ПОКОЙНИЦАТА

 Защо тъй тежко бият тез камбани?!...
- Една душа прости се със света.
Зениците, угаснали в страдания,
спят тихо сред венеца от цветя!...
Животът ѝ бе толкоз мъченишки!
Но тя бе твърда! Тя не поропта!
И нейните мъчителни въздишки
в молби превръщаха се към Христа!
Със призрака на безнадеждност черна
тя всякога геройски се бори.
До своя край сред мъката безмерна
да расне духом се не умори!
О, вий, очи от скръб в сълзи обляни,
не виждате ли как е светла тя?!...
В небето радостно ехтят камбани -
Една душа при Бога отлетя!...