ЗАБРАВЕНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ЗМЕЙ ГОРЯНИН

Истинското му име е Светлозар Акендиев Димитров. Неговият родов корен дълбоко е враснал в земята на Българския Северозапад, макар че този свят мъж се ражда в Русе на 11 януари 1905 година. Най-известният му псевдоним е Змей Горянин. За тези, които не знаят, той е автор на повече от 50 книги - повести и разкази - значителна част за деца и юноши, стихосбирки, епиграми. През 1944–1945г. Змей Горянин е обвинен от Народния съд във "великобългарски шовинизъм", поради интереса си към българската история, който расте покрай издирването на материали за художествените му творби. Осъден на една година затвор, но и на пълно заличаване от литературния живот, творбите му са иззети от обществените библиотеки. Авторът намира утешение в малката обител "Седемте престола", сгушена в Стара планина, близо до Елисейна, където в продължение на 7 години до смъртта си е доброволен заточеник. Умира на 25 август 1958 година (при неизяснени обстоятелства – Ю.Й.). Сред буйната зеленина на манастирските покои се гуши малко паметниче с надпис:
“Змей Горянин 1905–1958
Душата ми копней за тишина
сърцето ми тупти безспир за мир
зове ме горда Стара планина
и сгушения в нея манастир – 1953”
На гърба е записано истинското име – Светлозар Димитров. 

Той е съавтор с архимандрит Серафим и Борислав Бодър на "Надгробен плач" или Опело Христово, което се пее вечерта на разпети петък. 

СПАСИТЕЛНАТА ИСКРА- Един разказ за народния будител Паисий Хилендарски, написан от Змей Горянин в Деня на народните будители-1942г. оригинал

ПРЕДАВАМ ТИ ПОПА- един поучителен разказ на Змей Горянин, публикуван в сп. „Християнче”, ноември, 1946 г.

Стихове: 
ВИДЯХ ХРИСТА
АКО ЛИ НЯКОГА...
НА НИВАТА
ЗА СМЪРТТА
ЗА ЖИВОТА