Истинското му име е Светозар/Светлозар Акендиев Димитров. Неговият родов корен
дълбоко е враснал в земята на Българския Северозапад, макар че този свят
мъж се ражда в Русе на 11 януари 1905 година. Най-известният му псевдоним е Змей Горянин. За тези, които не знаят, той е автор на повече от 50 книги - повести и разкази - значителна част за деца и юноши, стихосбирки, епиграми. През 1944–1945г. Змей Горянин е обвинен от Народния съд във "великобългарски шовинизъм", поради интереса си към българската история, който расте покрай издирването на материали за художествените му творби. Осъден на една година затвор, но и на пълно заличаване от литературния живот, творбите му са иззети от обществените библиотеки. Когато на 13 декември 1945 г. излиза от затвора, неговите „идейни
наставници” Георги Караславов, Христо Радевски и Младен Исаев няколко
пъти му предлагат да се разкае публично, за да бъде реабилитиран. Той
отказва. Прочетете- Змей Горянин под прицела на Държавна сигурност Никога не пада духом, нито се озлобява, а приема всичко със смирение,
не отвръщайки никога на насилието по какъвто и да било начин. Авторът намира утешение в малката обител "Седемте престола", сгушена в Стара планина, близо до Елисейна, където в продължение на 7 години до смъртта си е доброволен заточеник. Умира на 25 август 1958 година. Сред буйната зеленина на манастирските покои се гуши малко паметниче с надпис:
“Змей Горянин 1905–1958
Душата ми копней за тишина
сърцето ми тупти безспир за мир
зове ме горда Стара планина
и сгушения в нея манастир – 1953”
На гърба е записано истинското име – Светозар Димитров.
В манастира създава своето голямо поетично творчество, една малка част от него успява да публикува в „Църковен вестник“ и „Духовна култура“. От тези стихотворения е създадена стихосбирката "ЧАСОВЕ"- прости песни оригинал
„Знам, че съм писател и поет по Божие вдъхновение и по призвание. Знам добре това. Но какъв е творческият ми ръст, това само времето ще отмери.“, пише в дневника си Светозар Димитров в последната година от живота си.
“Змей Горянин 1905–1958
Душата ми копней за тишина
сърцето ми тупти безспир за мир
зове ме горда Стара планина
и сгушения в нея манастир – 1953”
На гърба е записано истинското име – Светозар Димитров.
В манастира създава своето голямо поетично творчество, една малка част от него успява да публикува в „Църковен вестник“ и „Духовна култура“. От тези стихотворения е създадена стихосбирката "ЧАСОВЕ"- прости песни оригинал
„Знам, че съм писател и поет по Божие вдъхновение и по призвание. Знам добре това. Но какъв е творческият ми ръст, това само времето ще отмери.“, пише в дневника си Светозар Димитров в последната година от живота си.
2 коментара:
Оставам приятно учуден от многото, събрани на едно място творби на ЗмейГорянин! Поздравявам Ви за положения труд! Успех!
Тук е страницата, посветена на неговото творчество- ЗМЕЙ ГОРЯНИН- НЕЗАБРАВИМИ ТВОРБИ Качвам постоянно негови произведения..
Публикуване на коментар