Св. Макробий, св. Гордиан, св. Илия, св. Зотик, св. Лукиан и св. Валериан

Тази група мъченици от Томи е регистрирана в „Синаксар на
Константинополската патриаршия“ на 13/26 септември, като е записано, че са загинали при управлението на император Лициний (319–325). Сведенията са твърде откъслечни. Посочено е, че са младежи от Мала Азия – Макробий е от Кападокия, а Гордиан от Пафлагония. Заради християнската им пропаганда, Лициний ги праща на заточение в Скития след съвет с приближените си. Те пристигат в Томи, където се свързват с местните християни Зотик, Лукиан и Илия, и продължават да проповядват. Научил за това, Лициний заповядва да ги осъдят. Лукиан и Зотик са посечени с меч, а Макробий, Гордиан и Илия са измъчвани. Накрая Илия е обезглавен, а Макробий и Гордиан изгорени. Техният сподвижник Валериан оплаква гробовете им и по-късно също приема мъченически венец. Житието създава впечатление, че са екзекутирани на различни дати, но „Синаксар на Константинополската патриаршия“ обединява празника им на 13/26 септември.

Източник: Георги Атанасов- "345 РАННОХРИСТИЯНСКИ СВЕТЦИ-МЪЧЕНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (І–ІV В.)"