Речено е: "Ще бъдат двамата една плът" (Мат. 19:5) - а едната плът да има и една чест! Св. Павел с това внушава целомъдрие и пример - какъв пример и как? "Тази тайна е велика, но аз говоря за Христа и за Църквата" (Еф. 5:32). Добре е за жената да почита в лицето на мъжа - Христа; добре е и за мъжа да не безчести в лицето на жената - Църквата! Той казва: жената да се бои от мъжа си, защото се бои и от Христа; но и мъжът да люби жена си, защото и Христос люби Църквата. Нека вникнем в тези думи с голямо усърдие! "Бий мляко и ще добиеш масло" (Притч. 30:33) - изследвай тези думи и ще намериш в тях нещо по-хранително. Мен ми се струва, че тук словото Божие не одобрява двоеженството; защото, ако имаше двама Христосовци, щеше да има и двама мъже, и две жени; но ако Христос е един, ако главата на Църквата е една, то и плътта трябва да бъде една, а всяка друга да се отхвърли! Ако пък се въздържаме и от втория брак - какво да кажем за третия? Първият е закон; вторият - снизхождение; третия пък - беззаконие! А който престъпи и този предел - той е подобен на свиня: много примери, обаче на такъв срам нямаме. Макар и ветхозаветният закон да дава развод за всякаква вина, но Христос не дава по всякаква причина, а позволява да се разведат само поради прелюбодейство - всичко останало между брачните, заповядва да се понася с разум и прошка: прелюбодейцата отлъчва, защото развратът носи вреда на рода.
Относно всичко останало нека бъдем търпеливи и мъдри по-добре да кажа: бъдете търпеливи и мъдри вие, които сте приели върху себе си игото на брака. Видиш ли, че жената се краси и черви - изтрий я; ако има език свадлив - направи я целомъдрена; ако има неприличен смях - направи я скромна; ако забелязваш прахосничеството и склонност към пиене - ограничи я; ако ненавременно и често излиза - турни край на това; ако очите ѝ са разсеяни - изправи я, но не се разделяй, не я прогонвай набързо, защото не е известно, кой се подхвърля на опасност: който отлъчва или който се отлъчва!" Благословен да бъде източникът ти, и утешавай се с жената на своята младост, с либавата кошута и прекрасната сърна: нейните гърди да те упояват всяко време, с любовта ѝ се наслаждавай постоянно" (Притч. 5:18-19). Когато бракът е действително брак и съпружески съюз, придружен с желание да се продължи родът, тогава бракът е добър, защото умножава числото на онези, които благоугаждат на Бога. И така, не бъди река, в която ще плават чужди хора, и не се старай да се нравиш на други повече, отколкото на жена си- ако пък се стремиш и към друга, тогава и другарката си предразполагаш към закона на безсрамието. Така учи Спасителят за брака - а какво фарисеите? Жестоко ще им се види това слово, понеже всичко добро не се е нравило и не се нрави, нито на тогавашните, нито на сегашните фарисеи!
Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар