Там някъде душата ми остана,
сред сливащите се с небето ти води.
Боже, не бях ли, питам се в рая,
не исках аз да свършват тези дни.
Там слънцето душата ми огрява,
и къпи я в божествени лъчи.
И чудото във мене става-
аз сливам се с тези красоти!
И чувствам Ти даряваш ми крила,
и като птица леко се понасям,
към Твойте необятни небеса!
Боже, това дали аз заслужавам...
автор: Грета Костова- Бабулкова
 |
| рисунка: Грета Костова-Бабулкова |
Няма коментари:
Публикуване на коментар