В Петроград- Русия, умрял бедняк, който оставил без подслон и препитание жена с три малки деца. След смъртта на бащата, майката и децата останали да живеят временно безплатно в старата квартира. Хазайката била набожна и милостива жена. Направила им това добро. Но от де да вземат средства за прехрана? По цял ден майката скитала от врата на врата, работила чуждо, и то груба работа, да изкара поне хляб за малките дечица. Простудила се майката и заболяла. Ами сега? Кой ще се погрижи за нея и за децата?... Ето два дни не са яли нищо! Къса се майчиното сърце. Тя —болна, а децата ѝ — гладни! Плачат, искат да ядат, искат хляб.
„Господи, Ти всичко виждаш, всичко чуваш, всичко знаеш! Ти виждаш и знаеш, че децата два дни не са яли, че те са гладни, че умират от глад. Чуваш ги, как викат: „Мамо, хлебец!“... Виждаш и знаеш, че аз съм болна и че не от леност не се грижа за рожбите си. О, Господи, смили се над нас, изпрати ни помощ!“ — Така се молела болната майка.
На сутринта, много рано, някой почукал на прозореца.
— Кой е? — глухо се обадила жената.
— Аз съм, аз — енорийският ви свещеник.. Отворете!
— То е отключено, отче! . .. Влез! — отвърнала болната.
Старият и добър белобрад отец Матей отворил вратата и влязъл в стаята. Той носел цял хляб и сладкиши за децата.
— Хляб... хляб ти носиш, добри отче!... Кой те проводи толкова рано, кой ти каза, че ние умираме от глад? — запитала плачешком бедната вдовица.
— Господ, чедо, Господ ме проводи, Той ми каза! — отвърнал старецът. Направих си вечерната молитва и си легнах. Току-що съм заспал и чувам глас:
— Матее, свърши ли си днешната работа?
— Кой е? — питам в съня си.
— Не питай кой е, а кажи, свърши ли си работата?
— Мисля, че съм я свършил! — отговорих аз.
— А, не си!.. . Ами вдовицата Стефаница и трите ѝ деца? Даде ли им хляб?... Те умират от глад!
Пробудих се и не можах вече да заспя. Чаках да се зазори, па станах, събудих баба ти попадия и ѝ разказах, какво съм чул насъне.
— Това е било Божий глас! — рече тя. Вземи хляб, на ти и сладкиши, иди, иди им занеси... Виж вдовицата и децата! Ето два дни не съм я виждала. По-рано всеки ден наминаваше. Трябва да има нещо!
— О, Господи, наистина, Ти всичко виждаш, всичко чуваш и всичко знаеш! — изрекла през сълзи болната.
Децата се събудили и още преди да целунат ръка на отца Матея, хванали се за хляба и сладкишите.
На другия ден било неделя. Отец Матей обявил от църковния амвон през време на службата, че на еди-коя-си улица, в еди-коя-си къща живее болна вдовица с три мънички дечица, които умират от глад. Само за няколко минути дискусът се напълнил с пари. Вдовицата и децата получили голяма помощ.
***
Бог всичко вижда, всичко чува, всичко знае. Той вижда и знае и нашите нужди. Той чува нашите молитви.
(От руски)
Няма коментари:
Публикуване на коментар