Блажен е този човек, който има в себе си страх Божий. Той явно се ублажава и от Светия Дух: "Блажен е онзи човек, който се бои от Господа" (Пс. 111:1). Който се бои от Бога, той наистина е вън от всяка неприятелска измама и е избегнал всички козни на лукавия. Врагът в нищо не може да улови такъв човек, защото той поради страх отбягва всички плътски удоволствия. Който има страх Божий - той не хвърчи с ума си насам, натам, защото очаква своя Господар да не би да дойде внезапно и го намери ленив и спящ! В когото има страх Божий - той не е безгрижен, защото всякога духом е трезвен. Който се страхува, той не се предава на сън без мярка, защото бодърствува и чака идването на своя Господар! Който се бои, той не остава равнодушен към живота, за да не раздразни своя Владика. Който се страхува от Бога, той не се лени, защото всякога радее за духовното наследство, за да не попадне под осъждение! Който се страхува от Господа, той всякога предпочита това, което е угодно Богу: така Божият страх за онези, които са го придобили, става причина за много и различни блага.
Който пък няма страх Божий в себе си, той е открит и подложен на нападки от дявола. Лишеният от страх Божий човек хвърчи с ума си и е равнодушен към доброто: спи без мярка и е небрежен в работите си! Той е вместилище на сластолюбието: утешава се с всичко, което му е приятно; не се бои от идването на Господаря; хвали се с пороците си; обича празната почивка; избягва злостраданието; гнуси се от смирението; целува гордостта! Накрай ще настъпи Христовото пришествие; ще го свари Бог в дела неугодни Нему; ще последва и заслужена отплата: вечната тъмнина! Кой няма да счита такъв човек наистина за окаян?
Няма коментари:
Публикуване на коментар