Истинското му име е Светозар Акендиев Димитров. Неговият родов корен
дълбоко е враснал в земята на Българския Северозапад, макар че този свят
мъж се ражда в Русе на 11 януари 1905 година. Най-известният му псевдоним е Змей Горянин. За тези, които не знаят, той е автор на повече от 50 книги - повести и разкази - значителна част за деца и юноши, стихосбирки, епиграми. През 1944–1945г. Змей Горянин е обвинен от Народния съд във "великобългарски шовинизъм", поради интереса си към българската история, който расте покрай издирването на материали за художествените му творби. Осъден на една година затвор, но и на пълно заличаване от литературния живот, творбите му са иззети от обществените библиотеки.
Когато на 13 декември 1945 г. излиза от затвора, неговите „идейни наставници” Георги Караславов, Христо Радевски и Младен Исаев няколко пъти му предлагат да се разкае публично, за да бъде реабилитиран. Той отказва. Никога не пада духом, нито се озлобява, а приема всичко със смирение, не отвръщайки никога на насилието по какъвто и да било начин. Авторът намира утешение в малката обител "Седемте престола", сгушена в Стара планина, близо до Елисейна, където в продължение на 7 години до смъртта си е доброволен заточеник. Умира на 25 август 1958 година (при неизяснени обстоятелства – Ю.Й.). Повече информация
Сред буйната зеленина на манастирските покои се гуши малко паметниче с надпис:
“Змей Горянин 1905–1958
Душата ми копней за тишина
сърцето ми тупти безспир за мир
зове ме горда Стара планина
и сгушения в нея манастир – 1953”
На гърба е записано истинското име – Светозар Димитров.
В манастира създава своето голямо поетично творчество, една малка част от него успява да публикува в „Църковен вестник“ и „Духовна култура“. От тези стихотворения е създадена стихосбирката "ЧАСОВЕ"- прости песни оригинал
„Знам, че съм писател и поет по Божие вдъхновение и по призвание. Знам добре това. Но какъв е творческият ми ръст, това само времето ще отмери.“, пише в дневника си Светозар Димитров в последната година от живота си.
Когато на 13 декември 1945 г. излиза от затвора, неговите „идейни наставници” Георги Караславов, Христо Радевски и Младен Исаев няколко пъти му предлагат да се разкае публично, за да бъде реабилитиран. Той отказва. Никога не пада духом, нито се озлобява, а приема всичко със смирение, не отвръщайки никога на насилието по какъвто и да било начин. Авторът намира утешение в малката обител "Седемте престола", сгушена в Стара планина, близо до Елисейна, където в продължение на 7 години до смъртта си е доброволен заточеник. Умира на 25 август 1958 година (при неизяснени обстоятелства – Ю.Й.). Повече информация
Сред буйната зеленина на манастирските покои се гуши малко паметниче с надпис:
“Змей Горянин 1905–1958
Душата ми копней за тишина
сърцето ми тупти безспир за мир
зове ме горда Стара планина
и сгушения в нея манастир – 1953”
На гърба е записано истинското име – Светозар Димитров.
В манастира създава своето голямо поетично творчество, една малка част от него успява да публикува в „Църковен вестник“ и „Духовна култура“. От тези стихотворения е създадена стихосбирката "ЧАСОВЕ"- прости песни оригинал
„Знам, че съм писател и поет по Божие вдъхновение и по призвание. Знам добре това. Но какъв е творческият ми ръст, това само времето ще отмери.“, пише в дневника си Светозар Димитров в последната година от живота си.
СПАСИТЕЛНАТА ИСКРА- Един разказ за народния будител Паисий Хилендарски, написан от Змей Горянин в Деня на народните будители-1942г. оригинал
на съвременен български език-pdf
В ОСВОБОДЕНАТА ЗЕМЯ НА ДОБРОТИЧ- 1940 г. в pdf
В ОСВОБОДЕНА ДОБРУДЖА- пътни бележки, 1941 г. оригинал
на съвременен български език- pdf
На Ножот /страница из войнишкия ми дневник/- 1941 г. ръкопис в pdf
СВЕТИЛНИЦИ НА БЪЛГАРЩИНАТА- 1942 г. ръкопис в pdf
БАЩА- разказ, 1942/43 г. ръкопис в pdf
БОЖИЕ ЗНАМЕНИЕ- разказ, 1942/43 г.
ПРОГЛЕДНАЛ- разказ за Априлското въстание
ЗАСЛУЖИЛА НАГРАДА- разказ във в. "Весела дружина"- 1942 г.
БОГАТИЯТ ПРОСЯК- 1942 г.
МАЙКА- разказ за Баба Тонка
ВЕЛИКО ТЪРНОВО В СЯНКАТА НА ВЕКОВЕТЕ- сказка, изнесена от писателя Змей Горянин на 20 март 1939 г. във В. Търново
НИЙ УМРЯХМЕ-ДА ЖИВЕЙ НАРОДА- историческа повест за Велчовата завера оригинал
на съвременен български език-pdf
ЗВЕЗДА КЕРВАНДЖИЙКА- историческа повест за хаджи Минчо от Търново оригинал
на съвременен български език-pdf
на съвременен български език-pdf
В ОСВОБОДЕНАТА ЗЕМЯ НА ДОБРОТИЧ- 1940 г. в pdf
В ОСВОБОДЕНА ДОБРУДЖА- пътни бележки, 1941 г. оригинал
на съвременен български език- pdf
На Ножот /страница из войнишкия ми дневник/- 1941 г. ръкопис в pdf
СВЕТИЛНИЦИ НА БЪЛГАРЩИНАТА- 1942 г. ръкопис в pdf
БАЩА- разказ, 1942/43 г. ръкопис в pdf
БОЖИЕ ЗНАМЕНИЕ- разказ, 1942/43 г.
ПРОГЛЕДНАЛ- разказ за Априлското въстание
ЗАСЛУЖИЛА НАГРАДА- разказ във в. "Весела дружина"- 1942 г.
БОГАТИЯТ ПРОСЯК- 1942 г.
МАЙКА- разказ за Баба Тонка
ВЕЛИКО ТЪРНОВО В СЯНКАТА НА ВЕКОВЕТЕ- сказка, изнесена от писателя Змей Горянин на 20 март 1939 г. във В. Търново
НИЙ УМРЯХМЕ-ДА ЖИВЕЙ НАРОДА- историческа повест за Велчовата завера оригинал
на съвременен български език-pdf
ЗВЕЗДА КЕРВАНДЖИЙКА- историческа повест за хаджи Минчо от Търново оригинал
на съвременен български език-pdf
НАЙ-МАЛКИЯТ УЧИТЕЛ- разказ за Бачо Киро
Героизмът на българското население в борбата му за свобода е разработен в трилогията „Дунавът тече“, „Силата на робите“, „Утолена жажда“, където личности и събития от родния му град Русе също намират своето място.
Героизмът на българското население в борбата му за свобода е разработен в трилогията „Дунавът тече“, „Силата на робите“, „Утолена жажда“, където личности и събития от родния му град Русе също намират своето място.
1.ДУНАВЪТ ТЕЧЕ- исторически роман
3. УТОЛЕНА ЖАЖДА- исторически роман
Той е съавтор с архимандрит Серафим и Борислав Бодър на "Надгробен плач" или Опело Христово, което се пее вечерта на разпети петък.
ПРЕДАВАМ ТИ ПОПА- един поучителен разказ на Змей Горянин, публикуван в сп. „Християнче”, ноември, 1946 г.
Стихове из „МАЙЧИНА ВЯРА”
От затвора- 19 ноември 1945
ПРЕДАВАМ ТИ ПОПА- един поучителен разказ на Змей Горянин, публикуван в сп. „Християнче”, ноември, 1946 г.
ЛЕГЕНДА ЗА ЧЕРВЕНОТО ЯЙЦЕ- публикувана в класическото издание за комикси "Илюстровано четиво"-1941-42 г.
Стихове из „МАЙЧИНА ВЯРА”
От затвора- 19 ноември 1945
СИНИЯТ ЧАС - написан в Софийския централен затвор-1945 г.
"Безсъници" - оригинален ръкопис - 1945, писан от Софийски централ. затвор.
"Безсъници" - оригинален ръкопис - 1945, писан от Софийски централ. затвор.
1952 г.- ръкописи
Из "КОНДИКА НА СВЕТАТА БАЧКОВСКА СТАВРОПИГИАЛНА ОБИТЕЛ" от Змей Горянин
Прочетете: Добрият чичо Змей, пазителят на националната памет и вяра
Регионална библиотека “Любен Каравелов”- Русе има специален сайт, посветен на неговото творчество.
Следете публикациите на страницата, посветена на неговото творчество- Змей Горянин- незабравими творбиРегионална библиотека “Любен Каравелов”- Русе има специален сайт, посветен на неговото творчество.
Използване на сканираните книги в pdf файл от други сайтове може само с изрично разрешение и като се посочи източникът им. https://gbabulkova.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар