В своя мартиролог от края на ІV – началото на V в. на датата 26 април Йероним (Codex Epiernacensis, Paris, lat. 1837) пише: „In Axiopoli natale Cirilli et Vindei“. Вероятно Vindei е изопачена форма на Quindei, защото на датата 9 май същият автор (но
според Сodex Bernensis – Bern) е отбелязал: „In Axiopoli Quirilli, Quindei et Zenonis“. За трети път Кирил и Киндей са записани от Йероним на 9 март, но се свързват с Никомедия. Мъченическата смърт на св. Кирил в Аксиополис е отбелязана и в „Кратък сирийски църковен календар“ на датата 12 май заедно с шестима неизвестни по име мъченици. Определено св. Кирил и св. Киндей са най-известните и най-почитаните светци на Аксиополис и това се потвърждава от един надпис, на който вече отделих известно внимание. Става въпрос за мраморната плоча от базиликата, извън крепостните стени на Аксиополис, датирана V–VІ в. Върху нея са изписани имената на мъчениците Кирил, Киндей и Тасиос.
Наред с това е проучен един паметник, отдалечен на около 60 км южно от Аксиополис, който има пряка и косвена връзка със св. Кирил Аксиополиски. Мартириумът и аязмото в кастела „Св. Кирил“ до с. Голеш, Силистренско. Крепостта е разположена на около 30 км източно от Дуросторум, на десния бряг р. Суха. Построена е в началото на ІV в., опожарена е в средата на V в., възстановена и разширена след началото на VІ в. и окончателно разрушена в края на VІ в. Мартириумът аркосолий е апликиран към разширението на крепостта след началото на VІ в.. Разкопан е още през 1913 г. от румънски археолози, но не е добре проучен и публикуван. Наново бе изследван през 1993 г., при което се оказа, че става дума за гроб аркосолий, построен по времето на император Юстиниан І (527–565) недалеч от входа към крепостта. Изграден е от добре обработени блокове, а арката е с профилирани камъни. В аркосолия е била вградена каменна релефна икона с Богородица Никопея, фланкирана от двама ангели. Обграден е бил с ограда, която затваря двор (теменос – свещено пространство), в който има и други гробове ad sanctos (редом с християнски светец). В пряка връзка с мартириума е кладенецът за светена вода– ΑΓΙΑΣΜΟΝ. Изсечен е в скалата до източната U-образна кула, като чрез две шахти, свързани с галерия, се достига до два каптажа на дълбочина около 35 м. Допуска се, че в мавзолея мартириум са били поставени мощи на св. Кирил, умрял от мъченическа смърт в Аксиополис през 304. Това е станало по времето на император Юстиниан І, когато според Прокопий Кесарийски крепостта е възстановена и именувана Св. Кирил. Тогава е възстановена и раннохристиянската базилика в крепостта с крипта пред апсидата. Изградена е от камъни и измазана с бял хоросан под формата на двустъпален двукамерен кладенец – confesio. Горната камера с размери 0,97х0,90х0,40 м е закрита с добре оформена правоъгълна варовикова плоча, запечатана с розов хоросан. Долната е с размери 0,55х0,45 х0,45 м и в средата на източната ѝ стена е оформена трета малка камера с размери 0,20х0,20х0,20 см, която също запечатана с каменен капак. В нея са открити 3 човешки костици* и бронзово гълъбче. Най-вероятно положените в криптата мощи са взети от близкия мартириум до крепостната порта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар