ГЛАСЪТ НА СЪВЕСТТА- св. Ефрем Сирин

 Моята съвест непрестанно ми напомня миналото и ми представя редица престъпления, които ежедневно опечаляват живота ми. Когато размислям върху всички мои тайни грехове при всеки грях възкликвам: горко ми! Облажавам тези, които преждевременно са изхвърлени от майчината утроба и не са видели светлина в този свят: по-добре е гроб без грях -отколкото светлина в греха! Който на земята върши беззаконие-него ще го постигне мрак в края. Какво да правя? Злочастен съм и тук и там: тук страдам от страха на беззаконията си -там ще се мъча от наказания за тях. Когато грешах в детство и младини, казвах на ума си; когато остарея ще престана да греша! Така аз си представях мислено дните на живота, че когато охладнее тялото от старост ще утихне бурята на греха, а сега виждам, че волята ми и в старост не напуска злото, и макар да се е изменила плътта ми, но не се е изменила волята ми... В младини аз живеех безгрижно - и в старост пак така живея: заради това само едно ме чака в края на живота - съд. Дните на младините ми протекоха обременени от грехове - и ето настъпи старостта и тя е тежка от беззакония: времето на младостта прекарах в служба на греха - дните пък на старостта са иго на лукавия.
Странно е всичко това и печален е краят му: плътта наистина изгуби жарта си, но волята ми не оставя навиците си. Плътта от старост е мършава и в пълна немощ - но волята не... Главата е убедена - но сърцето не; тялото е овехтяло - но помислите са обновени; колкото са по-бели косите на главата - толкова по-черно е сърцето от грехове; колкото по-немощна е плътта-толкова по-крепка е волята; колкото повече дни - толкова повече беззакония! И младост и старост - минават в безгрижие за духовното, но... след старостта идва време за смърт, след смъртта - възкресение, а след него - страшен и безпощаден съд.
Тази мисъл ме мъчи и не дава покой на душата и дните ми -ужас ме обхваща и тръпки ме побиват, мъчителна скръб мори живота ми, като си спомня за празна младост и суетна старост! Не съм, обаче сам на земята - над мене има грижа отгоре: простира се ръка за помощ и ме чака прошка. Това е Божията милост и моето покаяние - и аз бягам към тях, като жаден елен към планински извор. Да бягат към тях и всички грешници - това е средство за утешение, сила за надежда, път за обръщане, начало за спасение. Нека бъде благословен всеблагият и всемилостивият Бог, Който скърби за нашето падание, плаче за смъртта на грешника и се радва на покаянието ни, като дарява спасение! Сподоби и мен. Господи, според благостта Си да видя щедростта Ти в съдния ден и заедно с праведниците да Ти пея хвала во веки!