Из ВТОРО ПОУЧЕНИЕ на св. Козма Етолийски
"Ето, излезе сеяч да сее; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха птици и ги изкълваха. Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. А когато изгря слънце, бидоха попарени, и понеже нямаха корен, изсъхнаха. Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха. Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто. друго шейсет, а друго трийсет. Който има уши да слуша, нека слуша!" пише св. апостол и евангелист Матей в Св. Евангелие (Мат. 13: 3-9).
Имало едно време сеяч. който излязъл от къщи, взел семе и отишъл да сее полята си. И докато сял. някои семена паднали на пътя, други на камък, някои между тръни и други на добра земя. Семето, което паднало на пътя, не израснало, защото земята била твърда, и утъпкана, и дошли птици и ги изяли. Така пътят останал безплоден. Някои семена паднали на каменисто място, където нямало много пръст. Те поникнали, но когато се показало слънцето, те изсъхнали, тъй като нямали дълбоки корени. Това семе също не дало плод. Падналите между тръни също поникнали, но тръните израснали и ги задушили. Семето, което паднало на добра земя, дало плодове, да речем — от засят 1 килограм са пожънати 100 кг. Семето, паднало на по-лоша почва, дало 60, друго пък на още по-лоша почва, дало 30 кг. Струва ми се, че разбрахте тази притча. Но за да я разберете по-добре, ние ще кажем следното, а вие внимателно да изслушате думите на св. Евангелие. Нашият Господ и Бог Иисус Христос има много и различни имена. Той е наричан Бог, Син Божи, Син Човечески, Премъдрост, Живот, Възкресение и Сеяч. Впрочем Господ излязъл от дома Си (сиреч от лоното на Отца) чрез въплътената милост. Синът и Словото Божие слязъл и взел плътта в утробата на нашата Владичица Богородица и Приснодева Мария и станал съвършен Бог и съвършен Човек. Той присъствал всецяло в утробата на Богородица. И изцяло навсякъде. И след като човек, който е Божие създание, може да има ума си изцяло в града и изцяло в дома си, и отново умът му да е изцяло в главата му, не може ли Бог да бъде изцяло на небето и изцяло навсякъде?
И така, братя мои, Господ излезнал от къщата си и взел семе да засее полята си, сърцата на хората. Какво е семето? Св. Евангелие — да вярваш и да се кръстиш в името на Отец, Син и Св. Дух, да имате любов към Бога и към братята си. Какво е пътят? Това е гордият човек, чието сърце е твърдо и утъпкано от светски грижи. Той чува словото, но То не влиза в сърцето му, и демоните идват и го отнасят, и то остава безплодно., т.е. без духовна полза. Скалата е сърцето на човек, който слуша Божието слово и го приема с радост, но има малко благоговение пред Христа и, когато се изкуси, той се отрича от Христа и отива с дявола. Тръните представляват човек, който чува Божието слово и в когото лошите страсти по-късно идват и го заглушават, и който остава безплоден. Добрата земя е човек, който е съвършен, който дава 100, средният човек дава 60 и най-малкият дава 30. Но вие не сте разбрали скрития смисъл на притчата, затова ще ви дам пример за всяка част. Много отдавна имало, еврейски цар на име Манасий, който измъчвал народа си с различни мъчения. Пророците и учителите го съветвали да управлява народа с благост, но той не слушал Божието слово и не се покаял. Какво сторил Бог, като видял зломислещия Манасий? Повдигнал един цар от Изток на война, който го заробил и затворил в казан да го изгори. Какво направил Манасий в котела? Спомнил си всички свои грехове, плакал, молел Бог да го освободи, а той няма повече да съгрешава. Като видял доброто му разположение, Бог чул неговото покаяние, приел сълзите и изпратил ангел да го освободи от тази опасност. По-късно Манасий продал собствеността си, раздавал милостиня и изживял в аскетичен живот остатъка от дните си с пости, добри дела и молитва. Той отишъл в рая и вечното блаженство.
Ако, братя мои, измежду вас има някой, който е коравосърдечен като Манасий, нека си спомни греховете, да се покае и да плаче. Нека бъде уверен, че Бог ще приеме неговото покаяние, както Манасиевото. За скалата имаме много да кажем, но ще дадем само един пример с ап. Петър. На Велики четвъртък вечерта, Господ като Бог, който знае сърцата на хората, знаейки всичко, което ще се случи и особено знаейки сърцата на евреите и Юда, седнал и поучавал своите св. апостоли с много различни поучения. Между другото Той им казал тези думи: "Да знаете, че един от вас ще ме предаде за 30 сребърника и Аз ще бъда подиграван от евреите. Те ще Ме ругаят, ще Ме бият и ще Ме разпнат. Но не скърбете, защото Аз искам да бъда разпнат, за да разпна греха и да дам живот на хората. На третия ден ще възкръсна да развеселя вас, небето и на земята, и да огорча ада, евреите и особено дявола. Знайте и това, ученици Мои, че по това време ще Ме изоставите и ще побегнете. Петър отговорил и казал: - Дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма Да се съблазня".
Господ му рекъл:
- Петре, не се хвали!
- Не. Господи, готов съм и кръвта си да пролея от любов към Тебе.
Господ отговорил:
- Добре, Петре. Времето ще покаже.
Петър отговорил:
- Нека никога да не се случва, Господи, да се отрека от Тебе.
Господ му казал:
- Истината ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от мене.
Бог знаел по-добре сърцето на Петър, отколкото самият той.
- Не, Господи — отново отвърнал Петър, — макар всички да се отрекат аз няма да се отрека.
Господ отговорил: "Когато слънцето напича пшеницата, а тя не изсъхва, тогава може да се каже, че има силни корени".
Същото е с всеки християнин, когато е изкушаван и не се отрича от Христос, тогава той е истински християнин. Дошъл часът и Господ доброволно се предал на евреите, апостолите незабавно Го напуснали, както им предрекъл Господ. Евреите взели Христос, завели го при Ана и Каиафа и започнали да го разпитват за произхода му. Петър отишъл и стоял далеч, за да гледа Христовите страдания. Един евреин дошъл при него и казал: "Ти също ли си с Христос? Петър отговорил: "Не познавам човека". Чувате ли, братя, какво направил Петър? Той се отрекъл от Христа и отишъл с дявола. Първом се спрял да види какво правят с Христа, а по-късно потърсил врата да избяга. Друг дошъл при него и казал на Петър: "И ти ли си от тях?" Петър отново отговорил: "Не зная, какво ми говориш". Когато стигнал вратата да излезе, друг евреин го хванал и казал: "И ти ли си негов ученик?" Петър отвърнал: "Да съм проклет, ако познавам този човек". Чувате ли, братя мои, този, който бил казал, че ще пролее кръвта си за любовта на Своя Христос, сега се отрекъл от Него. И след като се отказал от него 3 пъти, станало чудо! Петелът пропял, както Господ предсказал. Като чул петела, Петър си спомнил Господните думи, излязъл навън и горко плакал. През целия си живот, когато чуел петел, той плачел, спомняйки си своето отричане.
Христос бил разпнат. Той възкръснал на третия ден и се явил на жените мироносици, и им казал: "Идете и кажете на апостолите и Петър, че Той възкръсна и ги очаква в Галилея". Защо отделил Петър от другите? Защото искал Петър да научи, че Господ е приел покаянието и му е простил. Апостолите отишли при Христос и получили дара на Св. Дух. Петър също отишъл, но бил унил. Господ му казал: "Любиш ли ме Петре?" И три пъти го попитал, за да поправи трите отричания и да го върне в предишното му състояние. По-късно Петър пътувал на Изток и на Запад, и направил хиляди християни. Той бил арестуван от Римския император, който искал да се отрече от Христа и да се поклони на идолите. Петър му казал: "Няма да се отрека от Него!" И тъй — разпънали го с главата надолу и той предал святата си душа в ръцете на Нашия Христос, и отишъл в рая.
Нека кажем нещо за тръните. Блажената Мария Египетска на 12 години паднала в ръцете на дявола. Тя живеела в грях ден и нощ, но милостивият Бог я просветил и тя напуснала света, и отишла в пустинята. Тук тя водила отшелнически живот 40 години. Тя била очистена и станала като ангел. Бог желаел да ѝ даде почивка и изпратил св. подвижник Зосима да я изповяда и причасти. След това Той приел нейната свята душа в рая, където да се наслаждава с ангелите. Ако има някой тук като преп. Мария, нека веднага да заплаче и се покае, сега когато има време и нека бъде сигурен, че ще бъде спасен като преподобна Мария.
Нека кажем нещо за добрата земя. Св. Параскева била 12-годишно момиче от благороден дом. Като останала сираче, тя разделила богатствата си между бедните, и с това си купила рая. За белило ѝ служели сълзите, помнейки греховете си. Вместо обици, тя държала ушите си отворени да чуват Св. Писание. Вместо огърлица, тя често постела, което правело шията ѝ да блести като слънцето. Вместо пръстени тя получила мазоли на пръстите от правене на много поклони. Наместо златен колан, тя имала девство, което пазела през целия си живот. Вместо рокля, тя била покрита със смирение и страх Божи. Ето как светицата се украсявала. Ако има някоя девица, която иска да се украси, нека запомни какво правела тази светица и нека извърши същото, ако иска да се спаси. По този начин, братя мои, Св. Параскева придобила знание и станала много мъдра. Заради нейната чистота Бог я удостоил да извършва чудеса. Тя изцерявала слепи, глухи, възкресявала мъртви.
Двама евреи, чеда на дявола, като видели, че светицата извършва чудеса, завидели и я издали на цар Антоний като християнка. Ето че царят я привикал и я накарал да се отрече от Христа и да се поклони на боговете, за да стане царица. Светицата отговорила:
- Не съм глупава като тебе, за да се отрека от моя Христос и да отида при дявола, да оставя живота и да отида в смъртта. Напусни тъмнината и ела в светлината!
Чувате ли, братя мои, колко прямо било едно младо момиче пред един цар?
Който има Христа в сърцето си, не се бои от нищо в света. Ако искаме да не се боим от хора и бесове, нека имаме Христа в сърцето си.
Царят казал на светицата:
- Ще ти дам 3 дни да се подчиниш: ако не го направиш, ще бъдеш осъдена на смърт.
Светицата отговорила:
- О, царю, каквото искаш да направиш след 3 дни, направи го сега, защото аз няма да се отрека от моя Христос.
Тогава царят заповядал да бъде запален голям огън и над него да бъде сложен голям котел, пълен с катран и сяра. Като видяла котела, светицата се зарадвала, защото щяла да си отиде от този лъжовен свят и да отиде в оня, истинския и вечния. Царят заповядал светицата да се хвърли в котела, за да бъде сварена. Светицата се прекръстила и влязла вътре. Царят почакал 2-3 часа и като я видял невредима, казал:
- Параскева, защо не гориш?
Светицата отговорила:
- Защото Христос охлажда водата и аз не горя.
Царят отговорил:
- Напръскай ме с вода, за да видя дали тя пари, или не.
Светицата взела малко вода с двете си ръце и я плиснала в лицето му и станало чудо — той ослепял и от лицето му била смъкната кожата. Тогава царят извикал:
- Велик е Богът на християните. Аз също вярвам в Него. Излез да ме покръстиш!
Светицата излязла и кръстила него и цялото му царство. По-късно друг цар я обезглавил и тя отишла в рая да се радва во веки. Тази жена дала стократен (плод), според Господните думи.
Нека кажем нещо за този, който дава 60. На 9/22 октомври църквата ни празнува празника на Св. Андроник и жена му Анастасия. Бог им дал две момчета. Един ден те и двете умрели. Докато оплаквали децата си, Анастасия била посетена от Ангел Господен, който ѝ казал:
- Защо плачеш Анастасия? Децата ти са във вечното блаженство в рая и ти ще се наслаждаваш с тях при Второто пришествие, така че не бъди тъжна.
По този начин той я утешил. Тогава Анастасия казала на Андроник:
- Господарю, хиляди мъже и жени са запазили девство през целия си живот. Ние се оженихме и се наслаждавахме на физическото удоволствие. Защо да не отидем в манастир и да се потрудим за душите си, и да отидем в рая.
Благословени Андроник ѝ отговорил:
- Сестро, нека бъде Божията воля!
От този момент те заживяли като брат и сестра. Раздали богатството си и двамата влезли в манастир, и живяли чрез пости и лишения, и отишли в рая. Те дали плод 60, защото първо се наслаждавали на физически удоволствия и след това на духовни. Те, разбира се, са по-ниско от св. Параскева. Ако някой от вас иска да даде реколта от 60, нека се стреми като св. Андроник и св. Анастасия и ще бъде спасен. Ако не можеш да произведеш 60, подражавай на този, който произвежда 30.
На изток имало свещеник Йоан, който бил женен и имал 20 деца. Един ден епископът посетил дома му, видял децата и попитал чии са. "Мои", казал свещеникът. "Бог ми ги даде". Епископът го попитал: "От колко време си женен?" "Осемнадесет" отговорил свещеникът.
Епископът отговорил: "Имаш 20 деца за 18 години? Ти трябва да бъдеш лишен от свещенически сан".
"Позволи ми да ти обясня, владико" — отговорил свещеникът, и ако тогава намериш, че е правилно да ме лишиш от сан, нека бъде Божията воля. Свещеникът започнал разказа си: "Аз, владико, учих гръцкото четмо. На 18 години станах четец, на 25 дякон и на 30 — свещеник, без да дам нито грош. Ожених се според божествените канони. Първо жена ми, след това и аз се изповядахме, после отидохме на църква, оженихме се и се причастихме. След три дни се събрахме. Когато жена ми забременя, ние се разделихме, докато тя роди. Отново се събрахме след 40 дневната църковна служба. Отново се разделихме, когато тя стана бременна, и се събрахме след 40 дни. По този начин, ваше Преосвещенство, ние имаме 20 деца".
Тогава епископът казал: "Нека Бог да ви прости и благослови. Продължавай, имай 50, дори 100 деца". Благословеният Йоан учел децата си на буквите и ги наставлявал със съвети. Той живял добре тук (на земята) и отишъл в рая.
Брате мой, желаеш ли и ти да произведеш 30? Подражавай на отец Йоан, дордето имаш време. Това е смисълът на притчата. Евреите са пътят и те са определени за ада. Безбожниците са скалата. Благочестивите православни християни са земята, и те са спасените. Но как са спасени? Всеки според това дали прави добро или лошо, отива в рая или в ада.
Няма коментари:
Публикуване на коментар