Стоя пред твоя гроб унесено
и гледам как свещта гори.
На душата татко ми е тъжно,
че смъртта ни рано раздели.
О, вечност изтрий сълзите ми,
ела при мен тука и ме утеши!
С надежда изпълни ми дните
и ме до Бога приближи!
Знам, тук на земята има болка,
скръб и мъка безутешна, но
изтърпим ли я докрай ни чака
блаженство на душата вечно!
Грета Костова- Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар