МОНАХ СЕРГИЙ („Отшелника“)

Метох „Орлица“

Из книгата "Скици из Рилската св. обител"- архимандрит Климент Рилец

Мирското му име беше Стоян Русев Стоянов. Роден е на 22 октомври 1893 година в гр. Айтос. Основно образование получил в родния си град. Баща му - Руси Стоянов - се е занимавал със земеделие и е починал на 23 май 1950 г., а майка му - Елена Стойкова - е починала още през 1919 г. След нейната смърт, в същата 1919 г., Стоян отишъл в Преображенския манастир, В. Търновско, където бил приет за послушник. Там той бил постриган в монашеския чин през 1922 г. от Игумена Архимандрит Кирил, при участието на стареца Йеромонах Максим. През 1930 година той вече живеел в една пещера, близо до манастирчето „Св. Стефан“, край Сапарева баня, Станке Димитровско. Игумен на манастира там бил Йеромонах Теодосий, който имаше кошери с пчели. Когато ходихме там, той ни нагости с пресен, тъкмо тогава центрофугиран мед, с извънредно приятен аромат. Там се запознахме и с Монах Сергий и той ни придружи от манастирчето до селото Сапарева баня. Наскоро след това, след някоя и друга година той беше приет за брат на Рилската св. обител. Тук той служеше по постниците и като клисар. По характер беше тих, скромен. Задоволяваше се е постна храна. На баня никога не отиваше. Беше среден на ръст, с немного голяма руса брада и руса сплескана (понеже не я решеше) коса. Живееше в една стая в най-долния етаж на източното, а след това - в най-долния етаж западното крило, близо до Дупнишката порта. Когато теснолинейката прекрати движението си и между манастира и гара Кочериново започнаха да циркулират автобуси, неговата стая беше взета, за да се използва от бюрото за продажба на билети. Килията му беше изцяло затрупана с дърва, които той събираше из гората. В стаята нямаше никакво легло- той спеше някак си седешком между дървата. Обичаше духовното четиво. Постоянно вземаше от манастирската библиотека за прочит славянските жития на Св. Димитрий Ростовски. Като се мъчеше да разбере всичко писано там и някои непонятни нему думи, понякога искаше да му ги преведа и изтълкувам. След това се стремеше да прилага прочетеното в своя живот.

Живееше твърде скромно. Ходеше със стари, закърпени дрехи, макар от манастира да получаваше облекло наравно с другите братя. Вместо обувките, които шиеха за братята, той носеше някакви си сандали, с дебела гума отдолу за пометка. В последните години той имаше „послушанието“ на завеждащ метоха „Орлица“. Веднъж Игуменът, Стобийският Епископ Варлаам, като минавал с леката си кола край този метох се отбил там. Отец Сергий го посрещнал в скъсания си и закърпен на много места подрасник. Дядо Варлаам се възмутил от това и го запитал:

- Имаш ли друг подрасник?

- Имам, Дядо Владико.

- Дай ми тук ножици - наредил Игуменът.

Монахът, без да се сети за какво са му дотрябвали на владиката ножици, му дал една стара ножица. Дядо Варлаам нарязал на бърза ръка стария подрасник на о. Сергий на дребни парчета и му казал: „Ще го хвърлиш в печката!“; и като се качил в колата си, заминал за манастира.

Отец Сергий имаше голяма херния, от която доста страдаше, но операция не искаше да си прави, и изобщо до помощта на лекари и лекарства, изглежда не беше прибягвал никога през живота си. Понякога хернията му излизаше много навън. В такива случаи, за да се приберат навътре червата, той се подлагаше на гладуване, и след известно време червата действително се прибираха навътре и настъпваше подобрение. След национализацията на Рилския манастир, Монах Сергий беше определен да замине за Троянския манастир. Той, обаче, в продължение на няколко месеца намери подслон при някои благочестиви хора в с. Рила, като имаше намерение, при затопляне на времето да се засели някъде на уединено място из Рилската пустиня. Милицията, обаче научила за местопребиваването му и го принудила да замине за Троянския манастир.

През зимата на 1963 г. той се разболял от простата, от която, според констатациите на лекарите страдат 80% от мъжете след 60 годишна възраст. Както и преди, обаче, не искал да се лекува. Но понеже престанал да уринира, то се наложило да се прибегне към лекарска помощ, за да се освободи. Преди да тръгне за болницата, пожелал да се изповяда, да се причасти и да му направят маслосвет. Архимандрит Леонид го изповядал и той се причастил, както и маслосветът му бил направен - от трима свещеници в Троянския манастир. След това го закарали в болницата в гр. Троян. Там хирургът- доктор Матев направил необходимото, но констатирал, че поради забавянето на лекарската помощ, е започнало отравяне на организма. В болницата о. Сергий лежал само два дни. Персоналът на болницата останал с много добри впечатления от неговия кротък и благочестив характер. Когато здравословното състояние на о. Сергий се влошило, доктор Матев, вярващ човек, дошъл да му измери пулса и като видял, че сърцето му вече напълно е отслабнало, и краят му приближава, му казал: „Дядо Сергие, ти вече отиваш в рая!“ Отец Сергий радостно се усмихнал, прекръстил се и казал: „Слава на Бога!“, след което въздъхнал и починал. Смъртта му последвала на 27 ноември 1963 година. Погребан е в Троянския манастир.

Бог да го прости и Царство му Небесно!

Въпреки, че получаваше минимални парични помощи от Рилския и Троянския манастири, но понеже живееше скромно и икономично, като почти нищо не си купуваше, то след смъртта му остана едно сравнително значително спестяване от 3000 лева в Спестовна каса, която сума по закон наследи Троянската св. обител.