ сестрата: Знаеш ли, госпожо моя Евпраксие, игуменията и старшите сестри плачат за тебе."

Евпраксия и Юлия се удивили на тези думи и стояли мълчаливо. След това Юлия казала на Евпраксия: "Да не е помолил царя бившият ти годеник да те вземе насила от манастира и за това да скърбят игуменията и сестрите?"

Евпраксия отговорила: "Жив моят Господ Иисус Христос, дори и всички земни царства да се съберат, не могат да ме принудят да оставя моя Христос; но, моя господарке Юлия, иди и узнай със сигурност защо плачат; много ми е неспокойно на душата."

33. Юлия отишла, застанала пред вратите и се заслушала какво говорят, а в това време игуменията разказвала на по-старите монахини своето видение.

Видях - казала тя - двама честни мъже в светли одежди; те влязоха в манастира и ми казват: пусни Евпраксия, Царят я изисква; след това дойдоха други двама, още по-светли, и ми казаха: вземи Евпраксия и я води при Царя. Аз веднага я взех и я поведох; когато стигнахме до едни чудни порти, не мога и да опиша красотата им, те се отвориха сами и ние влязохме вътре; там видяхме неръкотворна палата, пълна с неизказан блясък, и висок трон: на него седеше сияйният Цар. Аз не можах да вляза вътре, а Евпраксия взеха и я поведоха към Царя; тя Му се поклони и целуна пречистите Му нозе. Там видях безкрайно множество ангели и светии и всички стояха и гледаха към Евпраксия. След това видях Божията Майка, Пречистата Дева Мария, нашата Владичица; Тя поведе Евпраксия и ѝ показа прекрасния чертог и приготвения за нея венец, сияещ със слава и чест. И чух глас, който ѝ казваше: "Евпраксия! Ето твоята награда и покой; но сега си иди, след десет дни ела и ще се наслаждаваш на всичко това безкрайни векове."

Така игуменията разказвала своето видение на стариците, а сама плачела и накрая казала: "Ето, сега е десетият ден, откакто имах това видение, и утре Евпраксия ще се престави."

34. Като чула това, Юлия започнала да се бие в гърдите и отишла в пекарната, плачейки и ридаейки. Като я видяла да плаче, Евпраксия ѝ казала: "Заклевам те в Божия Син, кажи ми какво чу, че така плачеш?"

Тя отговорила: "Плача, защото днес ще се разделим с тебе: чух от нашата велика госпожа, че утре ти ще си идеш от този свят."

Като чула това, Евпраксия начаса изгубила сили и паднала на земята като мъртва. Юлия седяла над нея и плачела. След това Евпраксия казала на Юлия: "Дай ми ръка, сестро, вдигни ме и ме отведи в дървената плевня, там ме положи."

Юлия така и направила. Евпраксия лежала на земята, плачела и викала към Господа: "Защо, Владико, се погнуси от мене, странницата, сиротната? Защо ме презираш? Сега е време да се трудя и да се боря с дявола, а Ти ще вземеш душата ми! Смили се над мене, твоята рабиня, Господи, и ме остави да поживея поне още една година, за да се покая за греховете си, защото не съм се покаяла, нямам добри дела и надежда за спасение. Умрелите нямат покаяние, нито сълзи, и не мъртвите ще Те възхвалят, Господи, и не слизащите в ада, но живите ще благославят Твоето свято име; дай ми още една година, като на безплодна смоковница."

Когато ридаела така, една от сестрите чула, отишла и казала на игуменията и сестрите: "Кой ѝ е разказал - попитала игуменията - за нашия разговор и е смутил душата ѝ? Не ви ли забраних да ѝ съобщавате тази тайна, докато не дойде часът ѝ? Какво сте направили! Смутили сте я преждевременно! Дойдете, доведете я тук!"

35. Когато довели Евпраксия, тя паднала в нозете на игуменията, казвайки: "Защо не ми каза, майко, че моята смърт е близка; аз бих плакала за греховете си! И ето, сега си отивам без надежда за спасение: нямам добри дела. Пожали ме, господарке моя, помоли се за мене на Бога да ми даде да поживея още една година, за да се покая за греховете си. Отивам си без покаяние и не зная каква тъмнина ще ме обземе и каква мъка ме очаква."

На това игуменията ѝ казала: "Жив Господ, дъще моя Евпраксия, нетленният твой Жених Христос те е удостоил с Небесното Царство и ти е приготвил прекрасен чертог и венец на вечната слава."

И игуменията започнала да ѝ разказва своето видение за нея и така я утешавала, вселявайки надежда в душата ѝ; освен това тя молела Евпраксия да се помоли за нея на Бога, да я удостои със същата участ. Евпраксия, лежейки в нозете на игуменията, се разболяла: побили я тръпки, след което я обхванал жар.

Игуменията казала на сестрите: "Вземете я и я внесете в църквата, часът ѝ идва."

Взели я, положили я в църквата и седяли край нея, скърбейки и плачейки до вечерта; вечерта игуменията наредила на сестрите да се хранят, а при Евпраксия да остане Юлия, тъй като тя никога не я оставяла. Юлия се затворила с нея и прекарала така до сутринта. Тя молела Евпраксия: "Госпожо и сестро моя, не ме забравяй пред Господа! Спомни си как не се отделях от тебе; спомни си как и на книга те научих; спомни си как и към подвизи те подтиквах; умоли Христа да вземе и мене заедно с тебе!"

36. С настъпването на утрото игуменията видяла, че Евпраксия вече е при последното си издихание и изпратила Юлия да каже на сестрите: "Идете да се простите за последен път с Евпраксия: тя си отива."

Сестрите се събрали, започнали да се прощават с нея, плачейки и казвайки: "Помени ни, сестро, в Христовото царство!"

Тя вече не можела да говори и мълчала. Накрая дошла и тази, която Евпраксия избавила от измъчващия я бяс; тя целувала ръцете ѝ със сълзи и казвала: "Тези ръце много са ми послужили на мене, недостойната, заради Бога; чрез тях бе прогонен измъчващият ме бяс."

Евпраксия нищо не ѝ отговорила, а игуменията казала: "Не ти ли е жал за тази сестра, Евпраксия, тя така плаче, нищо ли няма да ѝ кажеш?"

Евпраксия погледнала към тази сестра и ѝ казала: "Защо ме безпокоиш, сестро, остави ме на мира, вече съм при края си; но бой се от Бога и Той ще те запази!"

След това погледнала към игуменията и ѝ казала: "Моли се за мене, майко, толкова трудно е на душата ми в тази минута!"

И всички сестри зеадно с игуменията започнали да се молят за нея, и като свършили молитвата и казали амин, светата и преподобна Христова невеста Евпраксия предала честната си и свята душа в Божиите ръце. Тя живяла тридесет години.

Сестрите много плакали над нея, погребали я близо до майка ѝ и прославяли Бога за това, че ги е удостоил да имат при себе си такава богоугодна сестра, и я изпратили при Бога. 

37. Юлия не се отделяла от гроба ѝ в продължение на три дни, плачейки и ридаейки, а на четвъртия ден дошла при игуменията весела и радостна и казала: "Помоли се за мене, майко: вика ме Христос, Когото госпожа Евпраксия умоли за мене да бъда заедно с нея."

Като казала това, тя се простила с всички сестри и на петия ден починала. Погребали я близо до гроба на света Евпраксия. След три дни преподобната игумения  повикала възрастните сестри при себе си и им казала: "Изберете си майка вместо мене, която ще може да ви управлява: мене ме вика Господ; госпожа Евпраксия много Го моли за мене да устрои да бъда заедно с нея и Юлия: Юлия заедно с Евпраксия също се е удостоила с небесния чертог; при тях отивам и аз."

Всички сестри се радвали за Евпраксия и Юлия, че са влезли в радостта на своя Господ, и се молели Той да ги удостои със същата участ; и плачели за майката, която ги напуска; за своя началница избрали една от сестрите, на име Теогния. Преди смъртта си игуменията я повикала при себе си и ѝ казала: "Ти познаваш добре целия ред и устав на манастирския живот, заклевам те в Пресветата Единосъщна Троица, не придобивай за манастира никакви имения, нито богатства, за да не занимават ума на сестрите със земни грижи и заради земните блага да не се лишат от небесните, но нека те, пренебрегвайки всичко временно, да получат вечното."

А на сестрите казала: "Сестри мо и чеда, вие знаете живота на света Евпраксия. Подражавайте ѝ, за да се удостоите заедно с нея с небесния чертог." Всички казали: "Амин." 

След това за последен път се простила с всички, заповядала да затворят вратите и никой да не влиза при нея до сутринта. Рано сутринта сестрите влезли при нея и я намерили починала в Господа, и с плач я погребали близо до майка ѝ Евпраксия. Оттогава вече никого не погребвали на това място.

 38. От честните мощи на тези Божии угодници ставали много чудеса: страдащите от всякакви болести се изцелявали, изгонвали се бесове, които силно крещели: "О, Евпраксия! Ти и след смъртта си ни побеждаваш и ни изгонваш!"

Такива били животът и подвизите на преподобната Евпраксия, която се удостоила с небесна слава. Да се постараем и ние да ѝ подражаваме на живота ѝ, та по нейните свети молитви да се окажем достойни за вечните блага на нашия Господ Иисус Христос в Неговото небесно царство заедно с всички светии в безкрайни векове. Амин.

ЖИТИЕ НА ПРЕПОДОБНА МАРИЯ ЕГИПЕТСКА

Празнува се на 14 април по Юлианския календар.

Благослови отче,

1. "Царева тайна да пазиш е добро, а Божиите дела да разгласяш е похвално" (Тов. 12:7). Така казал архангел Рафаил на Товит при чудното му изцеряване от слепотата. 

Наистина страшно и пагубно е да не опазиш тайната на царя; но да премълчиш преславните Божии дела - това е голяма загуба за душата. И аз като си спомням за нещастието, заплашващо слугата, закопал в земята дадения му от Бога талант, боя се да укрия в мълчание Божествените дела и не мога да не разкажа светата повест, достигнала до мен. И да не си помисли някой, че съм се осмелил да пиша неистини, ако у него се породи съмнение в това чудно събитие: за светостта не подобава да се лъже. 

Ако пък се намерят и такива хора, които като прочетат написаното, поразени от дивното събитие, не му повярват, то нека Господ бъде милостив към тях, защото те, съдейки по немощта на човешката природа, смятат, че са невъзможни чудесните дела, които се извършват със светите хора.

Но трябва вече да започнем разказа за славното събитие, станало по наше време.

2. В един от Палестинските манастири живеел старец, украсен с благочестив живот и реч разумна, от ранна възраст утвърден в монашеския подвиг. Името на стареца било Зосима. Той бил преминал всички степени на постническия подвиг и спазвал всички правила, предадени от най-великите монаси. И като извършвал всичко това, той никога не преставал да се поучава с Божественото слово, на лягане, и на ставане от сън. Вкусвайки малко храна, постоянно и неспирно пеел божествени песнопения и търсел поука в божествените книги. 

3. Бил доведен в манастира още като младенец и доблестно се подвизавал в постничество до 53-ата си година. Но тогава започнала да го смущава мисълта, че е достигнал пълно съвършенство и вече няма нужда от никакви наставления. "Надали - мислел си той - има на земята монах, който би могъл да ме поучи и да ми покаже пример за постничество, който аз да не съм преминал. Дали ще се намери сред пустинята човек, който да ме превъзхожда по дела?"

Когато старецът размишлявал така, му се явил Ангел и казал: " О, Зосима, ти и усърдно се подвизава според човешките си сили и доблестно премина постническия подвиг. Но, за да разбереш колко много други пътища водят към спасението, напусни своята страна, както най-великият от патриарсите, Авраам, и иди в манастира край река Йордан."

4. Като се подчинил на това напътствие, Зосима излязъл от манастира, в който се подвизавал от детската си възраст и се отправил към Йорданския манастира.

Още на манастирската порта бил посрещнат от игумена. Зосима се представил, като направил обичайния монашески поклон с молитва. Игуменът го попитал: "Откъде си брате, и защо си дошъл при нас?"

Зосима отвърнал: "Не ме питай откъде идвам, но съм дошъл отче, защото чух за вашите дивни и достохвални дела, които ще помогнат на всяка душа да се приближи до Бога.

 А игуменът му рекъл: " Братко, единствено Бог може да изцели душевните ни немощи. Нека Той поучи теб и на нас по Своята свята воля; и да те настави в изпълнението на Своите заповеди. 

След тези думи Зосима се поклонил на игумена и като изпросил от него молитви и благословение, останал в манастира. 

5. Тук той видял старци, просияли със слово и добри дела, които с пламенно сърце служели на Господа с непрестанно пеене, всенощна молитва и постоянен труд. С псалми на уста, празна дума от тях не можело да чуеш, те били далеко от земните грижи. Имали един непрестанен стремеж - да умъртвяват плътта си. Главна и постоянна тяхна храна било словото Божие, а тялото те хранели с хляб и вода. Гледайки това, Зосима се поучавал и се подготвял за предстоящия си подвиг.

6. Доста време изминало, дошли и дните на Светия Велик пост. Вратите на този манастир били постоянно заключени; отваряли ги само ако някой трябвало да излезе по манастирски дела. Местността била пустинна и тук миряни не само че не идвали, но дори не знаели за съществуването на тази обител. Манастирът имал и един обичай, заради който именно Бог довел Зосима тук.

В първата неделя от  Великия пост, свещеникът служел Литургия, всички се причастявали със Светите Тяло и Кръв Христови, и вкусвали по мъничко постна храна; събирали се в църквата и след усърдна, коленопреклонна молитва се прощавали един друг. 

7. След това отваряли манастирските порти и пеейки псалома: "Господ е моя светлина и мое спасение; от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?"  (Пс. 26:1), монасите излизали в пустинята и прекосявали река Йордан. В манастира оставали само един-двама старци, не за охрана на имуществото - там нямало какво да се открадне, - но за да не остава църквата без богослужение. 

Всеки взимал със себе си малко храна, колкото можел и искал, според телесните си потребности: един - малко хляб, друг - смокини, някой - фурми или намокрена във вода пшеница. Някои нищо не взимали освен своето тяло и рубището отгоре му, а когато гладът ги принудел, хранели се с тревите, растящи из пустинята.

12. Преминавайки Йордан, всички се пръсвали надалеч в различни посоки и никой не знаел как пости другият и как се подвизава. Ако някой видел, че насреща му идва монах, свървал в друга посока и продължавал да живее в самота и постоянна молитва, като по някое време вкусвал съвсем малко храна.

12. Зосима, преминал река Йордан, подвизавал се, със сълзи и въздишки извършвал своя молитвен подвиг. Веднъж видял от дясната си страна сянка от човешко тяло. И тялото му  заговорило така: " Авва Зосима, прости ми, заради Бога, че не мога да застана с лице към теб, защото съм жена, и както виждаш съм гола и нищо не прикрива голотата ми. Но ако ти искаш да предадеш на мене, грешната, своите молитви и благословение, хвърли ми някоя от дрехите си, за да се покрия, и тогава ще се обърна към тебе за молитва."

Страх и ужас обзели Зосима, когато чул името си от устата на тази, която никога не го е виждала, и нищо не е чувала за него. "Ако не беше прозорлива - помислил си, - тя не би ме назовала по име."

13. Бързо изпълнил това, което му рекла, свалил от себе си вехтата съдрана дреха и обърнат гърбом ѝ я хвърлил. Като взела дрехата, тя се препасала и колкото било възможно, прикрила голотата си. След туй се обърнала към Зосима със следните думи: "Защо, авва Зосима, пожела да видиш мен, грешната жена? Искаш да чуеш нещо и да се поучиш от мене, затова ли не се полени да изминеш трудния път?"

Зосима коленичил на земята, просейки благословение от нея. Тя също паднала на земята и тъй двамата лежали, просейки един от друг благословение; една дума само се чувала: "Благослови!" След доста време жената казала на стареца: "Авва Зосима, ти трябва да благословиш и да се помолиш, защото си облечен в йерейски сан и от много години предстоиш в светия олтар и извършваш Божествените Тайнства."

Тези думи хвърлили стареца в още по-голям страх. Облян в сълзи, с трепет, той казал: "О, духовна майко, доближила се до Бога, умъртвявайки телесната си немощ! Бог те е дарил с прозорливост: ти никога не си ме виждала, а ме нарече по име и знаеш, че съм свещеник. По-добре ти ме благослови, помоли се за мен на Бога!

14. Трогната от настойчивостта на стареца, тя го благословила с тези думи: "Благословен Бог, Който иска да се спасят човешките души!"

Зосима отвърнал "Амин!" и двамата станали от земята. Тогава тя запитала: "Човече Божий, защо поиска да посетиш мен, оголената, лишената от всякакви добродетели? Благодатта на Светия Дух те е довела, та да извършиш в свое време нужното за мене в земния живот. Кажи ми, отче, как живеят християните, царят и светите църкви?"

 Зосима ѝ рекъл: "По твоите свети молитви Бог им е дарувал мир съвършен. Но отстъпи пред молбата на мене недостойния, и се помоли на Господа за целия свят и за мен, грешния, та скитането ми из пустинята да не остане безплодно."

А тя му отвърнала: "По-скоро на теб, авва Зосима подобава да се молиш за мен и за всички, защото имаш свещенически сан, и за това си призван. Но поради дълга на послушанието аз ще изпълня твоята воля."

15. С тези думи тя се обърнала на изток; като обърнала нагоре очи и вдигнала ръце, започнала да се моли, но така тихо, че Зосима не чувал и не разбирал думите на молитвата ѝ. Трепетен, стоял свел глава мълчаливо. След някое време, като повдигнал очи, видял я издигната на лакът от земята; тя стояла във въздуха и се молела. Зосима се разтреперал от страх, хвърлил се със сълзи на земята и само мълвял: "Господи, помилуй!" Съблазнил се в помислите си и го смутила мисълта, дали това не е привидение, което се преструва, че се моли на Бога. Но светицата, като повдигнала стареца от земята, рекла: "Защо, Зосима, те смущават мисли за привидение, което се преструва, че се моли? Умолявам те, блажени отче, бъди уверен, че аз съм жена грешница, очистена само от светото кръщение; не, аз не съм привидение, а земя и прах."

При тези думи тя осенила със знака на кръста челото, очите, устата, гърдите си и продължила: "Да ни избави Бог от лукавия и от мрежите му, защото голяма борба е повел срещу ни."

16. Чувайки тези думи, старецът паднал в нозете ѝ и през сълзи възкликнал: "В Името на нашия Господ Иисус Христос, истинския Бог, Роден от Дева, заради Когото ти, голата, си умъртвила свойта плът, заклевам те, нищо не скривай от мене, твоя живот, а всичко ми изповядай и аз ще прославя Божието величие. Вярвам в моя Бог, заради Когото и ти живееш, че се отправих в тази пустиня именно, за да прослави Бог твоите дела: ние не можем да се противопоставим на Божиите пътища. Ако Богу не беше угодно твоите подвизи да станат известни, Той не би те открил и на мене, а мен не би подкрепил за такъв далечен път през пустинята.

17. Дълго я убеждавал Зосима с много още други думи, а тя рекла: "Прости ми, свети отче, срамувам се да ти разкажа своя позорен живот. Но след като видя голото ми тяло, ще разголя пред теб и душата си, и ти ще видиш колко срам и позор има в нея. Ще се разкрия, както каза ти, без да се хваля: с какво ли да се похваля аз, която бях избран съсъд на дявола! Но ако започна да ти разправям своя живот, ти ще избягаш от мен като от змия; слухът ти няма да издържи повестта на моето разпътство. Обаче аз ще ти разкажа, без да скривам нищо. Само те моля, като узнаеш живота ми, не забравяй да се молиш за мене, та да получа милост в съдния ден."

Старецът с неудържими сълзи я молел да му разкаже своя живот и тя започнала да разказва така: "Аз брате, съм родена в Египет. Бях на 12 години и родителите ми бяха още живи, когато отхвърлих тяхната любов и се отправих към Александрия. Как погубих девическата си чистота и започнах неудържимо, ненаситно да се предавам на любодеяние, за това без срам не мога и да си помисля, камо ли да го опиша подробно. Ще ти разкажа само накратко, за да разбереш за моята неудържима похот. Седемнадесет години, и повече дори, аз вършех блудство с всеки срещнат и не заради подаръци или пари, а защото си бях наумила, че даром повече ще идват при мене, за да удовлетворяват моята похот. Не мисли, че бях богата и затова не взимах - не, аз живеех в нищета, често гладна предях вълна, но непрестанно бях обхваната от желанието все повече и повече да потъвам в тинята на блудството: за мен животът се състоеше в това.

19. "Веднъж, по време на жътва видях, че много мъже - и египтяни да отиват към морето. Попитах първия срещнат: "Къде отиват тези хора?" - Той ми отвърна, че отиват в Йерусалим за предстоящия не след дълго празник Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен. На моя въпрос, дали ще ме вземат със себе си, той каза, че ако имам пари и храна, никой няма да ме спре. Аз рекох: "Не, братко, нямам нито пари, нито храна, но все пак ще тръгна в някой кораб с тях, а те ще ме прехранят - ще им плащам със своето тяло." Аз затова исках да тръгна на път - прости ми, отче мой, - защото около мен щеше да има много хора, готови за похот... Казвах ти, отче Зосима, да не ме принуждаваш да ти разказвам за моя позор. Бог е свидетел, страхувам се, понеже осквернявам с думите си въздуха."

20. Оросявайки земята със сълзи, Зосима възкликнал: "Говори, за Бога, майко моя, говори и не преставай! Продължавай своята толкова поучителна за мене повест!"

 Тя продължила да говори: "Онзи юноша като чу моите безсрамни думи, се засмя и отмина. А пък аз захвърлих хурката, която държах в ръце, и забързах към морето. Като огледах пътешествениците, забелязах на брега десетина човека; те бяха млади и ми се сториха подходящи за моите желания. Другите вече се бяха качили на кораба. Безсрамно, по навик, се приближих към младежите и казах: "Вземете ме със себе си, може да ви потрябвам!" При тези думи, виждайки безсрамието ми, те се засмяха, взеха ме със себе си на кораба и отплувахме."

21. Как да ти разкажа, човече Божий, какво стана сетне? Кой слух, кой език може да понесе разказа за позорните дела, които извърших на кораба по време на пътуването? Аз ги увличах в грях дори против волята им и няма срамни дела, на които да не ги научих. Казвам ти отче, ужасявам се как можа морето да понесе този разврат, как не се разтвори, та да ме погълне жива в ада, след като съблазних толкова много души! Но мисля, че Бог очакваше моето покаяние, понеже Той не иска смъртта на грешника, а дълготърпеливо очаква обръщането му.

Така пристигнах в Йерусалим и през всички дни до празника постъпвах както преди, даже и по-зле. Не се задоволявах с юношите, които бяха с мен на кораба, но подтиквах към блуд и местните жители, и странниците.

22. Като приближи празникът Въздвижение на Светия Кръст, аз, както и преди, тръгнах на лов за младежи. Като видях, че рано сутринта всички един след друг бързат към църквата, отправих се натам, влязох с другите в притвора и когато настъпи часът на светото Въздвижение на Честния Кръст Господен, понечих, заедно с народа, да вляза и аз в църквата. Колкото и да се опитвах, обаче не можех.. Всички безпрепятствено влизаха вътре, а мен Божествената сила не ме допускаше. Отново се опитах да вляза, но отново бях отстранена - останах сама в притвора.

23. Грешните ми нозе се докосваха до прага - църквата приемаше всички, единствено мене, окаяната, не ме допускаше. Поставена сякаш нарочно, като многобройна стража войници, незнайната сила ме задържаше и ето че аз отново се оказвах в притвора. Тъй напрягах усилия три, четири пъти, но без успех. От изнемога повече не можех да се смесвам с тълпата влизащи, цялото тяло ме болеше от блъскане и мачкане. Отчаяна, посрамена, аз се отдръпнах и застанах в ъгъла на притвора. Когато се опомних, помислих си: каква ли е причината, която не ми позволява да видя Животворящия Кръст Господен? Светлината на спасителния разум, Божията истина, която просвещава душевния взор, докосна сърцето ми и аз съзрях, че мерзостта на моите дела не ми позволява да вляза в църквата. Тогава заплаках горко, ридаейки се биех в гърдите и въздишах от дън душа. Така стоях в притвора и плачех. Като повдигнах очи, видях горе на стената иконата на Пресвета Богородица и като обърнах към нея телесните и душевните си очи, възкликнах: "О, Пресвета Дево, Владичице, родила Бог Слово, съзнавам, че аз нечистата и скверна, не съм достойна да се взирам в лика ти, Пречиста Приснодево. Справедливо е твоята девствена чистота да се гнуси и да ме ненавижда мене, блудницата. Но чувала съм, че Роденият от тебе Бог затова и се е въплътил, да призове към покаяние грешниците. Помогни ми Владичице, нямам друга помощ освен Тебе! Повели Владичице Богородице, да вляза и аз в църквата, и дай ми да видя Светия Кръст, на който с плът е бил разпънат Бог, Който с кръвта си ми е дарил избавление от греховете. Повели, Владичице, и за мен, недостойната, да се отворят дверите на църквата, та да се поклоня на Божествения Кръст! Бъди ми вярна поръчителка пред твоя Син, та да не осквернявам повече своето тяло с мръсно блудство, но като зърна Кръстното Дърво, да се отрека от света и съблазните му и да отида там, където ти ме поведеш, Застъпнице за моето спасение."

24. Тъй се молех, надяваща се на милосърдието на Пресвета Богородица, аз, сякаш подтикната от някого, станах от мястото, където се молех, и се смесих с тълпата, която влизаше в църквата. Сега вече не ме блъскаха и никой не ми попречи да се доближа до църковните двери. Страх и ужас ме обзе, цялата треперех. Като достигнах дверите, преди затворени за мене, без труд влязох вътре, в светата църква, и се удостоих да видя Животворящото Дърво, проумях Божиите тайни и разбрах, че Бог не отхвърля каещите се. Припаднах на земята, поклоних се на Светия Кръст и с трепет го целунах.

След това пак отидох при иконата на моята Застъпница - Света Богородица; като преклоних колене пред нейния свят лик, така се помолих:

25. "О, Ти, Боголюбива Владичице, Ти не се погнуси от молитвата на мен, недостойната и грешната и прояви към мен голямото си човеколюбие. Аз видях Господнята слава, аз, блудницата, недостойна да я зърна! Слава на Бога, Който заради Теб приема покаянието на грешните! Това е всичко, което аз, грешницата, мога да си помисля и да изкажа с думи. Сега, Владичице, е вече време да изпълня обещаното, когато те призовавах за поръчителка. Напътствай ме според твоята воля и научи ме как да довърша спасението си по пътя на покаянието."

Тогава чух, като че отдалече, глас: "Ако преминеш през река Йордан, ще намериш за себе си пълно успокоение."

Изслушах тези думи с вярата, че са казани за мен, и през сълзи възкликнах към иконата на Света Богородица: "О, Госпожо, Владичице Богородице, не позволявай да погубя душата си!"

Така излязох от църковния притвор и тръгнах бързо напред. 

26. По пътя някой ми даде три монети с думите: "Вземи, майко моя."

Аз взех монетите, купих с тях три хляба и попитах продавача къде е пътят към река Йордан. Като разбрах коя врата води в тази посока, тръгнах забързана, проливайки сълзи. Тъй прекарах целия ден в път, питайки тези, които срещах, и в третия час на деня, в който се удостоих да зърна Светия Кръст Христов, вече по залез слънце, стигнах до църквата на свети Йоан Предтеча край река Йордан. Помолих се там, после слязох до реката и умих лицето и ръцете си във водите на тази свята река. Върнах се в църквата и се причастих с Пречистите и Животворящи Христови Тайни. След това изядох половината от единия хляб, пийнах вода от Йордан и заспах. На сутринта, като намерих малка лодчица, аз се прехвърлих на другия бряг и отново се обърнах към своята Ръководителка Богородица с молитва да ме насочи накъдето ѝ бъде угодно на нея.

Тъй се установих в пустинята, където до ден днешен се скитам, очаквайки Бог да ми даде спасение от душевните и телесните страдания.

27. Тогава Зосима я попитал: "А колко години, майко, изминаха, откакто ти се засели в тази пустиня?"

А тя рече: "Мисля,  че изминаха 47 години, откакто напуснах Светия град."

Зосима я попитал пак: "А с какво се хранеше?"

Тя рекла: "Като преминах река Йордан имах два хляба и половина; те изсъхнаха, станаха като каменни и няколко години вкусвах по малко от тях."

Зосима пак попитал: "Как можа да преживееш благополучно толкова време, без да те смути никаква съблазън?"

А тя отвърнала: "Страхувам се да отговоря на въпроса ти, отче Зосима. Ако започна да си припомням бедите, претърпени от помислите, които ме измъчваха, боя се да не би отново да ме осквернят."

И рекъл ѝ Зосима: "Не пропускай нищо от твоя разказ, затова и те питам, за да разбера всички подробности от живота ти."

28. Тогава тя му казала: "Повярвай ми, отче Зосима, 17 години преживях сред тази пустиня в борба със своите безумни страсти, като с диви зверове. Когато се наканех да хапна нещо, сещах се за месата и виното, които ядях в Египет; искаше ми се да пийна от любимото си вино. В света много вино пиех, а тук нямаше и вода; изнемогвах от жажда и страшно се измъчвах. Понякога у мен се появяваше желание да пея блудните песни, с които бях свикнала, и това много ме смущаваше. Тогава започвах да проливам сълзи, биех се в гърдите и си припомнях обещанията, които бях дала, когато тръгнах към пустинята. Заставах мислено пред иконата на своята Поръчителка, Пресвета Богородица, и с плач я умолявах да прогони от мен мислите, които смущаваха душата ми. Дълго плачех така и силно се биех в гърдите, докато накрая една чудна светлина ме осияваше и ме озаряваше със спокойствие и тишина.. 

29. Как да ти призная, отче, за блудните желания, които ме обземаха? Прости ми, отче. Огънят на страстта пламваше в мен и ме изгаряше, подтиквайки ме към похот. Когато ме налиташе тази съблазън, аз се хвърлях на земята, обляна в сълзи, като си представях, че пред мен стои самата моя Застъпница, осъжда престъплението ми и ме заплашва с тежки мъки. Дни и нощи не ставах от земята, докато не ме озареше онази светлина, за да прогони мислите, които ме смущаваха. Тогава въздигах очи към своята Поръчителка, като горещо я молех да ми помогне в моето страдание сред пустинята, и наистина получавах помощ и ръководство в покаянието. Така прекарах 17 години в постоянни мъки. А оттогава и досега Света Богородица във всичко ми помага и ме ръководи."

30. Зосима я попитал: "Нима нямаше нужда от храна и от дрехи?"

А тя отвърнала: "Като свършиха хлябовете, 17 години се хранех с растения; дрехите, които бяха на мен, когато преминах река Йордан, изтляха от старост и аз много пострадах, изнемогвайки лете от жега, зиме от студ. Много пъти падах без дъх на земята и дълго лежах така, измъчвана от безброй телесни и душевни несгоди. Но оттогава до ден-днешен Божията сила във всичко е преобразила моята грешна душа и смиреното ми тяло, та аз само си припомням предишните лишения, като намирам за себе си неизчерпаема храна в надеждата за спасение: храня се и се завивам с всесилното Божие слово, защото "не само с хляб ще живее човек"! А като нямат дрехи, в скалите ще се скрият, свалилите от себе си покривалата на греха."

31. Като чул, че тя споменава думи на Свещеното Писание - от Моисей, пророците и Псалтира, Зосима я попитал дали е изучавала псалмите и другите книги.

Тя му отвърнала с усмивка: "Не си мисли, че след като преминах река Йордан, съм виждала някой друг човек, освен тебе: даже звяр не се е мяркал, нито някое животно. И никога не съм се учила на книга, и никога, от ничии уста не съм чувала да се четат псалми, но "словото Божие е живо и действено" (Евр. 4:12) и учи на разум човеците. Заклевам те във Въплътеното Божие Слово: моли се за мене, блудницата."

Така казала тя. Старецът се хвърлил в краката ѝ със сълзи и възкликнал: "Благословен Бог, Който върши дивни и славни дела! Благословен Бог, Който ми показа как награждава Той онези, които Му се боят!"

32.  Тя не допуснала старецът да ѝ се поклони, а казала: "Заклевам те, отче свети, в Иисус Христос, Бога, нашия Спасител, на никого не разказвай това, което чу от мене, докато Бог не ме вземе от земята. А сега - иди си с миром. След една година отново ще ме видиш, ако Божията благодат ни съхрани. Но направи, за Бога, това, за което ще те помоля: през поста догодина не преминавай през Йордан, както вие правите обикновено в манастира."

Почудил се Зосима, че тя споменава манастирския устав и нищичко не успял да промълви, освен: "Слава на Бога, Който награждава любещите Го!"

Тя продължила: "Та ти, свети отче, остани си в манастира, както аз ти казвам, защото дори и да поискаш, няма да можеш да излезеш. А на Свети Велики Четвъртък, в деня на Тайната Христова Вечеря, вземи в свят, подобаващ за това съсъд, Животворящите Тяло и Кръв и ела край селището на брега на Йордан и там ме почакай, за да се причастя с Животворящите Дарове. Защото, откакто преди да премина Йордан се причастих в църквата на свети Йоан Предтеча, до ден-днешен не съм вкусвала Светите Дарове и сега от все сърце жадувам. Ти не забравяй моята молба, но непременно донеси Животворящите Божествени Тайни в същия оня час, когато Господ е направил учениците Си причастници на Своята Божествена Вечеря. А на авва Йоан, игумена на манастира, където ти живееш, кажи: "Огледай себе си и братята, много неща трябва да поправите. Но не му го казвай сега, а когато Бог те научи. Моли се за мен."

След тези думи тя отново изпросила молитвите на стареца и се отдалечила навътре в пустинята. Зосима, като се поклонил до земята и целунал за слава Божия мястото, където били стъпките ѝ, тръгнал обратно, хвалейки и благославяйки Христа, нашия Бог. Прекосил пустинята и достигнал манастира в деня, когато там обикновено се завръщали братята. 

33. За онова, което бил видял, си замълчал, понеже не смеел да разказва, но в душата си молел Бога да му даде отново случай да зърне скъпото лице на подвижницата. С болка гледал как дълго се точи годината и му се искало времето да премине като един ден.

Когато дошла първата неделя на Великия пост, всички братя според обичая на манастирския устав, след като се помолили, с пеене излезли в пустинята. Само Зосима, тежко болен, бил принуден да остане в обителта. Тогава си спомнил той думите на преподобната: "Дори и да поискаш, ще ти бъде невъзможно да излезеш." Зосима скоро се поправил от болестта и останал в манастира.

34. А когато братята се върнали и наближил денят на Тайната Вечеря, старецът направил всичко така, както му било поръчано: поставил в малка чаша Пречистите Тяло и Кръв на Христа, нашия Бог, и след това, като взел в кошничка няколко сушени смокини и фурми и малко накисната във вода пшеница, късно вечерта излязъл от обителта и седнал на брега на Йордан, очаквайки да дойде преподобната. Светицата дълго не идвала, но Зосима не свеждал очи и неуморно се взирал към пустинята, очаквайки да види онова, което тъй силно желаел. "Може би съм недостоен - мислел си старецът - да дойде тя при мен, или пък вече е идвала, и като не ме е намерила, се е върнала обратно." От тези мисли той се просълзил, въздъхнал и като вдигнал очи към небето, започнал да се моли: "Не ме лишавай, Владико, да зърна отново лицето, което ме удостои да видя! Нека да не си тръгна оттука посрамен, под бремето на греховете, които ме изобличават."

Подир това пък друга мисъл го смутила: "Тя дори и да стигне до Йордан, няма лодка, как ще премине, за да дойде при мен, недостойния? Уви, аз, грешният, с право съм лишен от щастието да я видя!"

35. Така си мислел старецът, а преподобната вече приближавала реката. Като я видял, Зосима с радост станал и благодарил на Бога. Все още го измъчвала мисълта, че тя не ще може да премине през река Йордан, когато видял как тя, озарена от светлината на луната, прекръстила реката, стъпила от брега във водата и тръгнала по нея като по твърда земя. Виждайки това, удивеният Зосима понечил да ѝ се поклони, но тя, която още вървяла по водата, му забранила, като възкликнала: "Какво правиш, авва! Та ти си свещеник и носиш Божествените Тайни!"

Старецът я послушал, а преподобната вече на брега и го помолила за благословение. Обхванат от ужас, поради чудото, което видял, той възкликнал: "Наистина изпълнява Бог обещанието Си, че Нему ще се уподобят очистилите себе си според своите сили! Слава на Тебе, Христе Боже Наш, Който ми показа чрез Своята рабиня колко далеч съм аз от съвършенството!"

Тя го помолила помолила да прочетат Отче наш. След молитвата се причастила с Пречистите и Животворящи Христови Тайни и по монашеския обичай целунала стареца, след което въздъхнала и произнесла със сълзи: "Сега отпускаш Твоята рабиня, Владико, според думата Си, с миром, защото видяха очите ми Твоето спасение."

36. Обръщайки се към Зосима, тя рекла: "Авва, умолявам те, не отказвай да изпълниш още едно мое желание: сега си отиди в манастира, а другата година ела при онзи същия поток, където преди беседва с мен. Ела, заради Бога, и отново ще ме видиш. Тъй иска Бог."

Старецът ѝ отвърнал: "Ако би било възможно - аз бих се радвал винаги да следвам подир тебе и да гледам твоето светло лице. Но моля те, изпълни и моето желание: вкуси малко от храната, която съм ти донесъл." И той показал какво носи в кошничката. Светицата докоснала с крайчетата на пръстите си пшеницата, взела три зърна и като ги поднесла към устата си, рекла: "Това е достатъчно: благодатта на духовната храна, която пази душата неосквернена, ще ме насити. Отново те моля, отче свети, моли се за мене на Господа, и мене, грешната поменавай."

Старецът ѝ се поклонил до земята и изпросил нейните молитви за църквата, за царете и за него самия. След това се простил с нея, ридаейки, защото не смеел повече да я задържа. Дори и да искал, нямал сили да я спре. А тя отново осенила с Кръстния знак реката и както преди преминала като по сухо през реката. 

А старецът се завърнал в обителта, изпълнен с радост и страх; упреквал се само, че не е узнал името на преподобната, но се надявал на другата година да го разбере.

37. Още една година изминала. Зосима отново тръгнал през пустинята, изпълнявайки манастирския обичай, и се насочил забързан към мястото на чудесното видение. Той прекосил цялата пустиня, разпознал по някои признаци търсеното място, и започнал внимателно да се оглежда на всички страни, като опитен ловец, който търси богат улов. Но като не виждал никой да се приближава към него, облян в сълзи, вдигнал очи към небето и започнал да се моли: "Господи, покажи ми Твоето съкровище, което си скрил в пустинята, покажи ми светата праведница, този ангел в плът, с когото целият свят не е достоен да се сравни!"

Докато изрекъл тази молитва, старецът стигнал мястото на потока и съзрял на източния бряг преподобната - тя лежала мъртва. Ръцете ѝ били скръстени както подобава, лицето ѝ - обърнато към изгряващото слънце. Той дотичал до нея, и като паднал при нозете ѝ, благоговейно ги целунал и оросил със сълзи. 

38. Зосима дълго плакал, а после, след като прочел установените за погребение псалми и молитви, се замислил дали може да погребе тялото на преподобната, дали на нея това ще ѝ бъде угодно. Тогава видял до главата на блажената следния надпис, нарисуван на земята: "Погреби, авва Зосима, тялото на смирената Мария на това място, отдай праха на прахта. Моли Бога за мен, представилата се през месец април, в първия ден, в нощта на спасителните Страсти Христови, след причастяването с Божествените Тайни."

Като прочел надписа, старецът най-напред си помислил кой ли е могъл да го изрисува: светицата - както самата тя му била казала - не умеела да пише. Зарадван, че е узнал името на преподобната, той разбрал, че след като я причастил на брега на Йордан, тя за един час е достигнала до мястото на своята кончина, до което той достигал с мъка за двадесетина дни път, и веднага е предала душата си на Бога.

39. Зосима славел Бога и облян в сълзи тялото ѝ и рекъл: "Време е вече да изпълня заповедта ти, но как ли аз, горкият, ще изкопая яма, без никакво оръдие в ръцете си?"

Видял захвърлено в пустинята парче дърво, взел го и започнал да копае. Сухата земя не се поддавала на усилията на стареца, той се обливал в пот, но не можел нищо да направи.

Изведнъж, като повдигнал очи, съзрял огромен лъв, който стоял до тялото на преподобната и ближел краката ѝ. Старецът се ужасил при вида на звяра, като си спомнил и думите на светицата, че никога не е виждала зверове. Той се прекръстил, за да се увери, че силата на починалата светица ще го запази. Лъвът започнал тихо да се приближава към стареца и нежно, като че с любов, го гледал. Тогава Зосима рекъл на звяра: "Великата подвижница ми е заповядала да погреба тялото ѝ, но аз съм стар и не мога да изкопая гроба. Нямам и с какво да копая, а обителта е далече, не мога лесно да донеса нещо оттам. Изкопай с ноктите си гроба, а аз ще погреба тялото на преподобната."

40. Лъвът сякаш разбрал думите му и с предните си лапи изкопал яма, достатъчна за погребение. Старецът отново облял със сълзи нозете на преподобната, просейки нейните молитви за целия свят, и покрил тялото ѝ с пръст. Светицата била почти гола - старата, изпокъсана одежда, която Зосима ѝ хвърлил при първата им среща, едва прикривала тялото ѝ... След това и двамата се отдалечили: лъвът, кротък като агне - навътре в пустинята, а Зосима - към своята обител, благославяйки и прославяйки Христа, нашия Бог.

Като се върнал в манастира, без да скрива нищо от онова, което видял и чул, разказал на всички монаси за преподобната Мария. Всички се удивили от Божието величие и решили със страх, вяра и любов да почитат паметта на преподобната и да празнуват деня на нейното преставяне.

Игуменът Йоан, както казала на авва Зосима преподобната Мария, намерил някои неизправности в манастира и с Божията помощ ги отстранил. А свети Зосима след дълъг, почти стогодишен живот, завършил своето земно съществуване и преминал във вечния живот, при Бога. Неговия разказ за преподобната Мария монасите от този манастир предавали устно един на друг за общо поучение.

А пък аз - като чух разказа, записах го. Не зная, може би и някой друг, по-добре осведомен, вече да е записал житието на преподобната, но аз, доколкото можах, записах всичко, излагайки самата истина. Бог, Който върши дивни чудеса и щедро обдарява онези, които се обръщат към Него с вяра, да награди всички, които потърсят за себе си поука в тази повест - и тези, които я слушат, и тези, които четат, и проявилите усърдие да я препишат - и да им даде участта на блажената Мария заедно с всички, които някога са Му угодили с благочестивите си мисли и трудове.

Да въздадем и ние слава Богу, на Вечния Цар, а Той да ни даде Своята милост в Деня на съда, заради Иисуса Христа, нашият Господ, Комуто подобава слава, чест и поклонение, с Отца и Пресветия и Животворящ Дух, сега и винаги и през всички времена. Амин.

АВТОРСКО ПРАВО

Обръщам се към посетителите на блога, ако някоя публикация Ви хареса, споделете я. При копиране, моля, цитирайте автора и източника-http://gbabulkova.blogspot.com Съдържанието в блога е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без мое разрешение е забранено.

Популярни публикации