Тримата мъдреци (Коледно разказче)

 Светла декемврийска нощ.
Край юдейското село Витлеем, в една студена и мрачна пещера са се подслонили безприютните Дева Мария и дърводелецът Иосиф, дошли по заповед, всеки да се запише в родното си място, — така щяло да стане преброяването на населението.
В дъното на пещерата имало няколко крави, които безгрижно преживяли. Имало — встрани от тях и едно магаренце, което послушно било свело дългите си уши.
През нощта тая малка, неприветна пещера била заляна от златиста светлина и изпълнена с небесната песен на ангели белокрили. Там — пред яслите на кротките млекодойни крави върху купчина слама, се роди Син Божий и Син Человечески.
Не в мраморни дворци и разкошни — плувнали в злато, сребро и кипрата палати се роди Царят на царете, Неговият блясък бе ослепителен, защото се яви в мрачна пещера, защото изгря сред тъмнина, като пръсна мрака, що бе обсебил душите и сърцата.
Роди се в малкото селище Витлеем Оня, за Когото пророците бяха предсказали, че ще дойде на земята. Роди се Оня, Когото грешното човечество очакваше да го спаси и изведе на заветен бряг.
Иисус дойде през тая велика, свята и благословена нощ на земята, да се изпълни пророчеството на ония, които бяха писали в свещените книги за Неговото идване.
Младенецът Иисус дойде между хората, за да изкупи чрез Своето страдание, чрез голготските Си мъки и чрез проливането на Своята животоносна кръв потъналото в грехове човечество.
В Антиохия на пазарището се бяха натрупали много хора. Те с любопитство разглеждаха новопристигналия от Египет пътник.
Камилата на пътника бе разтоварена, и тя спокойно почиваше. До нея бе застанал белобрад старец, с умни очи и с добродушна усмивка.
Старецът поглади брада и се замисли.
Погледът си той бе съсредоточил в небето. Като че ли там— при слънцето, виждаше нещо. |
Едно малко дете се приближи до него и леко го потегли за тогата.
Старецът се сепна. Протри очи, като че се събуждаше от сън.
— Дядо, от где идеш? — попита то наивно стареца.
— От бреговете на Нил, дете! От ония високи гробници-паметници, наречени пирамиди, в които са погребвали египетските царе фараони.
— А къде отиваш, дядо?
— И аз сам не зная. За пътеводител имам една голяма и светла звезда, появата на която открих с далекогледа си. Вярвам, че е звезда на някой цар или на някой велик човек, който скоро се е родил.
— Ето още един пътник с камила, дядо — рече детето и се спусна с другите насъбрали се деца към посоката, от гдето се бе задал вторият пътник.
Той не бе толкова стар, колкото спреварилия го другар.
И когато той приближи до стареца ниско му се поклони. Вторият пътник намери мястото добро за почивка та спря камилата си и я разтовари.
Децата се тълпяха около им. Те с наивно детско любопитство впиваха своите жадни за знание очички в странниците.
— Вие откъде? — попита старият пътник младия.
— От Елада. А вие?
— От страната на свинкса и обелиските. Приседнаха и заведоха приятелски разговор. Още не бяха се обяснили добре, когато малките палавци, които пълнеха ширинето с весел вик и радостен шум, наново се обадиха гласно:
— Още един пътник.
— И той с камила.
— Но тоя не е като другите, защото няма брада и мустаци. Млад е.
Третият пътник спря при другите двама, поздрави ги най-почтително, отби се при тях и разтовари камилата си.
Тогава старият пътник го попита:
— Момко, от кой далечен път идеш?
— От Индия, старче! От страната на чудесата.
— А как се казваш?
— Малхиор! А вие?
— Валтазар — рече старецът.
— Каспар — каза неговият другар.
— И пътят ви към къде възвива?
— Не зная. Звездата...
— Звездата? — едновременно произнесоха и двамата му другари.
— Гдето ще рече и вас ви води звезда! — продължи Валтазар.
— Една голяма и необикновена светла звезда, каквато досега не бях открил с далекогледа си между целия звезден рой.
 — И тая звезда вие видяхте на восток, нали? — попита Каспар.
— И когато тая чудно хубава звезда се изпречи пред взора ми, аз пожелах в душата си да имам крилете на вихъра и бързината на мълнията да литна при нея и я попитам: Най-красива от красивите звезди, които окото ми е видяло, кажи ми какво вещаеш? — каза Малхиор.
Тогава трите пътника се разбраха. Те и тримата били звездобройци, хора много учени и с най-широки и дълбоки познания.
Те и тримата едновременно открили звездата и тръгнали от три различни царства, та се събрали в Антиохия.
— Сега ще пътуваме и тримата след нея неразлъчно, — казал Валтазар.
След като добре си починали, натоварили камилите си и поели пътя към Юдея, по който ги повела звездата.
Най-после звездата довела тия трима пътници от далечни страни в Витлеем и спряла над малката пещера, в която се бе родил Младенецът Христос.
И приближиха те до Новороденото, паднаха на колене и Му се поклониха като на Бог, цар и човек и Му поднесоха дар: злато, ливан и смирна.
Любомир Бобевски

Из старо вестниче за деца от 1933 г.