Според две кратки жития, „Синаксар на Константинополската патриаршия” и „Менология“ на Василий ІІ по времето на император Лициний (308–324) на 1/14 септември се чества тази внушителна група мъченици. Те живеели в манастир в Адрианопол и били наставлявани от учителя Амон. Заради вярата си в Христа били арестувани от управителя на града Бауд, който ги измъчвал, защото отказали да принасят жертви на езическите богове. Дори ги транспортират до град Берое (Стара Загора) да се поклонят на идолите в някакъв храм. Християнският бог обаче наказал езическия жрец, като го издигнал да виси безпомощно във въздуха и той накрая издъхнал, падайки на земята. Върнати били в Адрианопол, където последвали жестоки изтезания на свещеника Амон чрез разкъсване на кожата със стъргалки, поставяне на нажежен шлем и др. Като не успели да сломят волята на Амон и неговите последователки, палачите им ги депортирали от Берое в Хераклия Тракийска, където ги екзекутирали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар