Слово, произнесено от светител Серафим Софийски
ПОЗДРАВЯВАМ ви, мои възлюбени в Христа чеда, с приемането на св.
Христови Тайни и с настъпващия светъл празник на Христовото Възкресение.
Днес на Божествената литургия ние вече чухме в евангелското четиво
радостната вест за Христовото Възкресение, която съобщил на жените
мироносици явилият им се ангел. А по-нататък евангелското повествование ни
разказва за явяването на Самия Възкръснал Христос на св. мироносици и
накрая - за Неговото явяване на единадесетте ученици.
Трудно е да си представим каква радост са изпитали св. мироносици и
апостолите от вестта за Христовото Възкресение и от явяването на Самия
Възкръснал Господ. Когато привечер в деня на Своето Възкресение Господ се
явил по пътя за Емаус на двамата Си ученици Лука и Клеопа, след това те
казвали: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и
когато ни обясняваше Писанието (Лука 24:32). При явяването на Възкръсналия
Господ сърцата им горели и се топели от блаженство, и то преди още Той да
им се открие. А какво било блаженството на св. мироносици и на всички
Христови ученици, когато те видели Христа лице в лице като Възкръснал от
мъртвите!
Но това неизказано блаженство от съзерцаването на Възкръсналия Господ не
останало достояние само на св. жени мироносици и апостолите. Поради Своята
велика любов към нас Господ обещал да се явява и на всички Свои
последователи.
Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а
който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се
явя Сам (Йоан 14:21). От тези думи на Христа се вижда кого Той удостоява със
Своето явяване - оногова, който Го обича, т.е. който има Неговите заповеди и
ги спазва.
Как би трябвало винаги да помним тези слова на Господа! Мнозина казват: как
може да обичаме Христа, след като не сме Го видели? Но не с това трябва да
се започне. Явяването на Христа, блаженото Му съзерцаване, е най-голямата
награда за нас, по-голяма от която няма нито на земята, нито на небесата. Но
за да я получим, трябва първо да спазваме Неговите божествени заповеди. А в
приведените Негови думи (Йоан 14:21) Господ дори изисква от нас
предварително да имаме заповедите Му. Какво означава да имаме заповедите
Му? Това означава да имаме тези заповеди в сърцето си като свое най-
скъпоценно съкровище. Ние трябва така да гледаме на Божиите заповеди,
както е гледал на тях божественият Псалмопевец, който казва: Колко са сладки
на гърлото ми Твоите думи! По-сладки от мед на устата ми (Пс. 118:103). Но аз
обичам Твоя закон повече от злато, и то от чисто злато (Пс. 118:127). Блажени,
които пазят откровенията на Бога и от все сърце Го търсят (Пс. 118:2).
Ето, ако
така имаме в сърцето и в ума си Божествените заповеди, то ще ги спазваме
всякога и неотклонно. Тогава Господ и на нас ще се явява като на Свои
истински последователи.
Светата Църква ни дава множество примери от живота на светиите - как
Възкръсналият Господ им се е явявал, както някога на жените мироносици и на
апостолите, изпълвайки сърцата им с неизразимо блаженство. Така Той се
явил и на преданата ученичка и послушница на о. Йоан Кронщадски, игумения
Таисия, като и дал да изпита това райско блаженство.
Разбира се, мои възлюбени в Христа братя и сестри, ние трябва да считаме
себе си недостойни да ни се яви Възкръсналият Спасител. Но трябва да се
стремим към Божиите заповеди като към най-велико съкровище, за да
постигнем райското блаженство дори още тук, на земята. Като гледаме по такъв
начин на спасителните заповеди, нека ги изпълняваме винаги, без всякакъв
компромис. Тогава ще видим в живота си, ако не Самия Възкръснал Господ, то
несъмнено - Неговите велики и неизказани милости. А след смъртта си ще
срещнем лице в лице нашия Господ в цялата Му Божествена слава. И това
лицезрение ще бъде за нас извор на велика радост и безкрайно блаженство в
Небесното Христово царство, с което Господ да сподоби всички ни, заради
Неговата неизказана любов към нас, грешните. Амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар