ВЪЗНЕСЕНИЕ- св. Григорий Ниский

Какъв приятен спътник на човешкия живот е св. пророк Давид! Ние го срещаме във всички пътища на този живот. Как прилично той се нагажда към всички духовни възрасти - как се приспособява към всеки разред на стремящите се към съвършенство! За Бога - той заедно с децата играе, заедно с мъжете се подвизава, юношите ръководи; за старите е опора; за всички е всичко: за войниците е оръжие, за подвижниците - наставник, за упражняващите се в борба - училище, за победителите - венец, сътрапезник в красотта и утешител в скръбта! Няма нищо в нашия живот, което да е лишено от благодатното участие на пророка. Има ли някаква силна молитва, на която не е съдействал Давид? Съществува ли някаква радост от празник, който да не е украсен от пророка? Това може да се установи и сега, защото и днешният празник, колкото и да е велик сам по себе си пророкът го е направил още по-голям, като ни е предложил от своя страна- прилични за това тържество думи на радости из псалмите. Той ни заповядва чрез 22-я и 23-я си псалми да бъдем овци, пасени от Бога и нелишени от никакво благо - овци, за които добрият Пастир е всичко: и водач, и път, и храна, и вода, и жилище, и покой, защото разпределя Своята благодат съответствено за всяка нужда. Защо е дошъл Христос на земята? За да ни извлече от пропастта на греха и ни възведе на планината Господня. Ако някой иска да се възполза от царската колесница за това възкачване - тази колесница е добродетелният живот. Невъзможно е да се възкачим на онази планина, ако животът ни не се съпътства с добродетели - затова ние сме длъжни да имаме чисти ръце, неосквернени в никое лукаво дело; да имаме чиста душа, която да не е склонна към нищо суетно; и да имаме чисто сърце, което да не е извор на коварство против ближния! Втората половина от 23-я псалом е нещо по-високо от евангелското учение, защото последното ни говори за Христовото слизане на земята и за Неговото възкачване на небето, а псаломът ни дава пълна мистична картина за въплощението, изкуплението, възнесението и прославата на Христа Господа. Пророкът вижда с духовните си очи сонма на небесните сили, които съпровождат Христа към земята, и слуша заповедта им към ангелите-хранители на човешките души в плът: "Подигнете, порти, горнището си, подигнете се вечни порти, и ще влезе Царя на славата!" (Ст. 7). Вратите питат: "Кой е този Цар на славата?" (Ст. 8). Горните сили отговарят: "Крепкият и силният Господ, силният на война Господ", Който има да се срази с пленителя на човешките души и да съкруши този, у когото е властта на смъртта, за да възвърне свободата и мира на човешкия род. Пленилият плен отново възлезе на височината и дари на людете благи деяния - живот и царство. Горните врата отново трябва да се отворят. Тържествено съпътстващите Го духовни стражи заповядват да Му се отворят горните врата, за да приеме отново прослава. Победителят, обаче е неузнаваем, защото е облечен с нечистата дреха на нашия живот (Зах. 3:4), а червенината на дрехите Му произлиза от жлеба на човешките злини (Ис. 63:2). Затова горните сили питат: "Кой е тоя Цар на славата?" И се получава не по-раншният отговор: "крепкият и силният във война", но... "Господ на силите". Който прие власт над всички. Който възглави в Себе Си всичко. Който първенствува във всичко и Който възстанови всичко в прилежното състояние на творението - "Той е Царят на славата"!
Ето как Давид увеличи за нас радостта на празника, като присъедини собствената си радост към веселието на Църквата. Нека подражаваме успешно на пророка в каквото можем: в любовта му към Бога, в кротостта на живота му, в дълготърпението му към враговете, за да бъде наставлението му за нас ръководство за живот по волята Божия!