МОМЧЕТО СПАСИТЕЛ- Станислав Ваклинов

Всичко вършете в името на Господа Иисуса Христа.
Кол. 3:17
Без Мене не можете да вършите нищо.
Йоан. 15:5
Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост.
Иак. 3:13
Любовта... не дири своето.
1 Кор. 13:5

– Помощ! Помощ!
Момчето, което вървеше по пътя, трепна и се извърна към реката, отдето долетя викът. Без да мисли много, затича се, съблече чевръсто връхната си дреха и се хвърли във водата.
– Помощ!...
Момчето плаваше бързо. Скоро то достигна мястото, където бе потънало едно от децата, които се къпеха. Когато чу първия вик, видя борбата на давещото се дете с водите, но сега те го бяха грабнали и въвлекли към дъното. Момчето плъзна живо поглед по повърхността, схвана къде бе отвлечен удавникът, гмурна се и изчезна и то под водата.
Изплашени, другите деца изскочиха на брега и отправиха тревожните си погледи към реката. Допреди малко тя ги силно привличаше и изпитваха неизказано блаженство, когато се гмуркаха във водите ѝ, но сега някакъв ужас вееше от нея и тя ги плашеше.
Реката минаваше през града и скоро мъже и жени се отзоваха на детските викове за помощ.
– Какво стана?
– Петьо... потъна ей там... — изхълца едно от децата и посочи неопределено към реката.
В това време на повърхността се показа глава и бързо загреба една ръка към брега. Беше момчето спасител. С другата си ръка бе обгърнало тялото на малкия удавник — отпуснато и тежко.
Като стигна до плиткото, момчето стъпи на нозе, обгърна с две ръце Петьо и тичешком излезе на брега. От дрехите му се оцеждаха струи вода.
Поеха притичалите се мъже малкия удавник, положиха го на земята, започнаха да го разтриват. Скоро от устата на Петьо бликна вода, тялото му се раздвижи.
– Спасено е детето! — с облекчение извикаха някои.
Зададе се майката на Петьо — бледа, изплашена до
смърт.
– Детето ми! Живо ли е детето ми?
И жената се строполи върху малкото голо тяло и го обля със сълзите си.
– Жив е, спасен е малкият! — отекна в ушите ѝ насърчителен глас.
– Жив е, спасен е!... Божичко! — стенеше жената и прегръщаше детето си, което дишаше често, без да може да дойде още на себе си.
Някой бе притичал да повика и бащата на Петьо. Дотърча и той и отправил поглед в лицата на насъбралите се хора, искаше да долови отговора на същия въпрос, който не успя да зададе.
– Живо е детето! Слава Богу!
Успокоиха се хората и малко по малко спокойствие овладя и родителите на Петьо.
Сети се по едно време някой и запита:
– Ами спасителят? Къде е момчето, което спаси удавничето?
– Спасителят! Кой спаси детето ми? Къде е той? Искам да му се отплатя! — настойчиво запита Петьовият баща.
Заозъртаха се хората — момчето го нямаше.
Случайно едно дете погледна към реката и извика:
– Ето го!
Всички извърнаха погледи натам и видяха момчето нагазило в реката, тъй както си бе облечено — навело се, търси нещо. Вероятно бе намерило търсеното, защото изведнъж се сниши към дъното. Няколко мига се чернееха дрехите му под водата. После тялото се показа пак отгоре и тръгна към брега.
Затича се благодарният баща и прегърна мокрия спасител.
– Ти ли спаси живота на детето ми? Как да ти благодаря, добро момче?... О, аз ще ти се отплатя, богато ще ти се отплатя!
Бащата на Петьо беше заможен човек и беше готов действително да се отплати щедро на спасителя на единственото му дете.
По стеснителното лице на момчето пробягна усмивка.
То проговори — и гласът му се стори на всички особено ласкав и мек.
– Да ми се отплатите ли? Та аз не съм сторил нищо повече от това, което бях длъжен да сторя! Аз изпълних своя дълг.
– Но ти изложи на риск своя живот, като се хвърли в реката!
– И както виждате, не загубих живота си. Загубих само това, но пак го намерих!
И момчето разтвори дланта на дясната си ръка. Блесна едно сребърно кръстче.
Всички се спогледаха.
– В реката ли го бе загубил?
– Да, откъснало се от верижката и потънало на дъното. Но го намерих. То ми остава наградата. Щеше да ми бъде много мъчно, ако се бе изгубило.
И усмихнато, момчето понечи да се отстрани.
– Не ще те пусна да си отидеш, преди да ти се отплатя! — извика решително бащата на Петьо. — Едно дете имам — и ти му възвърна живота!
– Има по-бедни хора от мене. Щом сте признателен на Бога, че спаси живота на детето ви, отблагодарете Му се на тях. А това, което сторих, не за пари го сторих!
Бащата на Петьо се малко смути.
– Кой те научи да говориш тъй? Не си голям, а като възрастен приказваш!
Момчето разтвори пак шепата си.
– Ето, Този ме научи!
И се усмихна с кротост.
Блясъкът на сребърното кръстче се стори на Петьовия баща много силен. Това кръстче продължаваше да сияе в очите му и тогава, когато момчето се отдалечи.
Признателният баща не намери сили да убеди това чудно момче спасител да приеме парична отплата, но необикновената постъпка на младия човек извика у него едно решение: да пожертвува от своето имущество за подпомагане на много бедни хора. От този ден никой нуждаещ се не се връщаше от къщата му необдарен. Петьовият баща започна да благотвори щедро — и даваше от сърце. Често той казваше:
– Не можах да узная кое бе и откъде е онова момче, което спаси живота на моя син, но едно узнах от него: Кой го е научил да прави добро на другите, без да иска за добротворството си отплата!
А в най-хубавата стая на неговия дом, върху една от стените, сега е провесено голямо разпятие, което благодарният баща възхитен посочваше на всеки нов гост с думите:
– На Тогова дължим живота на моя син!

Художник- Татьяна Юшманова