Христос е лекар - разсъждавала кръвоточивата - слязъл от небето. Той не предписва скъпи лекарства, не си служи с нож и не причинява болки. Той разбира природата на жената, понеже Сам благоволил да се роди от св. Дева Мария. Той не се гнуси от тайни недъзи, защото знае велики тайни. Аз съм жена, подхвърлена на скрит и срамен недъг; аз страдам от постоянно течение на кръв и от непрестанен ток нечисти отпадъци. Аз трябва да прибегна към Христа, Който може негласно да изцери моя срамен недъг, защото и законът ми забранява да се докосна до когото и да било с такава болест. Людете странят от мен, нещастната, като от нечиста зараза; но Този Лекар, като творец на естеството ми, Който ме е създал от ребро, не ще откаже може би, да премахне болестта ми. Трябва Той да заповяда с една дума и моят недъг ще се прекрати. Една капка от Неговата помощ, без труд, може да прекъсне потока на моята кръв. Разсъждавайки така сама на себе си и подтикната от силна вяра, кръвоточивата незабелязано се докоснала до дрехата на Господа и благовременно получила нужното изцеление, вярвайки, че допирането до Него ще турне край на страданията ѝ. Така и станало - тя тутакси била освободена от недъга си. Дванадесет години, ден след ден, година след година, в изтощителен недъг, тя влачила своя живот, като през цялото време и текло кръв, без все още, обаче да умре. Първата година минала в изпитване на болки и страдания. Дошла втората година - и тайната на тази нещастница почнала да шуми в града. Настъпила третата година - и тя започнала да изпитва свиване на жили и мускули. Настъпила четвъртата година - и кръвта почнала да тече като от извор. Започнала пета година - лекари отвсякъде се стичали да разкриват органи, недостъпни за погледа на мъжа. Изминала и шестата година - нейното положение ставало все по-ужасно. Седмата година - независимо от грамадните разходи, потокът на кръвта и продължавал да тече неудържимо. Свършила се и осмата година - тези, които я лекували се оказали безсилни. Преминала и деветата година -лекарите веч я изоставили в жертва на пълно отчаяние. Приближила се и десетата година - и у жената не останали повече ни пари, ни здраве. Всъпила и единадесетата година - никой веч не се явявал в помощ на страдалката. Наброявала се веч дванадесетата година - и ето, в последния час се явил Лекарят на душите. Който изцерявал само с докосване, дума и вяра!
Иисус рекъл: кой се допря до Мене? Аз зная тази, която Ме обкраде; от Мен не ще се скрие тази невинна хищница, но Аз желая да я посоча пред всички, за да стане тя вестителка на станалото над нея благодеяние. Аз доброволно се подхвърлям на такава кражба от нейна страна и желая да засвидетелствувам пред всички за добротворството. "Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси: иди си смиром"! (Лук. 8:48). Ползувай се с това, което ти така изкусно открадна; вземи това, което ти незабелязано похити; владей безспорно това, което ти достави вярата! Днес ти се именуваш вместо робиня, дъщеря, вместо осквернена -помазана: "Иди си смиром, и бъди здрава от болестта си!" (Марко 5:34).
Няма коментари:
Публикуване на коментар