Безсъмнено силният дъжд не е по-полезен от слабия - първият е бурен, смива земята и във всяко отношение е вреден за земеделеца: вторият вали тихо, прониква дълбоко, отлъстява нивата, принася полза на оранта, храни класа във времето, когато зрее плода. Така и многословната реч, не е по-полезна от мъдрото слово: доставяйки, може би, някакво удоволствие, то отлита и изчезва заедно с трептението на въздуха, не произвеждайки нищо друго, освен очарование от красноречие за тези, които се пленяват само от слуха; а мъдрото слово прониква в ума, заседва в сърцето, изпълва с дух слушателите, преживява рождението си, и с малко думи извършва много нещо. Първата мъдрост, това е живот добродетелен и похвален, живот очистен или очистващ се за пречистия и пресветъл Бог, Който иска от нас една жертва; да се очистим духом и тялом - жертва, която св. Писание нарича "дух съкрушен" (Пс. 50:19); "жертва хвала" (Пс. 49:23); "нова твар в Христа" (Гал. 6:15); "нов човек" (Еф. 4:24); и тем подобни. Първата мъдрост - това е да презираш онази мъдрост, която се състои само в едни думи и обрато на речта, и в излишни и измамливи словесни противопоставки. За мен е по-добре да кажа в църквата пет думи разбрани (1 Кор. 14:19), отколкото хиляда само на език, който се оприличава на непонятен звук от тръба, която не възбужда моя воин към духовна бран.
Аз хваля и целувам тази мъдрост, с която са се прославили незнатните, за която са предпочетени унижените, с която рибарите са уловили в мрежата на Евангелието цялата вселена, като са победили кухата мъдрост с кратко и съвършено слово! За мен е мъдър не този, който е мъдър на думи, който има извъртлив език, който има душа недобродетелна, който прилича на гроб, отвън благообразен и красив, а вътре пълен с мъртви кости и крие страшно зловоние, а онзи, който, макар и малко да говори за добродетелта, обаче, много показва на дело и с живота си удостоверява словото си. За мен е по-добра видимата красота, отколкото красотата изразена в думи, предпочитам богатство, което е в ръце, отколкото богатство въображаемо насън; желая мъдрост, която да не блести в думи, а да се засвидетелствува с дела, защото е речено: "Начало на премъдростта е страхът Господен; здрав разум имат всички, които изпълняват Неговите заповеди" (Пс. 110:10), а не които само Го проповядват. Най-вярното изпитание на тази мъдрост е времето, а истинският "венец на слава" - това е "старост в пътя на правдата" (Притч. 16:31).
Няма коментари:
Публикуване на коментар