ПРАВОСЛАВНА БИБЛИОТЕКА: Мисионерството в днешно време

Епископ Амвросий, в света Адриан Беърд, е роден в Лондон през 1949 г. и произхожда от стар аристократичен род. Завършил е Уинчестърския колеж, най-древния във Великобритания. След това изучава История на изкуството в Лондонския Университет, където продължава следдипломната си специализация, работейки там едновременно като преподавател и библиотекар. Владеещ добре класическите езици, той с интерес чете творенията на светите Отци в оригинал. Двадесетгодишен, при едно свое пътуване до Света гора, той отблизо се запознава със светата Православна вяра и монашеския живот и наскоро след това приема православно кръщение. Ерудираният младеж успява бързо да прецени сложната обществено-историческа обстановка, в която се намира в наши дни Светото Православие, разбира антиправославния дух на икуменизма и свързаната с него календарна реформа. Дълбочината на вярата и жаждата му за спасение го карат да откликне на Божия зов и да напусне светския живот, който му обещавал всякакви почести и материални блага. Така през 1973 г. той се отправя към манастира "Свв. Киприан и Иустина" край Атина, привличан от високите монашески добродетели и мъдрост на неговия предстоятел, с когото вече имал духовна връзка.

"Истинският живот започна за мен преди 20 години, с постъпването ми в монастира - разказва епископ Амвросий в своето първо епископско слово. Онова, което е било преди постъпването ми в обителта, може би има някакъв исторически смисъл, но не представлява интерес. Впрочем, когато през 1973 г., на 24- годишна възраст, постъпих в монастирското братство, то наброяваше седем души, начело с високопреподобния архимандрит Киприан. С носталгия си спомням за тези дни, както може би, и другите братя. Тогава в монастира цареше пълно безмълвие, имахме тясна връзка с духовния ни старец и водехме един по-суров живот, без електричество и отопление. По-късно, след епископската хиротония на нашия Високопреосвещен отец, когато според Евангелската притча светилото бе поставено на светилника (Мат. 5:15), монастирът ни навлезе в друг стадий на развитие. Тогава ние, монасите, загубихме, но доколкото светът придоби това, от което ние се лишихме, т.е. доколкото придоби духовната полза от общението с нашия старец, то трябва да се радваме и утешаваме. Няколко години след постъпването ми в монастира, по послушание, бях принуден да приема дяконски, а после и свещенически чин. Това стана против желанието ми, но съгласно монашеските си обети аз бях задължен да пречупя собствената си воля." Така високообразованият и ползуващ 8 езика йеромонах Амвросий се включва активно в помощ на своя любим духовен отец - Високопреосвещения митрополит Киприан, както в неговата обширна мисионерска дейност в Америка, Африка и Западна Европа, така и при опитите му да установи връзка с ревнителите на чистото Православие в Румъния и България, намиращи се тогава в изолация поради тоталитарния режим. "За тези цели - разказва епископ Амвросий - съм посещавал следните страни: Румъния и България - безброй пъти, Италия и Кения - по 7 пъти, Швеция - 6 пъти, Америка, Германия и Франция - по 3 пъти, също Унгария, Канада, Норвегия и Русия, а вероятно и други страни, за които съм забравил."

Смирен и скромен, той отговорно и незабележимо изпълнява своите мисии и бърза да се върне в своята любима обител сред благодатната атмосфера на едно истинско православно монашество, жив пример на древни иночески добродетели. Йеромонах Амвросий е винаги приветлив, самопожертвователен и послушен - монашеството е негова светиня. На 8/21 януари 1993 г. той е призван към ново служение на Св. Църква. В монастира "Свв. Киприан и Иустина" архимандрит Амвросий получава архиерейска хиротония, в която участвува и българският новопосветен тогава Триадицки епископ Фотий. Показателно е неговото първо епископско слово, произнесено след хиротонията му, в което, обръщайки се към Високопреосвещения митрополит Киприан и останалите присъствуващи там архиереи, той казва: "Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти" (Мат. 26:39). Тия думи на Господа, изречени в Гетсиманската градина, са първите, които идват в ума на човек, намиращ се в моето положение. И Господ ми е свидетел, че говоря истината. Бремето, което възлагате, Високопреосвещени отче и свети архиереи, върху моите немощни рамене, е наистина голямо и страшно. След като толкова години непрекъснато се намирам до Вас, знам добре, че архиерейството означава мъченичество и съвършена саможертва за благото на Църквата. «Добрият пастир полага душата си за овците» (Йоан. 10:11). В този смисъл и Апостолът възкликва: «...желае ли някой епископство, добро нещо желае» (1 Тим. 3:1), т.е. желае мъченичество заради Христа. Затова молете се да ме укрепи Бог в това мъченическо служение, тъй като само от послушание и като монах съм принуден да приема призоваването си към него." Нека и ние се помолим Господ да излее изобилни благодатни дарове над този истински любител на равноангелния монашески живот и усърден труженик на нивата на Светото Православие. Амин.

Интервю на английски език с високопреосвещения Метонски митрополит Амвросий, в което той разказва за месионерските си дейности и споделя много интересни случаи от неговия дългогодишен пастирски опит. В този епизод се говори за обширните му мисионерски дейности и защо евангелизирането е голямо предизвикателство, особено през двадесет и първи век. За неразбиращите английски език може да изберете автоматичен превод на български език от настройките на видеото-

На въпроса: "Можете ли да разкажете една невероятна история за обръщане на хора в православието, митрополит Амвросий разказва следното:

"Бих разказал историята на една малка енория в една от провинциите на Конго, наречена Санкуру, преди 25 години един от нашите свещеници обикалял този район. Влязъл в едно село, където всички били езичници, не християни, имали анимистична вяра. И така той се срещнал с вожда на селото и провел разговор с него и неговото семейство и др. хора. След разговора вождът бил убеден, че Христос е истинският Бог и че трябва да стане християнин и да покръсти семейството си. Другите обаче били много против това. Свещеникът кръстил семейството на вожда и му казал, че след 2-3 месеца ще се върне, за да отслужи литургия, за да се причастят за първи път. И така.. вождът междувременно построил малък параклис, за да може да служи свещеникът като се върне. Постройката била много проста, с тухли от кал и слама отгоре за покрив, както се прави в тези части на света. Между другото местните магьосници и фитишисти, както ги наричат "ганга", се събират и решават да се отърват от вожда и неговият Бог. Започват да призовават злите сили да пратят светкавици и да изгорят къщата на вожда и параклиса, който е построил.

И там, тази нощ, върху това село наистина падат светкавици и всичко изгаря, освен къщата на вожда и неговия параклис. Наистина всичко наоколо било изгорено и всички били много изумени. Отишли при вожда и той им обяснил много неща за вярата, така че когато свещеникът се върнал цялото село се кръстило и станало една малка енория. Виждаме как Бог говори по странни начини, по такива, които ние изобщо не очакваме..."