На светата Литургия свещеникът предлага от името на народа безкръвна жертва – хляб и вино, по примера и повелята на Христос на Тайната вечеря. След това се моли многократно за слизането на Светия дух „върху нас и върху предложените дарове”, да ги претвори в Тяло и Кръв Христови. За тези, които не вярват в претворяването на хляба и виното, защото има и такива хора, ще свидетелствам лично. Аз имам автоимунно заболяване- глутенова ентеропатия или цьолиакия. Това означава, че не мога да употребявам никакви храни с глутен и имам реакция дори от заразяване с глутен. Глутенът се съдържа във всички пшенични изделия. Имам реакция например от осветената нафора/хляб/, но от светото Причастие, за което много хора си мислят, че съдържа хляб и вино, аз нямам никаква реакция- при условие, че съм силно чувствителна. Това нагледно значи, че хлябът и виното се претворяват в Тяло и Кръв Христови. На всяка Литургия става чудото на Божественото претворяване -предложеният хляб става истинско тяло на Христа, а виното в чашата се претворява в същинска Негова кръв!
Децата ми като малки, когато се разболееха винаги след свето Причастие оздравяваха! Затова майките не трябва да се страхуват да причастяват децата си. При възрастните има друго тайнство, което предхожда светото Причастие и то се нарича- ПОКАЯНИЕ и ИЗПОВЕД. Когато съгрешаваме именно с нашето покаяние ние имаме възможност да умием душата си. Ако покаянието ни е от сърце, то ще е спасително за нашата душа и Причастието ще е за освещаване на душата и тялото ни. Ако обаче покаянието ни е лицемерно, светото Причастие може да бъде за осъждане. Бог допуска това за наше вразумяване.
Страхът, че може човек да се зарази при Причастие ясно показва неверие в спасителната сила на тайнството. Като правило така разсъждават нецърковните и слабо църковните хора, незнаещи нищо за живота на Църквата. Евхаристията е най-великото чудо на земята, извършващо се постоянно, и още едно доказателство за истинността на това чудо е фактът, че литургията не е прекъсвала дори по време на страшните епидемии от чума, холера и други заразни и смъртоносни заболявания.
В Киев през ХVІІІ – началото на ХІХ век служел много известният в града протоиерей Иоан Леванда. Той бил знаменит със своя дар на проповедник, хората специално се събирали да послушат неговите проповеди. Служел в района, наречен Подол. През 1770 г. в града започнала епидемия от чума, която особено силно вилнеела в Подол. Телата на умрелите били извозвани с цели обози. За два месеца в района умрели шест хиляди души. И ето, този свещеник не преставал да служи. Той изповядвал, причастявал, обгрижвал, утешавал своите енориаши, и болестта не го засегнала. И такива случаи има много. Свещенослужителите – дяконите и свещениците – след причастяването на вярващите потребяват останалите свети Дарове. Те са правели това винаги, през всички времена, без да се страхуват, че ще се заразят по време на страшните епидемии.
Митрополит Нестор (Анисимов; 1884-1962), мисионер, когато бил епископ на Камчатка, построил лепрозорий за прокажените и осветил храм в него. След като всички прокажени се причастявали, свещенослужителите потребявали Даровете, и никой от тях не се заразил. Един чиновник подал рапорт до Московския светител Филарет (Дроздов), в който разказал за мъжествената постъпка на един свещеник и поискал да го предложат за награда. Този чиновник станал свидетел на това как при един негов родственик, болен от холера, дошъл свещеникът за напътствие със Светите Тайни. Но болният бил толкова слаб, че не могъл да задържи в устата си частицата от Тялото Христово, и я изплюл на пода. И ето, този свещенослужител, без да се колебае, сам потребил падналата частица. Нито свещениците, нито дяконите, които потребяват Светите Дарове и след това умиват светата Чаша, изпивайки водата, не боледуват по-често, отколкото всички останали хора.
Причастието е начало на вечния живот, казва св. Йоан Шанхайски Чудотворец. Съхранявайки в себе си благодатния дар на Причастието, ние имаме залог и начало на вечния и блажен живот на душата и тялото. Причастието е източник на вечна радост и съзерцаване на славата на възкръсналия Христос.
Съединявайки се духом и телом с Христа в настоящия живот, духом и телом ще бъдем с Него и в бъдещия живот. Благодатните струи на животворящите тайни на Тялото и Кръвта Христови са източник на нашата вечна радост в общението с възкръсналия Христос и съзерцаване на Неговата слава.
Това е писано по време на пандемията от
Грета Костова- Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар