хората в света не го разбират,
обречено е то на самота.
И тъмни мисли го раздират,
че животът му е само празнота,
в която греховете се събират.
Сърцето страда, пълно с тъга
и скърбите му все не спират,
Но там има и огромна светлина,
а търсещите убежище- намират,
и чувстват как с Божията топлина,
сърцата им отново пак се сгряват.
С Бога в сърцето жива е душата,
а покрай нея и други се спасяват.
Царството Божие идва на земята,
но любещите Бога по заслужават,
да блаженстват там, на небесата.
Автор: Грета Костова-Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар