И все по-тъжно става ми

Змей Горянин

Не зная
дали защото идва есента
и вятърът подхвърля в мойта стая
със пълни шепи капнали листа,
или защото е съвсем самичка
душата ми във този Божи свят
и песните ми - сякаш от брезичка
листа - погубва злият листопад.

Не зная.
Но тъгата, все по-сива,
обгръща ме със ледна сивота...
А може би тя би била красива,
ако не беше тази пустота,
в която ден след ден потъват дните
и нощ след нощ е мракът по-дълбок -
и все така нечути са молбите
да ме повика час по-скоро Бог...

Бачковски манастир,  25 септември 1954